Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 16.10.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 366/2026
Вид
Решение № 175
Подписан
16.10.2026
Състав
Гергана Руменова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 6 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3,4,5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3,4,5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3,4,5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 ал. 2 т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.172б ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. *****, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Г. Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.72 ал.4 ЗМВР и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. А. Г., чрез адв.Г. *****, АК *****, против заповед за задържане на лице рег. № 1795 бб-91 / 28.04.2026 г., издадена от ст.полицай при РУ ***** Г.

Т. А., с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл.172б ал.1 от НК е бил задържан за срок от 24 часа.

Жалбоподателят, излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта, и моли за отмяната й. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - ст.полицай при РУ ***** Г. Т. А. - редовно призован не се явява, а се представлява от юрк.Д. П.. Същата оспорва жалбата. Излага, че всички действия по задържането на лицето са правомерни.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото, и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на административния акт, намери за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед полицейски орган е наложил принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на жалбоподателя С. А. Г. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с извършена проверка, като лицето е било задържано на 28.04.2026 г. в 18.30 часа и освободено на 29.04.2026 г.в 01.15ч. При извършената проверка било установено, че жалбоподателят на 28.04.26г. на главен път Е 79 км 141-000 управлява т.а.м.“*****“ с рег.№ *****, като превозва по документи стока /отпадъци от текстилни изделия от защитени законни марки/. Това е посочено като фактическо основание на издадената заповед за ПАМ. Като правно основание на заповедта е посочен чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР вр.чл.172б ал.1 НК. При задържането на жалбоподателя били разяснени правата му по чл.72 ал.3,4,5 и 6 и чл.73 ЗМВР, за което същият подписал и декларация. Бил извършен 1 обиск на жалбоподателя, при който не били иззети или предадени никакви вещи,видно от представения протокол за обиск. Бил извършен и оглед на т.а./местопроизшествие/, при който се установило, че каросерията на т.а. е запечатана с пломба, която не е по образец на Агенция“Митници“, и не била необходима за превоз на стоки, предназначени за унищожаване. Автомобилът бил насочен за Митническо бюро *****. Била сформирана дежурна оперативна група. По данни на водача и от представен от него протокол за унищожаване на стоки, издаден от А“Митници“ било установено, че в каросерията на т.а. се превозват около 3 тона текстилни дрехи, чанти и др. артикули, носещи името и логото на запазени търговски марки. Част от стоките не били с увредена цялост. Било образувано ДП № 63/2026г. по описа на ОДМВР ***** за престъпление по чл.172бал.1 НК, извършено от жалбоподателя, прекратено от РП ***** с постановление от 03.07.2026 г. Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото доказателства – писмени и гласни.

При извършената служебна проверка по чл. 168 ал. 1 АПК съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР. Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6 ал. 1 от ЗМВР и заеманата длъжност го определят като полицейски орган по глава пета, раздел I от ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за задържане по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в установената от закона форма по чл. 74 ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед.

Реквизитите на заповедта за задържане са определени в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР.

Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма, в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но и конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има част от съдържанието посочено в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, правното основание за задържането по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Фактическо основание на конкретната ПАМ ,обаче, в обжалваната заповед не е посочено. Посочено е само: по път Е79 лицето управлява т.а., като превозва по документи стока/отпадъци от текстилни изделия от защитени законни марки/.

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72 ал. 4 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК , съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността н а административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК . Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната в чл. 74, ал.

1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР . Заповедта за задържане съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителни реквизити - в същата са посочени името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данните, индивидуализиращи задържаното лице – имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице. Заповедта е 2 подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е била връчена на жалбоподателя срещу подпис. Въпреки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.

Както се изложи ЗЗ представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на ПАМ. Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Установяването на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане е в тежест на административния орган. От ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на връзка на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл.172б ал.1 НК.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че със задържането на жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6 ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с ) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От материалите по делото е видно, че самоличността на лицето е била установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява да се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.

Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкрИ.е на извършители на престъпления, предотвратяване укрИ.ето на извършителите, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт. Ето защо, след като към момента на задържането жалбоподателят е бил известен и установен от органите на МВР, не е имало данни, които да обосноват опасност от укрИ.ето му, не е имало и данни за извършване от негова страна на предполагаемото от полицейските служители инкриминирано деяние, заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е допринесла за постигане на целите на принудителната административна мярка и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез лишаването му от свобода за срок до 24 часа. По изложените съображения съдът намира, че 3 в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Целта на задържането по реда на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, не би могла да бъде постигната при липса на достатъчно ясни данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат и извеждат в стриктно формално направление, а следва за конкретния случай да са недвусмислено установени от административния орган, което същият в настоящия случай не е изпълнил. Нещо повече – в конкретния случай липсват каквито и да са данни за извършено престъпление – посоченото фактическо основание като „управлението на т.а.,като превозва по документи стока“ по своята същност не представлява престъпление, не осъществява състава на нито едно такова. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице ясни данни, и по-скоро никакви данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало, че съществува предполагаем риск за обществеността да продължи да извършва престъпление, и/или да препятства проверката/разследването. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка , както се изложи е да се ограничи вредното влияние и отзвук на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикрИ.ето на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Безспорният фактически фундамент, който предпоставя основанието на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е констатацията за обективни данни за съпричастност към конкретна форма на общественоопасно поведение. Следователно, неизпълнението на фактическата основополагаща предпоставка за предварително констатирани предполагаеми, но еднопосочни по смислов и съдържателен капацитет данни, обосноваващи предположение за извършено конкретно престъпление, аргументира извод за неизпълнение на критерия на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа.