Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 205/2026
Вид
Решение № 135
Подписан
30.06.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500205 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба от К. А. К. чрез процесуалния му представител адвокат Л. Л. против решение № 14/16.01.2026 г., постановено по гр.д. № 630/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 евро до пълния предявен размер от 51 129,19 евро /с левова равностойност 100 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази разлика. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и принципа за справедливост по подробно изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди изцяло, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2021 г. до 1 окончателното й изплащане. Не е взел становище по подадената от Прокуратура на Република България въззивна жалба. Претендира разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратура на Република България против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на К. А. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, като жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано по изложените във въззивната жалба съображения, въз основа на които моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло като недоказан предявения от К. А. К. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, алтернативно да бъде намален размерът на обезщетението, както и да бъде съобразен моментът, от който евентуално е дължима законната лихва. Не е взела становище по подадената от К. А. К. въззивна жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от К. А. К. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за незаконно обвинение срещу него в престъпления по чл.253,ал.4 във вр. с ал.1 от НК, повдигнато в наказателното производство по ДП № ****/2013 г. на РУ - МВР П. и преписка вх. № ****/2013 г. на ОП-П., заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетения, считано от 28.10.2021 г. до окончателното плащане.

С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел да е безспорно установена следната фактическа обстановка : против ищеца К. А. К. е водено досъдебно производство № ****/2013 г. по описа на РУ - МВР - П. и преписка вх. № ****/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - П., като на 24.07.2014 г. е повдигнато обвинението срещу него за извършено престъпление по чл. 253 2 ал. 4 във вр. с ал. 1 предл. 2 от НК, т. е. - за пране на пари, в квалифицирания случай, при който, обвиняемия знае или предполага, че имуществото, с което извършва сделка /продажба на дизелово гориво/ е придобито чрез тежко умишлено престъпление. На 14.11.2014 г. е внесъл в Окръжен съд – Пазарджик, където е било образувано НОХД № 503/2014 г. по описа на същия съд като разглеждането на делото в рамките на това съдебно производство е протекло в 7 заседания. На 12.06.2015 г., Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл с присъда № 19/12.06.2015 г., с която е признал ищеца за виновен в това, че на 10.12.2013 г. в с. Г., обл. Пазарджик, ул.”Ч.” № * е извършил сделка – продажба на имущество: дизелово гориво от 1500 литра по 2.00 лв. на стойност 3000 лв. на Г. В. К. от с. Г., за което знае, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - измама за периода 08.12.2013 г. – 10.12.2013 г. на АМ „Тракия” км. 89 в бензиностанции „Шел Пако Север”, „Пако Шел Юг” и на АМ „Тракия” км.118 бензиностанция „Шел Тракия Юг”, в условията на продължавано престъпление, извършено от Д. П. И. от гр. П., който е набавил за себе си имотна облага и е възбуждал заблуждение у К. П. Г. от с. С., обл. П., В. В. Р. от гр. П., В. З. В. от гр. П., А. А. И. от гр. П., М. Д. Т. от гр. П. и Д. Й. С. от гр. П., и с това е причинил на „М. т.” ЕООД гр. А., с управител К. Л. М. М., представлявано с пълномощно от К. П. И. от гр. Д. имотна вреда в размер на 6680.91 лв. поради което и на основание чл. 253 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК във вр.чл. 55,ал.1 и ал.3 НК го е осъдил да една година и осем месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание с три години изпитателен срок.

Присъдата е била обжалвана пред Пловдивския апелативен съд, където е било образуваното ВНОХД № 330/2015 г. , приключило с Решение № 194/21.12.2015 г. с което е била отменена осъдителната присъда по отношение на ищеца и съподсъдимия Д. П. И. и делото е било върнато на Окръжна прокуратура – Пазарджик за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения. След изпълнение на указанията на Пловдивския апелативен съд и отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, Пазарджишката окръжна прокуратура отново е внесла обвинителен акт с вече описаното обвинение по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК във вр.чл. 55,ал.1 и ал. 3 НК, като в Окръжен съд – Пазарджик е било образувано НОХД № 728/2016 г. – отново прекратено и върнато ,като е последвало е ново внасяне на обвинителен акт срещу К. А. К. и други лица, като на 27.10.2016 г. в 3

Окръжен съд – Пазарджик е било образувано НОХД № 785/2016 г. по описа на същия съд. С присъда № 26/05.06.2018 г.,постановено по посоченото дело с ищецът отново бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

253 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК във вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК и осъден на наказание 1 година и шест месеца „Лишаване от свобода“,с отложено изтърпяване на осн. чл.66 НК,. Присъдата е била обжалвана от ищеца и образуваното ВНОХД № 416/2018 г. по описа на въззивния съд като с решение № 24/08.02.2019 г. по същото дело Пловдивският апелативен съд е потвърдил обжалваната осъдителна присъда. Така посоченото въззивно решение на Пловдивския апелативен съд е било обжалвано от ищеца с касационна жалба пред ВКС ,който със свое окончателно Решение № 120/28.10.2021 г. ВКС е отменил решение № 24/08.02.2019 г. постановено по ВНОХД № 416/2018 г. по описа на ПАС и потвърдената с него присъда № 26/05.06.2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по НОХД № 785/2016 г., като е оправдал К. по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 253 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК .

