Решение № 1881 от 22.12.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. ***, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430103534 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба от М. А. П. с ЕГН ********** от гр.**** против И. В. Х. с ЕГН ********** от гр.***. Ищцата твърди, че на 28.12.1986г. наследодателят и **** Х. П. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.***, с площ от 320 кв.м., съставляващо парцел XIV пл.№6302 в стр.кв.256 по плана на града, ведно с първи етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня, коридор с избено помещение, заедно с 1/5 идеална част от бараката в дъното на двора и ½ идеална част от клозета. Твърди, че ответникът, заедно с **** закупили при равни права ¼ идеална част от същия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.**** целият от 326 кв.м. с идентификатор *** заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение жилище апартамент с площ от 22 кв.м., състоящ се от две сутеренни стаи ведно с прилежаща към апартамента маза.

1

Твърди, че с нотариален акт от 18.11.2021г. на **** ответникът бил признат за собственик на сграда с идентификатор ***, представляваща постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 43 кв.м. Твърди, че по този начин ответникът е придобил собствеността и върху нейната 1/5 идеална част от имота, представляващ бивша барака.

В заключение моли съда да бъде призната за собственик на 1/5 идеална част от барака, находяща се в дъното на двора с площ от 43 кв.м., находящ се в гр.****, построена в дворно място от 320 кв.м. Да осъди ответника да и предаде владението върху процесния имот. Моли съда да отмени нотариален акт 63 том 40 дело №8593 / 18.11.2021г. относно постройка допълващо застрояване с площ от 43 кв.м. Претендира разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата молба. Твърди, че не е налице идентичност между бараката в дъното на двора, за която ищцата твърди, че е съсобственик и сграда с идентификатор *** с предназначение - постройка допълващо застрояване.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Ответникът поддържа писмения отговор. В срок са представени писмени бележки от ищцата.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното :

С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 31 том 6 дело 1031/1986г на нотариус при РС ***, ищцата е придобила от своя *** ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.****, цялото от 320 кв.м. съставляващо парцел XIV, пл.№6302 в стр.кв.256 по плана на града заедно с целия първи етаж от двуетажна къща със самостоятелен вход към улицата, състоящ се от три стаи, кухня, коридор с избено помещение под югоизточната стая заедно с 1/5 идеална част от бараката в дъното на двора и ½ идеална част от дворния клозет.

По делото е представен констативен акт за собственост № 75 том IV дело К-940/1987г. от 29.07.1987г., на нотариус при РС ***, с който **** с ЕГН ********** е признат за собственик на ¼ идеална част от дворно място, цялото от 320 кв.м. находящо се в гр.*** и съставляващо парцел XIV-6302 в стр.кв.256 по плана на гр.***, заедно с две сутеренни стаи, малко мазе до 2 задното стълбище и коридор от жилищната сграда, построена в същото дворно място, 4/5 идеални части от барака и ¼ идеална част от клозет.

От представен по делото в копие нотариален акт №52 том III рег.№ 3941 дело 285 от 2018г. на **** с рег.№ 017 на НК и с район на действие района на РС *** се установява, че **** продал на ответника И. В. Х. и **** при равни права своя собствен недвижим имот, а именно ¼ идеална част от поземлен имот находящ се в гр.***, ***, с идентификатор *** по КККР , одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ***, с номер по предходен план 6302, с площ от 326 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построения в този имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-1871/06.06.2008г. на ***, предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ, на етаж 0, брой нива на обекта 1, с площ от 22,00 кв.м., състоящ се от ДВЕ СУТЕРЕННИ СТАИ, ведно с прилежащата към апартамента МАЗА до задното стълбище и коридор на жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата обозначена на кадастралната карта с №1 и правото на строеж върху съсобствена земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралния план на гр.***.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот №93 том IV рег.№8358 дело 559 от 2021г, на **** с рег.№ 017 на НК и с район на действие района на РС ***, с който ответникът И. В. Х. е признат за собственик на сграда с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ***, предназначение ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, със застроена площ от 43 кв.м. брой етаж 1, построена върху съсобствена земя съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР одобрени със Заповед № РД18-71/06.06.2008г. на *** с площ от 326 кв.м. по Кадастралния план на гр.***.

По иска с правно основание чл.108 ЗС

За успешното провеждане на този иск е достатъчно да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно : ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот и че ответникът владее имота без правно основание. В този смисъл е разпределена и доказателствената 3 тежест на страните, като в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на процесната 1/5 идеална част от бараката в дъното на двора, а в тежест на ответника е да докаже, че я владее на правно основание.

