Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 22.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 1481/2023
Вид
Присъда № 33
Подписан
22.05.2024
Състав
СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 76, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 76, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 37, ал. 1,т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 21 · Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи
  • чл. 21, т. 1 · Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

Мотиви на присъда № 33/22.05.2024 г. по НОХД №1481/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Ц. Г. Г. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на 09.09.2021 г. около 16:00 ч. на морски плаж „Китен-Атлиман“, общ. Приморско, стопанисван от „Атлиман-2“ ЕООД по договор за концесия от 26.07.2019 г., като ***** - ***** на спасителен пост № 3 със сключен трудов договор от 21.06.2021 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – дейност по водно спасяване и обезопасяване, нарушил чл. 21, т. 1 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182/1996 г. – „Водният спасител има следните задължения: Наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция“, като отсъствал от пост № 3 и не наблюдавал непрекъснато къпещите се в морето в поверения му за охрана район лица, вследствие на което не видял давещата се Р. Р. А. с ЕГН: **********, не предприел действия по спасяването й и по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила от асфикция от удавяне – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл.21, т.1 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182/1996 г.

В провелото се разпоредително заседание на 22.12.2023 г., на основание чл.76 от НПК, с оглед направено искане от тяхна страна чрез поверениците им, съдът конституира като частни обвинители наследниците на починалото лице и негови родители Р. С. А. и Г. В. П.-А., неговите сестри А. Р. А. и Й. Р. А. (действаща чрез нейния законен представител) и дядото на това лице - В. В. П..

Съдебното производство се проведе по предвидения в Глава двадесета от НПК общ съдопроизводствен ред.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа така внесения обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Г., в цялост, като прави кратко изложение на фактическите обстоятелства. Сочи, че по делото са се сформирали три групи свидетели, като прави анализ на показанията на всяка една група. Първата група била съставена от лица, които имали пряко отношение към стопанисването на плажа и работата на място – Б. Ж., Ц. Г., Г. В., В. П., С. С., Е. Р., Т. М., Д. Ч., Е. Ч., Ч. З. и Л. Ч.. Държавното обвинение изтъква, че това са лица, чиито показания следва да бъдат ценени внимателно, доколкото те имали връзка с подсъдимия и с думите си целели да пресъздадат случая като инцидент, случил се извън охраняемата зона. Втората група свидетели били близките до пострадалата лица – майка й и двете й сестри, които били преки свидетели, участващи в процесните събития. И третата група, която според държавното обвинение, обхваща лица, на чиито показания трябва да се даде вяра и да се кредитират, били тези на незаинтересовани от изхода на делото трети лица – свидетелите Е.-М.-Д., Д. Д., М. С. и С. П..

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас изтъква, че те се подкрепят и от гласните доказателствени средства, а именно показанията на св. В. А. и Г. А.

(полицейски служители). Набляга, че централно място в доказателствения масив заемат показанията и на св.А. С., като излага аргументи в подкрепа становището, че следва да се кредитира досъдебните му показания. Държавното обвинение намира, че в подкрепа на положителния извод за виновно поведение у подсъдимия, което да е довело до съставомерния резултат, са и заключенията на съдебно-медицинската 1 експертиза, установила причината за смъртта (асфикция от удавяне), както и изготвените навигационна експертиза и видеотехническа експертиза, от която се установявало мястото на подсъдимия и придвижването му по време и след инцидента.

В обобщение блюстителят на закона изтъква, че подсъдимият, с отсъствието си от поста, е нарушил правилото на чл. 21, т. 1 от Наредбата за водноспасителната дейност, а именно да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му район за охрана, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция. Отсъствайки от поста си и бидейки на бялото заведение „Кариби“, прокурорът твърди, че Г. пряко и грубо е нарушил и не е изпълнил задълженията си по служба, което е довело до настъпване на летален край за пострадалото лице.

При индивидуализиране на наказателната отговорност, държавното обвинение намира, че следва като положителни предпоставки да се отчетат чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия. В противовес на тях сочи изключително високата степен на обществена опасност на деянието, както и че се касаело за загуба на детски живот и липса на поведение у пострадалите, което да е допринесло за настъпилите съставомерни последици. В обобщение за справедливо и съответно на процесното деяние, държавното обвинение намира наказание лишаване от свобода над средния размер, а именно 4 години, което предвид чистото съдебно минало на Г. следвало да се търпи при първоначален общ режим. Единствено с такова по вид, размер и начин на изпълнение наказание, а именно чрез изолация на подсъдимия от обществото, биха се постигнали целите на индивидуалната превенция.

Повереникът на частните обвинители А. – адв. Вълчев, излага аргументирано становище защо според него събраните доказателствени средства и доказателства са непротиворечиви и установяват всички елементи от състава на инкриминираното деяние. На първо място, се присъединява към становището на държавното обвинение, което намира за пълно, обективно всестранно и аргументирано. Отделно от това, прави собствен анализ на доказателствения масив.

