Решение № 4845 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4845 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100958 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, представлявано от ****** ** М. Ц., против Д. Х. М., ЕГН **********, с адрес ******, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 32,53 евро, в левова равностойност от 63,62 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ******; и обезщетение за забава за периода 15.08.2022 г. – 07.05.2025 г. в размер на 11,43 евро, с левова равностойност от 22,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2025 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10457/2025 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с.

Ищецът твърди, че за претендираните суми в настоящото производство подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, като в тази връзка била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10457/2025 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., като били дадени указания за предявяван на иск относно вземането против длъжника в едномесечен срок. В тази връзка се сочи в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК се предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена 1 топлинна енергия срещу Д. Х. М. за топлоснабден имот, находящ се в ****** за процесния период. Според „Топлофикация София“ ЕАД ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Излага се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Релевира се, че с тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се и, че ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството ищец топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като в процесния собствениците в сградата в етажна собоственост, в която се намирал имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начислявали oт „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковите претенции.

2

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Д. Х. М..

При проведеното първо по делото открито съдебно заседание ответната страна заявява, че е била собственик на процесния топлоснабден обект през релевантния период, но е продала ателието впоследствие. Сочи, че е извършила плащания към „Топлофикация София“ ЕАД за погасяване на процесните й задължения.

Районен съд - Пловдив, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10457/2025 г. на Районен съд – Пловдив, VІ гр.с., образувано по депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ****** Срещу дължимостта на сумите по заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока предявените искове се намират за допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на главната искова претенция с правно основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия за отопление и за битово-гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже, че е предоставил топлинна енергия до обекта на стойност, съгласно претендирания размер.

По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът „Топлофикация София” ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. София, където се намира процесния обект.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая не се оспорва съществуването на това правоотношение.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за релевантния период върху топлоснабдения обект. Видно е от представените Нот. акт за доброволна делба недвижими имоти № ******, том ******, рег. № 3

******, дело № ****** и за Нот. акт за продажба на недвижим имот № ******, том ******, рег. № ******, дело № ******. и двата по описа на нотариус С. М., че ответникът Д. М. е била собственик на процесния обект, находящ се на адрес ******. В допълнение следва да се посочи и че на името на Д. М. е открита партида за този имот при „Топлофикация София” ЕАД, в която насока са представени нарочни заявления-декларации, подадени от М., чрез пълномощник.

В тази насока ответникът М. не оспорва и че до собственото й ателие е доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за отопление и за битовогореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2021 г. Не се оспорва и размерът на исковата претенция – правилното остойностяване на твърдените количества разпределена топлинна енергия, съгласно изричното заявление на ответната страна в този смисъл в проведеното по делото открито съдебно заседание. Самата ответна страна изтъква, че не оспорва дължимостта на процесните суми, но не е могла своевременно да ги заплати, като се е осведомила от служители на „Топлофикация София” ЕАД за размера на дълга и е заплатила всичко, което са поискали.

За последното Д. М. представя писмени доказателства, които не се оспорват от ищцовото дружество, като изрично се признава от негова страна, че са получени направените плащания. Поради това и се моли да се отчете плащането, като се присъдят единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение по исковото дело.

С оглед на гореизложеното и съобразно становищата на страните, съдът намира искова претенция за доказана по основание и размер, но предвид погасяването от страна на Д. М., което обстоятелство изрично се признава от „Топлофикация София” ЕАД, то претенцията ще се отхвърли поради плащането в хода на процеса.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 51,13 евро, което е с левова равностойност от 100 лева. Други разноски няма да се присъждат, доколкото не се претендират от ищцовото дружество с оглед на извършеното плащане от Д. М.. Но доколкото заплащането на търсените суми е сторено след сезираното на съда, а и самата 4 ответница е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, вместо да заплати дълга към кредитора, то съдът намира, че Д. М. е дала повод за настоящия процес и дължи да обезщети ищеца за сторените разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от ****** ** М. Ц., срещу Д. Х. М., ЕГН **********, с адрес ******, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Х. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: главница в размер на 32,53 евро, в левова равностойност от 63,62 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ******; и обезщетение за забава за периода 15.08.2022 г. – 07.05.2025 г. в размер на 11,43 евро, с левова равностойност от 22,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2025 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10457/2025 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.