Решение № 5620 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5620 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20231100510738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№92545/29.08.2023 година, подадена от С. А. Е., ЕГН **********, чрез адв. В. С., насочена срещу действие на ЧСИ М.П., рег.№851 по изпълнително дело №202285110403317 представляващо запор върху банкови сметки на настоящия жалбоподател, имащ качество на длъжник в изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че налагането на запор върху сметките на длъжника е действие незаконосъобразно по следните причини: 1/ извършено е преди връчване на поканата за доброволно изпълнение; преди решението да е влязло в сила, а длъжникът въобще не е бил уведомен за воденото срещу него дело и за наличие на тези задължения; 2/ сметките върху които е наложен запора са несеквестируеми, тъй като по тях длъжникът получава пенсията си, от която се издържа и поради това тези сметки са особено важни за него и посягането върху тях ще породи право на длъжника да търси от ЧСИ обезщетение.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да отмени незаконосъобразните запори, наложени от ЧСИ и незабавно да отблокира сметките на длъжника.

На другата страна в процеса – Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“ е връчен препис от жалбата, като отговор по нея взискателят не дава.

ЧСИ М.П. дава мотиви по жалбата, на основание чл.436, ал.3 ГПК, с които твърди допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Изпълнително дело № 20228510403317 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ е образувано въз основа на възлагателно писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“ за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, по което качество на длъжник има С. А.

Е., ЕГН **********.

Към това възлагателно писмо е представено искане от 02.11.2022година от отдел „ОП- Подуяне“ за вземане, възникнало с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №749243-1/17.09.2021година, с който се установява задължение на длъжника от 1 479,39лв., представляващи задължение за данък върху недвижим имот, данък върху превозно средство и такса за битови отпадъци, и лихва за забава.

Във възлагателното писмо, на основание чл.18 ЗЧСИ, на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да направи справки, набави документи, книжа и други.

Взискателят е поискал налагане на запор върху вземания/банкови сметки, движими вещи, опис, оценка и продажба на активи за събиране на публичното вземане.

На 14.11.2022 година ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника Е. под изх.№70398; на същата дата издава и запорно съобщение под изх.№70402, отправено до НОИ, с което налага запор върху пенсията, получавана от Е., като в това запорно съобщение изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл.446 ГПК и запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ АД под изх.071182/16.11.2022г. под №71186/16.11.2022година до „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД.

Указано е и в двете запорни съобщения до банките, че запорът следва да се счита наложен при спазване разпоредбата на чл.446а ГПК и не следва да се счита наложен за получаваните несеквестируеми суми по банковите сметкитрудово възнаграждение и/или пенсия под размер на минималната работна заплата за страната, обезщетения по НОИ, обезщетение по ДСП и др.

Във връзка с получените запорни съобщения двете банки дават следните отговори:

„БАНКА ДСК“ АД- с вх.№120637/23.11.2022година, че по блокираната сметка постъпват суми от пенсия, поради което на титуляра на сметката ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а запорът ще касае горницата; уведомява и за предходни наложени запори по три изпълнителни дела.

„К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД дава отговор с вх.№123822/29.11.2022година за наличност по сметката на длъжника, но липса наличност за плащане и наличие на други запори върху тази сметка.

На 29.08.2023 година по делото постъпва настоящата жалба от длъжника 2

С.в, оставена от ЧСИ без движение с указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които са констатирани.

На 31.08.2023 година ЧСИ изпраща съобщение до „БАНКА ДСК“ АД, с което нарежда частично вдигане на запорите, които са наложени и които касаят сумите, постъпващи от пенсия, получава от длъжника от НОИ Софияград, в случай, че длъжникът поиска да ги получи в рамките на един месец от постъпване на тези суми по банковата сметка, да се разпорежда вдигане на запора да се съобщи писмено до длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.09.2023г. след кат ЧСИ я е изпратил на 31.08.2023година.

При така развилата се процесуална връзка съдът достига до следните изводи:

По допустимостта на жалбата.

Подадената жалба е частично недопустима и това касае оплакванията, че предприетите действия от ЧСИ по налагане на запорите върху банковите сметки са незаконосъобразни, тъй като са осъществени преди връчване на покана за доброволно изпълнение; поради това, че изпълнителният лист е издаден независимо, че решението не е влязло в сила и длъжникът не е въобще уведомен за воденото срещу него дело; че от наложените запори настъпват големи вреди, които застрашават живота и съществуването на длъжника.

