Решение № 1133 от 23.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Варна, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100501156 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 11589 /21.02.2021г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.ДЖ., срещу решение № 196 / 26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, В ЧАСТТА, в която „Дженерали застраховане“ АД, е осъдено да заплати на Г. Б. К. - П., ЕГН **********, адрес *******************************, сумата над 4000лв. /четири хиляди лева/ до присъдените 4732 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и два лева/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил *****, рег. № *****, на основание 405, ал. 1 КЗ. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

2 / частна жалба вх. № 26577 /19.04.2022г., подадена от „Дженерали 1

Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.ДЖ., срещу определение № 3359 / 25.03.2022г., постановено по гр.д. № 5980 / 2021г. на ВРС, 39 с-в, с което е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото Решение №196/26.01.2022г. по гр.д.5980/2021г. на ВРС, в частта му относно разноските, които Дженерали застраховане АД, ЕИК 030269049, е осъдено да заплати на Г. Б. К. - П., ЕГН **********, като жалбоподателят е осъден да заплати общо сумата в размер на 489.28 лева, представляваща сторени съдебно –деловодни разноски, след като ВРС е присъдил допълнителни 300 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.

В ъ в въззивната жалба вх. № 11589 /21.02.2021г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, се излага, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове в обжалваната им част. Твърди, че PC - Варна изобщо не бил разгледал релевираното възражение за прилагане на договорения между страните в т.

58.1 от ОУ по застраховката допълнителен лимит на отговорност, съобразно който общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не може да надхвърля 15% от застрахователната сума или 4 000 лв. Сочи, че клаузата не била в противоречие със закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с императивна правна норма. Напротив, законодателят допускал договарянето на индивидуален лимит на отговорност /подлимит/ по отношение на конкретни рискове - каквото било и естеството на клаузата на т.

58.1. от ОУ. Общите условия по застраховката съставлявали неразделна част от договора, като ищцата не оспорвала запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързвали страните. По този начин всъщност бил въведен баланс между правата и задълженията на страните в договорното правоотношение, като застраховащият по своя преценка бил приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на

2 застрахователното покритие. Противното би означавало да се допусне произвол във връзка със заявяването, респ. със заплащането на застрахователни обезщетения. Застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо как са причинени, а това би означавало поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим риск. Позовава се на съдебна практика в тази връзка. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г. Б. К. – П..

В частната жалба вх. № 26577 /19.04.2022г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че доколкото разноските от 300 лв. не били включени в представения от ищцата списък по чл. 80 от ГПК, то и молбата за изменение била недопустима, като недопустимо било и обжалваното определение. Списъкът по чл. 80 от ГПК имал функцията да конкретизира точния размер на поисканите от страната разноски, които се сочели в абсолютни цифри, без да били необходими допълнителни изчисления. Съдът не можел да присъди разноски на страната над посочените в нейния списък. Моли да бъде отменено определението на ВРС като недопустимо и незаконосъобразно и да се отхвърли искането за присъждане на допълнително 300 лв. разноски.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК , е постъпил отговор на частната жалба от Г. Б. К. – П. , с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

Излагат, че определението на съда е правилно и законосъобразно. Твърди, че е представен списък с разноски, като искането за присъждане е направено в последното о.с.з, поради което и изрично е поискано присъждане на разноски, а съдът не се е произнесъл служебно. Посочената от жалбоподателя практика била неотносима.

В открито съдебно заседание, за застрахователя не се явява законен или процесуален представител, не е депозирано писмено становище. В открито съдебно заседание за въззиваемия се явява процесуален представител, който оспорва подадената въззивна и частна жалби, поддържа отговора на частната жалба и моли за потвърждаване на решението и обжалваното определение, както и за присъждане на разноски по представен списък.

3

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от

Г.

Б.

К.

П.,

ЕГН

**********, адрес

*******************************, съдебен адрес: гр. ******************, чрез адвокат Р. Д. – ВАК срещу Дженерали застраховане АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз А. Дондуков № 68, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 4732 лева /четири хиляди седемстотин тридесет и два лева/, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил *****, рег. № *****.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.08.2017г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № ******************. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка *****, рег. № *****, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско. На 23.04.2018г. около 21:30 часа установил увреждания по паркирания в гр. Варна на ул. Топола 5 автомобил – предна броня, десен фар, декоративна решетка и десен халоген.

Уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като била заведена щета № 210325494/25.04.2017г. Застрахователят не му изплатил обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите била заплатена сумата в размер на 4732 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва 1 наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско”, клауза Пълно каско за процесния автомобил, обективиран в полица № ****************г.. Счита претенцията за погасена по давност. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички 4 твърдяни за настъпили вреди по МПС. Счита за завишен претендирания размер на твърдяните вреди. Твърди, че към датата на събитието, предната броня е била увредена, като е заведена преписка № *****************г., поради което претенцията за възстановяване на предна броня следва да бъде намалена. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т.

58.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната клауза от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия случай – 4000 лв.. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение –по отношение на размера му и липса на произнасяне по отправено с отговора на исковата молба възражение, че въз основа на клауза от ОУ следва да се намали размера на евентуално дължимото обезщетение до 15% от застрахователната стойност.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно 5 който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл.

387 от КЗ, страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, като за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат определени различни застрахователни стойности.