Решение № 252 от 15.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Велико Търново, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102174 по описа за 2022 година

Производството е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.

Образувано е по искова молба на В. Л. В. срещу М. М. В., с която се иска съдът да допусне до делба съсобствени между страните апартамент и гараж, находящи се в гр.

Велико Търново, ***, климатик „O. SH-52LSCET”, както и суми по банкови сметки на ответника.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение по гр. д. № 236/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица. Заявява, че по време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент и гараж, находящи се в гр. Велико Търново, ***, както и климатик „O. SH-52LSCET”, който понастоящем е монтиран в заведение на ответника, находящо се гр. Велико Търново, ***. Счита, че въпросните недвижими имоти и движимата вещ, както и авоарите по сметките на ответника следва да се разделят при квоти от 2/3 ид. ч. за нея и 1/3 ид. ч. за ответника.

С разпореждане от 30.8.2022 г. съдът е указал на ищцата да уточни дали предявява иск за определяне на по-голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност, като в указания срок същата е посочила, че предявява такъв иск, поради което с разпореждане от 13.9.2022 г. съдът е отделил производството по този иск.

След извършена служебна проверка, съдът установи, че по така отделения иск е образувано гр. д. № 2321/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, като с определение от 1.11.2022 г. производството по делото прекратено поради оттегляне на исковата 1 молба. Определението е влязло в законна сила на 12.11.2022 г.

С определение от 2.11.2022 г. съдът е върнал исковата молба в частта, с която ищцата иска допускане до делба на парични суми по банкови сметки на ответника и е прекратил производството по делото в тази му част.

В законоустановения срок ответникът изразява становище за недопустимост на иска за делба на недвижимите имоти и влоговете, както и на претенциите за по-голям дял от собствеността. Заявява, че той и неговият баща, като съсобственици на дворно място, находящо се в гр. Велико Търново, ***, са учредили на „Ал.“ ЕООД право на строеж върху съсобствения си имот и взаимно са си учредили безвъзмездно право на строеж. Сочи, че според представения от ищцата нотариален акт, изграждането на сградата ще се реализира изцяло със средства на „Ал.“ ЕООД, включително на обектите, за които учредителите взаимно и безвъзмездно са си учредили права. Твърди, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК изрично изключва от режима на СИО и признава за индивидуална собственост вещните права, придобити по време на брака по наследство или чрез дарение. В тази връзка заявява, че в случая става дума точно за имущество, лична собственост на ответника. Не отрича, че климатикът, посочен в исковата молба, е придобит по време на брака, че за придобиването на същия ищцата е теглила потребителски кредит, макар и против волята му, както и че вещта е придобита в режим на СИО, но заявява, че няма претенции към нея и че е съгласен въпросната вещ изцяло да бъде присъдена в дял на ищцата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищeца поддържа молбата и моли за допускане на делбата.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на иска за делба на недвижимите имоти, като счита, че същите са индивидуална собственост на доверителя му.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, бракът на които е сключен на 23.7.2006 г. и е прекратен с решение от 29.6.2022 г., постановено по гр.д. № 236/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица.

Установява се, че с Нотариален акт № 385, том II, рег. № 4251, дело № 211 от 26.3.2009 г. на нотариус Денчо Денчев, поправен с Нотариален акт № 395, том II, рег.

№ 4460, дело № 219 от 30.3.2009 г., М. М. В. и М. Д. В. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в Велико Търново, ***, а именно: на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново с площ от 268 кв.м., който имот е имал идентификатор № 1005, кв. 71, парцел 314а. Горният имот М.

2

М. В. и М. Д. В. са придобили по наследство от Б. Г. В., която пък го е придобила по наследство от Г. М. А..

Впоследствие с Нотариален акт № 1643, том IX, рег. № 11973, дело № 1028 от 18.9.2009 г. на Иван Запрянов – помощник-нотариус по заместване при нотариус Татяна Братванова, М. Д. В. (баща на ответника) и М. М. В., като собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, са учредили на „Ал.“ ЕООД право на строеж за построяване на „жилищна сграда с гаражи“ на адрес: гр. Велико Търново, ***. Със същия нотариален акт М.

Д. В. и М. М. В. са се задължили да прехвърлят на „Ал.“ ЕООД 108/268 ид. ч. от горепосочения поземлен имот в 10-дневен срок от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата срещу задължение на преобретателя за своя сметка, със собствени средства и организация на труда, лично или чрез трети лица да построи в поземления имот „жилищна сграда с гаражи“, включително обектите, които прехвърлителите запазват за себе си и за които взаимно си учредяват безвъзмездно и безсрочно право на строеж, а именно: апартамент № 1 с площ от 49.12 кв.м., заедно с 8.1425 % ид.ч. от общите части на сградата; склад № 1 с площ от 8.80 кв.м., заедно с 0.6270 ид.ч. от общите части на сградата; и апартамент № 2 с площ от 103.12 кв.м., заедно с 18.7985 % ид.ч. от общите части на сградата; склад № 2 с площ от 6.00 кв.м., заедно с 0.3206 ид.ч. от общите части на сградата; котелно № 1 с площ от 14.93 кв.м., заедно с 1.0638 % ид.ч. от общите части на сградата; и гараж № 1 с площ от 21.59 кв.м., заедно с 3.8458 % ид.ч. от общите части на сградата.