По делото ищцата безспорно доказа, че е собственик на 1/5 идеална част от бараката, която е придобила от своя *** срещу задължение за издръжка и гледане. Със същия договор, обективиран в цитирания нотариален акт от 28.12.1986г. ищцата е придобила ½ идеална част от дворното място, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, 1/5 идеална част от бараката в дъното на двора и ½ идеална част от дворния клозет. Към този момент, останалите 4/5 идеални части от процесната барака са принадлежали на ****, който е бил собственик и на ¼ идеална част от дворното място, две сутеренни стаи с маза в жилищната сграда и ½ идеална част от дворния клозет. През 2018г. *** продал на ответника и **** при равни права двете сутеренни стаи с площ от 22 кв.м. с принадлежащата към тях маза, заедно с ¼ идеална част от дворното място. Видно е, че продавачът е запазил собствеността върху ½ идеална част от дворния клозет и 4/5 идеални части от бараката в дъното на двора. Както от нотариалния акт, така и от кореспондиращата с него скица на поземлен имот процесната барака, предмет на спора е с идентификатор ***. Видно от н.а. №52 том III рег.

№3941 дело 285 от 2018г. на **** с рег.№ 017 на НК и район на действие ***ски районен съд, имот с този идентификатор не е бил предмет на сделката.

Идентификатора на обекта, предмет на сделката е ***, което както се установи и от заключението на вещото лице, прието по делото, представляват две стаи в сутерена на жилищната сграда с площ от 22 кв.м. заедно с прилежаща към тях маза до задното стълбище и коридор на жилищната сграда.

Не е спорно между страните, че бараката в дъното на двора се използва от ответника. В този смисъл са показанията на ***, която заяви, че собственикът на двете стаи в сутерена ползва бараката в двора. В показанията си заяви, че бараката е имала стени, врата и прозорец, а първоначално е била навес. Свидетелката *** заяви, че бараката в двора e изградена с тухли и е ползвана от ищцата. Впоследствие ответникът е изнесъл вещите и от бараката. Твърди в показанията си, че ищцата е разрешила на ответника, който е купил партерния етаж, да използва само част от бараката, която не е 4 нейна, и той прекарал до там вода и канализация. Като свидетел по делото е изслушана ****, която заяви, че заедно с ответника купили две стаи на партерен етаж. Твърди, че купили и бараката- „Купихме, но без документи.

Не е имала документ тази барака“, като се разбрали с ищцата ответникът да я узакони и да стане собственик.

В представените към нотариалното дело декларации е отразено, че не възразяват построената на имотната граница стопанска сграда да продължи да съществува на имотната граница, като изрично е посочено, че тази стопанска сграда е собственост на И. В. Х..

Съдът счита, че с така събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че ищцата е собственик на 1/5 идеална част от построената в дъното на двора барака, с идентификатор ***. След придобиването и през 1986г., тази сграда не е била обект на друга прехвърлителна сделка и към настоящия момент е съсобствена между ищцата, която притежава 1/5 идеална част от нея, придобита от *** и и ****, който е собственик на 4/5 идеални части от нея. Безспорно е, че уговорката между **** и **** при покупката обект на сделката да бъде и бараката не е възпроизвела вещно правен ефект, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма на договора дори и по отношение на притежаваните от продавача 4/5 идеални части и към настоящия момент, **** е техен собственик. Това кореспондира и със заключението на вещото лице, което е установило, че в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ***, сграда с идентификатор *** не е съществувала. Нанесена е със Заповед за изменение на КККР №18-9378-23.08.2021/23.08.2021г. на *** на *** *** и в нея е отразено, че е разположена в дъното на имота с предназначение постройка допълващо застрояване с площ от 43 кв.м. Съгласно регулационния план на гр.***, одобрен със заповед РД-15-2167/1995г. и корекция нанесена в плана със Заповед №РД15-901/1997г. в УПИ XVI-6302 в дъното на имота е имало отразен навес с площ от 47,25 кв.м. и стопанска сграда пред него с площ от 3 кв.м. С оглед свидетелските показания, вкл. на свидетелката Тодорова, съдът приема, че процесната барака е преустроения съществуващ навес, на който са изградени допълнителни ограждащи и преградни зидове.

5

С оглед свидетелските показания на ***, по делото, че ответникът е изнесъл багажа на ищцата от постройката, съдът приема за установено наличието и на втория елемент, а именно, че ответникът ползва бараката и до настоящия момент.

Показанията на свидетелката, че ищцата му е позволила да ползва онази част от бараката, която не е нейна, както и установеното, че собственик на 4/5 идеални части е ****, съдът приема от правна страна, че ответникът ползва имота без правно основание. Не се доказаха твърденията му, че е собственик на постройката, нито че я ползва на правно основание.

След като се установи по делото, че ответникът не е собственик на процесната барака, описана в нотариален акт за собственост върху недвижим имот №93 том IV рег.№8358 дело №559 от 2021г. от 18.11.2021г. на **** , нотариус с рег.№017 на НК, с район на действие района на РС гр.***, и вписан в АВп с Акт №63 том 40 дело №8593/21г. с Вх.№13764 като СГРАДА с идентификатор *** съгласно кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на *** с предназначение ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя, съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на *** с площ от 326 кв.м., съдът дължи произнасяне със съответен диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК и посоченият нотариален акт за собственост следва да бъде отменен.

Ищцата претендира разноски по делото. В производството, разноските са в размер на 833,25 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение, 212,17 лева държавна такса, 17,01 лева такса вписване и 304,07 лева депозит за вещо лице. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата изцяло направените по делото разноски в размер на 833,25 лева.