Тази фактическа обстановка не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивните жалби. Същите са насочени единствено към неправилно според жалбоподателите определен размер на обезщетението ,дължимо за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно воденото против него наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда.

По отношение на претърпените от ищците неимуществени вреди на база събраните по делото доказателства съдът е приел да са доказани обичайните такива за лице ,против които е водено наказателно производство .

Освен тези обичайни вреди е приел ищецът да не е доказал да е преживял страдания, които са значително по-големи, по-интензивни, надхвърлящи обичайните за едно неосъждано и необвинявано преди в престъпление лице.

Приел е поради стреса и вероятно - възрастта, в която е навлизал в периода на незаконното обвинение, да е имал множество здравословни проблеми, които биха могли да се свържат с притесненията,породени от воденото наказателно производство.Приел е да не се установи да е имал фактическа успешна строителна дейност в Г., която да е преустановила заради започналото дело и необходимостта да се явява пред органите на наказателното производство.

4

Приел е също така повдигнатото през 2015 г. обвинение за друго престъпление - по чл. 255,ал.3 във вр. с ал. 1 НК, наказателното производство по което все още е висящо, също да се е отразило на психиката и здравословното състояние на ищеца, което също следвало да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението. Отчел е също така при определяне размера на обезщетението и периода на досъдебното производство – почти 7 г., който бил твърде дълъг и се дължал до голяма степен на това, че прокуратурата е внасяла обвинителни актове при допуснати процесуални нарушения, след формалното отстраняване на които продължавала да поддържа обвинението срещу ищеца пред всички съдебни инстанции, въпреки че събраните доказателства, според окончателната преценка на касационния съд налагали оправдаването на това лице като от своя страна ищецът ,освен че упражнявал своето законно право на жалба срещу всяка една осъдителна присъда, не бил извършвал някакви действия, които неоснователно да са допринесли за тази продължителност на процеса.

При така изложените съображения съдът е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 15 000 евро,в който размер е уважил иска като за разликата до пълния предявен такъв от 100 000 лв. или равностойността им от 51 129,19 евро, искът е отхвърлен.

Недоволни от този резултат, както се каза ,са останали и двете стани и решението е обжалвано в цялост.

Каза се също и че установената от първостепенния съд фактическа обстановка относно воденото против ищеца наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда ,не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивните жалби.

За понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката З. К.а ,съпруга на ищеца е видно ищецът и цялото му семейство да са понесли много тежко и стресиращо повдигнатото му обвинение за пране на пари ,във връзка с това било извършено и претърсване в дома им в присъствието на всички от семейството , ищецът се чувствал много зле през цялото време на производството 5

,затворил се ,приятелите се отдръпнали от него ,влошило се здравословното му състояние ,ищецът бил астматик от 2011 г. ,но по време на производството състоянието се влошило, през 2015г. посетили невролог и се оказало ,че е прекарал инсулт ,и до сега пиел хапчета за мозъка и за разреждане на кръвта,имал проблеми със сърцето.Свидетелката разказва и това ,че пред 2013- 2014г. възнамерявали да се устроят в Г. ,в гр.К. ,където ищецът имал организиран бизнес ,но след повдигане на обвинението бизнесът отишъл по дяловите .

Аналогични са и показанията на свидетеля П. П. ,който е близък приятел на ищеца,който освен за притесненията на ищеца и негативното отражение върху неговата психика ,здравословно състояние и бизнес ,установява преди бизнеса в Г. ищецът да е работил в системата на МВР ,бил почтен човек ,няколко пъти награждаван за полицай на годината.Знае ,че по отношение на ищеца има и други наказателни производства ,но не знае подробности.

От представените писмени доказателства е видно през 2015г. по отношение на ищеца да е образувано друго досъдебно производство за престъпление по чл.255 ал.3 във вр.ал.1 т.2,т.6 и т.7 от НК – укриване на данъци в особено големи размери ,във връзка с което е постановена осъдителна присъда , отменена с решение № 236 / 08.12.2023г. ,постановено по ВНОХД 318/2021г.по описа на АС-Пловдив ,с което решение делото е върнато за ново разглеждане като при служебна справка се установи производството по него все още да е висящо.