Подобни основания за обжалване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител ограничителната и имаща лимитативен характер норма на чл.435, ал.2 ГПК не съдържа.

Ето защо в тази част жалбата се явява недопустима.

За пълнота на изложението съдът отбелязва следното:

Изпълнителното производство не е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по реда на чл.404 ГПК и сл. от закона, а въз основа на възлагателно писмо от администрацията, каквато възможност предвижда чл.4, ал.2 вр. с чл.9б ЗМДТ. С цитираната разпоредба на общината е предоставена възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното събиране на публични общински вземания, представляващи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци - публичен изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Не следва да бъде разгледано и оплакването на длъжника за това, че ЧСИ не му е връчил покана за доброволно изпълнение. Смисълът на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок по арг. на чл. 428, ал. 1 от ГПК . В настоящия случай изпълнителното производство е било образувано след провеждане на производство по установяване на публичните задължения, които следва да бъдат събрани по реда на ГПК и на длъжника е извършено връчване на книжата от 3 административния орган.

По отношение на оплакването, че от наложените запори настъпват големи вреди, които застрашават живота и съществуването на длъжника, то тези оплаквания съдът приема, че са въведени в контекста на твърдението за несевестируемост на активите, по отношение на които е насочено изпълнението, а не като самостоятелно основание.

Възражението на ЧСИ за недопустимост на жалбата се явява неоснователно в частта за несеквестируемост, каквото е и даденото от ВКС тълкуване в мотивите на ТР№2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по т.1, съобразно което възможността длъжникът да атакува процесуалната законосъобразност на извършените от СИ действия в изпълнителното производство, с твърдения за нарушена некесвестируемост, не са обвързани със сроковете, посочени в разпоредбата на чл.436 ГПК.

В настоящия случай се твърди несеквестируемост на вземания на длъжника и тъй като се касае за парични вземания на длъжника, то несеквестируемостта се изразява в забрана да ги събира друг освен длъжникът. Както е посочено в ТР запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

В настоящия случай след налагане за запора върху банкова сметка на длъжника в „БАНКА ДСК“ АД е полученият от банката отговор, че това е сметката, по която длъжникът получава пенсията си от НОИ. Поради тази причина ЧСИ е предприел действия за освобождаване от ограничителното действия на запора, в случай, че длъжникът поиска да ги получи в рамките на един месец от постъпване на тези суми по банковата сметка. Смисълът на това ограничение произтича от нормата на чл.446а, ал.1 ГПК, чрез която норма се слага ограничение във времето за получените парични средства по банковата сметка, за да се отграничат те от евентуални спестявания на парични средства, от пенсия трудово възнаграждение.

По отношение на банковата сметка в „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД няма данни по делото, че в тази сметка се получава имущество, което е закриляно от специалните норми на чл.446 ГПК.

Разпоредбата на чл. 444 от ГПК очертава лимитативно вещите, които не могат да бъдат обекта на принудително изпълнениеи, а в чл. 446 от Кодекса се определя размера на несеквестируемия доход от трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и от пенсия, в случай, че същите са в размери над минималната работна заплата. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.

Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот и упражняване на професия и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, 4 които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.

В конкретния случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на средствата по банковите му сметки, но по делото няма данни, че сметката му в „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД постъпва доход от посочените в разпоредбата на чл.446 ГПК.

Ето защо към този момент, с оглед частичното вдигане на запора върху банковата сметка на „БАНКА ДСК“ АД и липса на данни, че в банковата сметка в „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД постъпва доход по чл.446 ГПК в тази част жалбата се явява неоснователна.

При изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№92545/29.08.2023 година, подадена от С. А. Е., ЕГН **********, чрез адв. В. С., в частта съдържаща оплакванията, че предприетите действия от ЧСИ по налагане на запорите върху банковите сметки са незаконосъобразни, тъй като са осъществени преди връчване на покана за доброволно изпълнение; поради това, че изпълнителният лист е издаден независимо, че решението не е влязло в сила и длъжникът не е въобще уведомен за воденото срещу него дело.

АКТЪТ на съда в тази му част подлежи на обжалване пред САС в 1седмичен от връчването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№92545/29.08.2023 година, подадена от С. А. Е., ЕГН **********, чрез адв. В. С., в частта съдържаща оплаквания за нарушение на нормите на чл.446 ГПК касателно банковите сметки/вземанията на длъжника от „БАНКА ДСК“ АД и от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО в тази му част е окончателно.

Председател: _______________________