Определение № 20085 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20085 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100108148 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по поредна искова молба, подадена от Г. В.

К . , с която са предявени искове с р е щ у Върховен административен съд за неимуществени вреди, причинени му от определение от 25.06.2025г. по дело № 5401 от 2025г. на ВАС, в което бил използван по отношение на него изразът „ изтърпяващ наказание лишаване от свобода“.

С предявените осъдителни искове се претендира ангажиране на отговорността на държавата за вреди от действия, извършени от магистрати / съдии/ при и по повод изпълнение на служебните им задължения и обективирани в посочения акт.

В настоящия случай за ищеца липсва правен интерес от провеждане на настоящото производство. С подадената искова молба се изразява несъгласие с постановен съдебен акт, като средството за защита е чрез обжалването му по реда на АПК. Видно от самото съдържание на исковата молба е, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск срещу ВАС. Не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след като от наличните твърдения може да се заключи за изначалната й недопустимост.

Дори и да се приеме, че формално е налице правен интерес /съгласно определение на САС по ч.гр.д.№395 от 2025г./, исковите претенции са недопустими поради това, че искът е насочен срещу съд като възложител на работата на съдии, които в кръга на правомощията си са постановили актове, от 1 които се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, съдиите, постановили процесните актове, да са извършили умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл.

49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Прокурорите и съдиите не са действали извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което п редявените от Г. В. К. искове са недопустими на това основание. /в този смисъл е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС/.

Предявените искове не попадат и в никоя от предвидените в ЗОДОВ хипотези, които са предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове на правораздавателните органи.

Посочените от ищеца конкретни норми на ХОПЕС и КЗПЧОС са неотносими към предмета на доказване, тъй като разпоредбата на чл. 47 и 48 от 2

ХОПЕС сама по себе си не е достатъчна да обоснове необходимото явно и съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ, тъй като регламентираната с нея защита не е абсолютна. Освен това, тя препраща към вътрешното законодателство, за евентуални нарушения на което е предвиден инстанционен ред на защита – чрез обжалване на съдебните актове. Поради това формалното посочване на тази разпоредба е негодно да обоснове предявените в настоящото производство искове. Разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не може да бъде основание на иск по чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като тази Конвенция (ведно с протоколите към нея) не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът все още не се е присъединил към нея, независимо от предприетите действия в тази насока, поради което предявените претенции са недопустими и по реда на ЗОДОВ.

Отделно от изложеното предявените искове са недопустими и поради това, че нарушава чл.47 от КРБ и чл.3 от ГПК и е проява на недобросъвестно упражняване на права.

От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че в периода до 17.10.2025г. ищецът има заведени 236 дела пред СГС със сочени различни ответници (Прокуратурата, СРС, СГС, САС, АССГ, АССО, ВАС, ГДИН и др.), като голяма част от делата са с един и същи предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди които се твърди да са причинени от използвани в съдебни/прокурорски актове изрази като „изтърпяващ наказание лишаване от свобода“ и/или „лишен от свобода“, които се определят като отделни производства според постановените актове, като във всеки един акт, който не удовлетворява ищеца, последният намира основание за претендиране на неимуществени вреди.

Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът, подавайки искови молби, изразява несъгласието си с постановените актове на магистрати във връзка с водените от него производства.

Това налага извод за злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред.

Нормата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда обаче съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права 3 добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият случай.

Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е процесуално недопустим и на това основание – поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 3 ГПК и не подлежи на разглеждане. /в т.вр.

Определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на ВКС, III ГО /.

По изложените съображения съдът намира предявените искове за недопустими, което налага прекратяване на производството по делото.

Молбата за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца и съобразно предмета на исковата претенция. Предвид извода за недопустимост на исковите претенции на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена, предвид липсата на средства за заплащането им, което се установява от представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Г. В. К. , от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ в настоящото производство

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8148 от 2025г. на СГС, І-26 състав.

Определението в частите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

В останалата част определението не подлежи на обжалване .

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5