Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4904 от 08.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13494/2024
Вид
Решение № 4904
Подписан
08.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.80 · Наказателен кодекс
  • Чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4904 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г*** СТ. Г** при участието на секретаря И*****Р. А****** като разгледа докладваното от Г*******СТ. Г***** Административно наказателно дело № 20241110213494 по описа за 2024 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г******* Г**** при участието на секретаря И***** А*****, като разгледа докладваното от съдия Г****** АНД №13494 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №92-02-902/30.08.2024 г. на заместникизпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „У*****“ АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.

В депозираната пред съда жалба „У*******“ АД моли за отмяна на постановлението като се позовава на изтекла абсолютна давност.

„У*******“ АД, редовно призовано, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

„У*******“ АД е следвало да заяви до 31.05.2019 г. действителните си собственици, което не било сторено.

За горното деяние св.П****** съставила АУАН.

Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П******* и Н., и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

2

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Съдът като съобрази, че съгласно чл.11 от ЗАНН за обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК и че в дадения случай е изтекла абсолютната давност, защото за нарушението е предвидено наказание „имуществена санкция“, което е аналогично на наказанието „глоба“, а датата, на която е извършено деянието е 03.06.2019 г., работен ден понеделник, и оттогава са изтекли повече от четири години и шест месеца, то обжалваното постановление следва да се отмени по следните съображения:

Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.

Чл.80, ал.1, т.5 от НК предвижда три години давностен срок след изтичането, на който наказателното преследване се изключва, когато наказанието е „глоба”, в случая „имуществена санкция“.

Като се увеличи с една втора този срок става четири години и шест месеца за това наказание.

Тези четири години и шест месеца са изтекли на 03.12.2023 г.

С изтичането на абсолютната давност по закон се изключва правната възможност да се реализира административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №92-02-902/30.08.2024 г. на заместникизпълнителния директор на Агенция по вписванията като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

3

Районен съдия:

Г.Г*********

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4