Решение № 181 от 13.04.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Търговище, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20223530101385 по описа за 2022 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.

Ищецът М. С. А. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Н. Ф.-ТАК, твърди в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на РС Нови пазар е осъден да заплати солидарно с П.Д.А. на ОББ АД сумата от 14 690лв. главница, 733,24лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г. и 529,62лв. наказателна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2012г. , както и деловодни разноски-319,06лв. държавна такса и 682,97лв. адвокатско възнаграждение.Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД № 280/2012г. по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, а след това е делото е преместено и образувано ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, образувано на 09.11.2015г.Излага още, че на 28.07.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца, а с молба от 23.04.2018г. ответникът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, е поискал да бъде конституиран като взискател по делото въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г.Посочва още, че 10.05.2019г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запор върху, банкови сметки на двамата длъжници, като е внесена такса и е наложен запор само върху банкови сметки на другия длъжник, а на ищеца не е налаган запор и на 10.05.2021г. е депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, като такъв е наложен в Банка ДСК, в която ищецът нямал открита банкова сметка.С оглед на изложеното, ищецът приема, че считано от последното изпълнително действие –налагане на запор на 28.07.2017г., с изтичането на две години, на 28.07.2019г. е настъпила перемпция по 1 чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, а от 28.07.2017г. до датата на предявяване на иска-31.10.2022г. е изтекъл и петгодишния давностен срок, погасяващ самото изпълняемо право.Поради изложеното, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за погасяването на изпълняемото право по давност, факт, настъпил след приключване на съдебното производство, в което е издадено изпълнителното основание; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н. Ф.-ТАК, която поддържа иска и пледира за уважаването му, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез адв.Д. К.-ВТАК, предявеният иск се оспорва като неоснователен.Излага се, че след образуване на първото ИД са искани и извършвани изпълнителни действия, а след цедиране на вземането и преместването на ИД в гр.Търговище също са извършвани такива, поради което не е налице нито перемпция, нито погасяване на задължението по давност, поради което се иска отхвърлянето на претенцията, претендират се разноски, като в условията на евентуалност е въведено възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, като възраженията се поддържат и се иска отхвърляне на претенцията изцяло; претендират се разноски; поддържа се и възражението за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че против ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на РС Нови пазар и е осъден да заплати солидарно с П.Д.А. на ОББ АД сумата от 14 690лв. главница, 733,24лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г. и 529,62лв. наказателна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2012г., както и деловодни разноски-319,06лв. държавна такса и 682,97лв. адвокатско възнаграждение. Това се установява и от приложеното изпълнително дело, като видно от съдържащото се в него известие за доставяне от 06.06.2012г., ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на 15.06.2012г. от ЧСИ Златева. Не е спорно и обстоятелството, че по делото са предприемани изпълнителни действия от ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, а след това е делото е преместено и образувано на 09.11.2015г. като ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище.От ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова се установява, че по молба на първоначалния взискател ОББ АД от 13.07.2017г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, който запор е наложен на 28.07.2017г. С молба от 31.01.2018г. настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между ОББ АД и настоящия ответник, който договор с приложенията му е представен по изпълнителното дело. От същото се установява още, че 2 ответникът е искал извършването на изпълнителни действия против ищеца, както следва: с молба от 10.05.2019г. е поискал да се извърши справка за банкови сметки на ищеца и налагане на запор върху тях, на 10.05.2021г. отново е поискал да се извърши справка за банкови сметки на ищеца и налагане на запор върху тях, аналогична е молбата на ответника и от 30.05.2021г., като със запорно съобщение от 30.08.2021г. на ищеца е наложен запор върху банкови сметки в БАНКА ДСК ЕАД, а от писмо от 02.09.2021г. на БАНКА ДСК ЕАД е видно, че ищецът няма сметки в тази банка и запорът не може да бъде наложен.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на РС Нови пазар, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист, за което ищецът е уведомен с покана за доброволно изпълнение от 15.06.2012г. от ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, която заповед е влязла в законна сила с изтичането на двуседмичния срок за възражение, а именно- на 29.06.2012г., при което съдът е приел иска за допустим.

По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на което се претендира по реда на изпълнителното производство и за което вземане е образувано и изпълнителното производство по ИД № 280/2012г. по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, а след това е делото е преместено и образувано ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище.

Ищецът твърди, че изпълнителното производство е перемирано поради изтекъл двугодишен срок, в който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, а именно-от 28.07.2017г. до 28.07.2019г.Видно от събраните доказателства по делото, съдържащи се в ИД 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова, доводите на ищеца за настъпила перемпция с изтичането на посочения срок са неоснователни, доколкото съдът приема за установено, че от налагането на запора върху банковите сметки на ищеца на 28.07.2017г. и до датата на предявяване на иска, взискателят е искал извършване на изпълнителни действия през периоди, които не надвишават двугодишния такъв по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, поради което изпълнителното производство не е перемирано.Относно доводите на ищеца за изтекла погасителна давност, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгл. разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгл.чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Съдът приема още, че самото образуване на изпълнителна дело не съставлява предприемане на принудително 3 изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са самите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността също и искането на справки, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, но налагането на запор или възбрана в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера –неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.( Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о. и др. ).В конкретния случай, валидното изпълнително действие е наложеният запор върху банкови сметки на ищеца на 28.07.2017г. който прекъсват давността, съгл.чл.

116, б. "в" ЗЗД, т.е. с налагането на запор на 28.07.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност-чл.117 от ЗЗД.Видно от посоченото по-горе писмо на БАНКС ДСК ЕАД, в отговор на наложения запор от 30.08.2021г., в тази банка длъжникът –настоящ ищец няма открита банкова сметка, поради което и не е възможно да се наложи валидно запор, т.е. изпълнителното действие е неуспешно и не може да прекъсне давността.Поради това съдът приема, че доколкото към момента липсват данни за извършени други изпълнителни действия, то петгодишния давностен срок, започнал да тече от 28.07.2017г. и при съобразяване със спирането му по силата на ЗМДВИП в периода 13.03.2020г.-2 1.05.2020г. чл.3,т.1 и § 13 ЗИД ЗМДВИП, е изтекъл на 05.10.2022г., т.е. преди предявяването на иска на 31.10.2022г., обстоятелство, обуславящо основателността на иска и неговото уважаване, на осн. чл. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.

По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно-678,20лв. внесена държавна такса и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение, като съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за прекомерност нпо чл. 78,ал.5 от ГПК, като в тази връзка, съдът приема следното: Видно от представения договор за правна защита от 28.10.2022г., ищецът е заплатил на адв.Н. Ф.-ТАК адв. възнаграждение в размер на 1000лв. за защита с материален интерес от 15 952,86лв. дълг и общо 1002,03лв. разноски или общо 16 954,89лв., а съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от НМРАВ, ред ДВ бр.41/2017г.) минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1038,65лв., при което заплатеното такова от 1000лв. е под минимума, обуславящо неоснователността на възражението и 4 оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Ответникът следва да заплати на ищеца разноските в размер на 678,20лв. внесена държавна такса и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо1678,20лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.