Съгласно представения констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, представляващ „жилищна сграда с гаражи“, находящ се в гр. Велико Търново, кв. 87, УПИ VII-1005, ПИ с идентификатор ***, към 17.4.2013 г. обектът е напълно завършен и изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти.

Според св. И. И. – управител на „Ал.“ ООД сградата, находяща се в Велико Търново, *** е изградена изцяло от дружеството, което той представлява, като покривът на същата е изпълнен в периода 2012 – 2013 година.

Според св. В. Ж. – майка на ищцата, при водене на преговорите между ответника и „Ал.“ ООД ищцата е направила консултация с адвокати от гр. София, които в крайна сметка са изготвили сключения впоследствие договор.

От представените фактура № 6101190665/26.10.2011 г., фактура № 6101190768/28.10.2011 г., касови бонове и гаранционна карта се установява, че по време на брака си страните са придобили възмездно климатик марка O., модел CH52LSXET.

При така установеното от правна страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

В разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от действащия понастоящем Семеен кодекс, аналогични с тези на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), е предвидено, че вещите и вещните права придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла н а чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация. Наличието на трансформация на лични средства следва да се преценява с оглед смисъла целта на чл.22 СК, а именно всеки значителен принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е форма. Така, съгласно чл. 21, ал. 1 СК не самият факт на придобиването, а само придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена общност, поради което не са съпружеска имуществена общност придобити от единия съпруг права, за които другият съпруг няма принос при придобиването. Следователно, определящият въпрос в случая е този за наличието или липсата на принос от страна на ищцата в придобиването на процесните обекти на правото на собственост чрез изграждането на същите по време на брака. А такъв принос ще е налице, освен ако се докаже, че имуществото е придобито срещу личен имот или срещу лични средства на ответника, т.е. че имуществото, което е престирано при придобиване на собствеността, принадлежи само на ответника. Тук следва да се има в предвид, че при възражение за пълна трансформация на лични, извънсемейни средства, правата на съсобствениците бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ (ППВС № 5/1972 г.). И тъй като в случая е очевидно, че правото на строеж е реализирано по време на брака, то от значение за преценката дали е налице преобразуване на лично имущество, е характерът на средствата, използвани за изграждането на обектите на собственост.

Както вече беше посочено, от събраните писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ответникът и неговият баща са били изключителни собственици на парцела, в който е изградена сградата, в която пък се намират процесните обекти апартамент и гараж. Като собственици на парцела ответникът и неговият баща взаимно са си учредили безвъзмездно право на строеж върху индивидуално определени обекти в изграждащата се сграда, а на „Ал.“ ЕООД са учредили право на строеж върху други индивидуално определени обекти. Срещу така отстъпеното право на строеж в полза на „Ал.“ ЕООД въпросното дружество е поело задължение за изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация, включително на обектите, отредени за собствениците на парцела, за които е уговорена съответната степен на завършеност (раздел ІV от Нотариален акт № 1643/18.9.2009 г.). От ангажираните писмени и гласни 4 доказателства става ясно, че „Ал.“ ЕООД е изградило сградата най-късно до 17.4.2013 г. (така констативен акт за установяване годността за приемане на строеж), т.е. установява се, че процесните обекти са изградени по време на брака между страните.

Срещу отчуждаването на притежаваните от ответника и от неговия баща в индивидуална собственост права върху парцела и срещу учреденото право на строеж същите са получили в завършен вид собствеността върху процесните индивидуално определени обекти и по тази причина реализираното право на строеж, макар и по време на брака, изключва приноса на ищцата, доколкото същото е реализирано изцяло срещу лично имущество на ответника.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 259/21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 1197/2008 г. по гр. д. № 3506/2007 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 932/31.10.2008 г. по гр. д. № 4144/2007 г. на ВКС, I г.о. и др.), когато лична собственост на единия съпруг е правото на строеж за построяване на отделен обект или лична собственост на единия съпруг е правото на собственост върху терена, построената по време на брака, сградата ще придобие статут на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК (отм.), респ. чл. 21 от действащия СК от момента на възникване на обекта на собственост – от построяване на сградата до степен на груб строеж, но само ако същата е изградена в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното (Решение № 146/24.6.2014 г. по гр. д.

№ 7858/2013 г. на I г.о. на ВКС). В случая обаче обектите, за които ответникът си е запазил правото на строеж за придобиване в индивидуална собственост и за които в негова полза баща му М. Д. В. му е учредил право на строеж, не са построени от двамата съпрузи и не са резултат от съвместен принос и това е така, защото построяването на сградата и на процесните обекти е извършено от трето лице (инвеститор) с негови материали, труд и всички необходими инвестиции като насрещно дължима на ответника престация срещу учреденото от него на това трето лице право на строеж върху съсобствения недвижим имот. Вложеното от ответника за построяването на процесните обекти по същество е именно отстъпеното от него на строителя право на строеж върху имота, част от който е негова собственост, а не съпружеска имуществена общност, поради което построените обекти не са в резултат на съвместен принос.