Така, адв. Вълчев посочва, че показанията на св.С. се характеризирали с вътрешно противоречие, поради което по категоричен начин можело да се направи извод за недостоверността на изложеното от него пред настоящата съдебна инстанция. В противовес на това било казаното от свидетеля в хода на досъдебното производство, което било непосредствено след процесните събития и кореспондирало с останалия доказателствен материал. Адв.Вълчев, аргументирайки доказаността на обвинението, се обляга на показанията на свидетелите Д., които намира за правдиви. Към тази група свидетели, сочи да са и свидетелите П. и С., които пряко и непосредствено били възприели действията на подсъдимия и св.С.. В обобщение сочи, че по категоричен начин се установявало от доказателствената съвкупност, липсата на подсъдимия на спасителния пост, на който е следвало да бъде, още повече че времето било лошо, а вторият спасител е бил освободен от работа по здравословни причини. Повереникът акцентира върху това, че ако подсъдимият е бил на пост № 3, и предвид това, че пострадалата Р. А. е била в непосредствена близост (установен по безспорен начин според адв. Вълчев факт) до спасената си от св.С. сестра, то подсъдимият е могъл да извърши всички онези действия, с които да бъде спасена Р. А.. Акцентира, че вредоносни последици е можело да настъпят и за други плажуващи, поради липсата на Г. от спасителен пост № 3.

Адв.Вълчев посочва, че при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, следва да му бъде определено наказание лишаване от свобода към законовия максимум поради наличие на многобройни отегчаващи 2 обстоятелства, макар да не излага такива, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Претендира разноски за доверители му и разноски за себе си в размер съобразно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималния адвокатски хонорар.

Присъстващите в залата частни обвинители – Р. А., Г. П.-А. и А. А. се присъединяват към пледоарията на повереника си.

Повереникът на частния обвинител В. П. – адв.Каров, се присъединява към казаното от държавното обвинение и адв. Вълчев. Излага становище, че от обективна и субективна страна са налице безспорно установени всички обстоятелства от предмета на доказване. Акцентира, че процесните събития са се реализирали в охраняваната зона и че при липса на намеса от страна на св.С., който е спасил Й. А., последиците от липсата на подсъдимия на поста, който е следвало да охранява, са щели да бъдат по-тежки. Моли спрямо подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в среден размер, като се постанови същото да бъде търпяно при първоначален общ режим. Моли за присъждане на разноски в полза на доверителя му, както и претендира разноски в размер съобразно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималния адвокатски хонорар.

Частният обвинител П. се присъединява към изложеното от държавното обвинение и неговия повереник. Намира, че нехайното и немърливо поведение на подсъдимия Г. е довело до смъртта на неговата внучка. Счита, че вина имат и концесионерът, както и главният спасител – св.Г.. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено най-тежкото възможно наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв.Сидеров, излага становище, че събраният в целия наказателен процес доказателствен материал, включващ разпитаните свидетели и приетите експертизи, в никакъв случай не установявал категорично и безспорно така, както го изискват разпоредбите на чл. 302 и чл.303 от НПК – обвинението да е доказано по несъмнен, категоричен начин, за да бъде направен извод, че подсъдимият е виновен, т.е. да бъде възможен само и единствено изводът за виновност. Първият основен въпрос, който не е изяснен с категоричност, е къде точно са се били позиционирали св.Г. П.-А. и трите й дъщери в деня на инцидента и къде точно са били влезнали двете деца в морето с оглед спасителен пост № 3. Намира, че показанията на свидетелите А. в тази насока били житейски нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал, а следвало да се отчитат в тази насока тези на св.Д., както и навигационната експертиза, които казвали 2-3 метра навътре в морето. Намира, че св.С. бил непредубеден свидетел и разминаванията в неговите досъдебни показания и тези, изложени пред настоящия състав, не били вцялост, а в отделни елементи, поради което и били приобщени показанията му чрез прочитането им.

Вторият спорен момент, който следвало да се изясни, е къде са били обозначителните табели за начало и край на охраняемата зона, като анализира внимателно гласните доказатествени средства касателно този факт и в частност показанията на св.Д.. Продължавайки своята пледоария, защитникът подлага на анализ навигационната експертиза, като излага своите доводи срещу неприемането й, както и възражения срещу становището на Института по океанология към БАН.

Приключвайки своята пледоария, изразява становище за това, че осъществяваната дейност от подс.Ц. Г. не била правно регламентирана, поради което и деянието му било несъставомерно. С оглед на всичко изложено моли подсъдимият да бъде оправдан 3 поради несъствомерност на деянието му или евентуално поради недоказаност на обективните елементи от същото.

В своя лична защита подсъдимият заявява, че се присъединява към казаното от неговия адвокат, а в дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц. Г. Г. е роден на ****** г. в гр. С., обл. Велико Търново. Той е ***, *** гражданин, с *** образование, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Свищов, ул.

„****“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: с. *****, обл. Велико Търново, общ.

Свищов, ул. *** №***, и с ЕГН **********.

Подсъдимият притежавал свидетелство за ****** на открити водни площи и море №152171, издадено в съответствие с протокол №21/19.05.2015г., медицински документ, удостоверяващ здравословното му състояние и че може да работи като ******, както и личен талон №211363. Към 09.09.2021 г. той ******************** на плаж „Китен-Атлиман” по силата на трудов договор от 21.06.2021 г., сключен между него и „Атлиман 2” ЕООД, представлявано от св.Б. Ж.. Задълженията му били заложени в длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя, с която подсъдимият Г. бил запознат на 21.06.2021 г. Според т.I.1. от тази характеристика, на заеманата от Г. длъжност „*****“ са били възложени задължения да наблюдава непрекъснато по време на дежурството къпещите се в поверения му район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция и да извършва такава при инцидент във водата, като оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист.