Решение № 234 от 28.12.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Айтос, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100664 по описа за 2022 година

Производството е във фаза по извършване на делбата.

С вл. в сила Решение № 38/24.02.2023г. по делото е допусната съдебна делба на дворно място в с. П., общ. Р., обл. Б., с площ от 975 кв.м., съставляващо УПИ IV-354 в кв.33 по плана на селото, при граници: от север – улица, изток - УПИ-355, юг – УПИ XIII-363 и УПИ XII-362, запад – УПИ III-353, ведно с изградените в същото дворно място постройки: еднофамилна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж с разположени в него кухнятрапезария, баня, тоалетна, две спални, дневна и антре и сутерен с разположени в него склад с мокро помещение, две изби и антре с прилежащо помещение, със застроена площ от 92, 30 кв.м.; пристройка към нея, състояща се от сутерен и етаж с една стая, със застроена площ от 36, 08 кв.м., както и гараж със застроена площ от 17, 82 кв.м, при квоти: 4/6 ид.ч. за Х. А., 1/6 ид.ч. за Ф. И. и 1/6 ид.ч. за А. Т..

В хода на делото съделителите Ф. И. и А. Т. са заявили претенции по сметки по чл.346 ГПК, а страната Х. А. - възлагателна претенция при условията на чл.349, ал. 1 ГПК и претенция по сметки.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По прекратяване на съсобствеността: Досежно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото е изслушана експертиза /основно и доп.заключение/, от което се установява, че пазарната му стойност е в размер на 113 589,85лв. Видно от заключението имотът е жилищен, като ВЛ са посочили, че процесното дв.място е неподеляемо /вкл. и в о.с.з. от 27.11.23г./. Експертите са посочили възможни варианти за делбата на процесните 1 сгради и дв.място между съделителите. ВЛ са пояснили в о.с.з. на 18.09.23г., че височината на приземния етаж /сутерена/ е 2,40 м., при нормативно изискване 2,60 м. Изяснено е и от доп.заключение, че първият жил.етаж се явява едновременно подземен етаж /сутерен/ и надземен етаж, посочен като складова част в проектната документация от 1987г., функциониращ понастоящем като жилище. Според състава процесният имот е реално неподеляем, като този извод се обуславя от установената от заключението на ВЛ неподеляемост на дворното място, предвид разположението на построените в него сгради, непозволяващи обособяване на самостоятелни парцели за всяка от страните. Невъзможно е поради това обособяване на отделни дялове, всеки от тях включващ жилищна сграда, постройка на допълващото застрояване и ид.ч. от дворното място, предвид, че предмет на настоящото дело е поделяне не само на сградите, а и на дворното място, в което са построени /Определение № 43 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 1631/2017 г. на ВКС/. При предявен иск за делба на земя и сгради, построени върху нея, съдът е задължен да извърши делба, както на сградите, така и на земята, като не може да замени произнасянето по иска за делба на земята с извършване на разпределение на ползването на дворното място, което би се случило при възприемане на предложените дялове в заключението на ВЛ. Годината на изграждане на жил.сграда е 1987-88г. и отговаря на изискванията за еднофамилно жилище към онзи момент – чл. 36, ал.1 от Наредба № 5/1975 г. /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г., отм., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г./ за правила и норми на териториалното и селищно устройство, но не може да бъде поделена на отделни обекти на собственост. Жилищната сграда макар фактически да е възможно да се ползва като отделни две жилища, не може да се приеме за поделяема, тъй като оформеното такова в сутерена не отговаря на изискуемата се височина, а и малка част е него е под нивото на терена, което е недопустимо за жилище /Определение № 376 от 05.10.2020 г. по гр. д. № 1667/2020 г. на ВКС/. Предвид доказаната неподеляемост на имота и неговия жилищен характер, съдът следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на съделителя Х. А. по чл.349, ал.1 ГПК. За да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК е необходимо неподеляемият жилищен имот да е бил СИО и преживелият съпруг да няма собствено жилище. Съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, процесният имот е съсобствен между съделителите, на основание наследствено правоприемство, като Х. А. се явява преживяла съпруга, т.е. имотът е бил в режим на СИО между бившите съпрузи. Жилищният характер на имота се установи от експертното заключение. Преживелият съпруг-съсобственик не притежава друго жилище, който отрицателен факт не е оспорен от съделителите, а и се установява от ангажираните по делото доказателства. В конкретния случай, при трима съделители с различни квоти и неподеляеми дворно място и сгради в него няма възможност делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределяне. При наличие на предпоставките за възлагане по чл.349, ал. 1 ГПК следва този вариант да бъде предпочетен пред изнасянето на имота на публична продан, обуславящо извод, че делбата следва да се извърши чрез възлагане на съделителя Х.А. на делбения имот. За уравнение на дяловете последната следва да заплати на всеки от останалите съделители паричната равностойност на притежавания от него дял съобразно заключението на ВЛ, а именно по 18 931,64 лв., ведно със законната лихва, 2 считано от влизане в сила на настоящото решение /чл.349, ал.5 ГПК/. Следва да се укаже на страните, че в случай, че дължимата сума не бъде изплатена изцяло в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото решение, решението за възлагане се обезсилва по право.

Относно претенциите по сметки: Съделителите Ф.И. и А.Т. твърдят, че вторият етаж на допуснатата до делба жил.сграда, ведно с построените към нея масивна двуетажна пристройка и гараж били построени в сегашния си вид в периода 2010-2012г., като ищците по този иск поддържат, че строителството се извършило изцяло с техни средства в размер на 48 000 лв., водещо според тях до обогатяване на съделителя Х.А. със сумата от общо 32 000 лв. /съразмерно на дела му в съсособствеността/, представляващи вложени в изграждането на делбения имот парични средства, която сума се претендира от ищците /по равно/ да им бъде заплатена от ответника по този иск. Съдът намира претенцията за неоснователна поради следното. По делото няма убедителни доказателства /вкл. писмени такива/ за заплащане от ищците на разходите за извършеното строителство и техния размер, т. е. не е налице доказване обстоятелството на обедняването на ищците за сметка на неоснователното обогатяване на другия съделител. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за размера на увеличението на стойността на процесния имот в резултат на така извършените твърдени СМР в процесния период. Дори да се приеме хипотетично, че са налице елементите от фактически състав, обуславящи основателност на заявения облигационен иск следва да се посочи и че по делото се твърди, че процесните СМР са извършени в периода 2010-2012г., от когато поначало е започнала да тече и общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за тяхното предявяване, като към момента на предявяване на настоящия иск претенциите са били вече погасени по давност, в който смисъл и основателно е възразила и насрещната страна. Изложеното мотивира съда да приеме претенцията по сметки за сумата от 32 000 лева за неоснователна като недоказана /евентуално като погасена по давност/, поради което тя следва да бъде отхвърлена, а в тежест на ищците по нея - Ф.И. и А.Т., бъде възложена дължимата държавна такса от 1280 лева, от която всеки да заплати по 640 лв. по сметна на бюджета на съда.

По претенцията по сметки на съделителя Х.А.. Страната твърди, че извършила ремонтни дейности и подобрения, извършени в допуснатия до делба недвижим имот – жил.сграда, склад и гараж в размер на 7560 лв., като претенциите й срещу ответниците по този иск са за сумата от общо 2520 лв. /съразмерно на квотата им в съсобствеността/, която ответниците иска да й заплатят по равно. Тези твърдения на този ищец също останаха недоказани по делото, поради което претенцията следва да се отхвърли като неоснователна поради следните съображения. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата по този иск не е реализирала дълги години трудови доходи /вкл. в исковия период – л.168-172 от делото/, респ. не е получавала възнаграждение или пенсия, за да може да плати /вложи/ полученото за извършване на твърдените от нея СМР. Не се установи посредством разпитаните свидетели /при липса и на други ангажирани по делото доказателства/, че този ремонт е правен именно от ищцата и с нейни средства, т.е. твърденията останаха недоказани, доколкото не се установи по делото ищецът по този иск да е заплатил за 3 претендираните от него подобрения. Следователно недоказано остана твърдението извършването на ремонта да е станало от и за сметка на ищцата, още повече, че не се установи по несъмнен начин евентуалния произход на средствата на ищцата, с които същата да е заплатила за твърдените СМР. Изложеното мотивира съда да приеме претенцията по сметки за сумата от 2520 лева за неоснователна и недоказана, поради което тя следва да бъде отхвърлена, а в тежест на ищеца по нея – Х.А., бъде възложена държавната такса от 100,80 лева, която да заплати по сметка на бюджета на съда.

По отношение на държавните такси: Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността по извършването на делбата /чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, както следва: съделителката Х.А. – 3029,06 лева и 757,27 лева за всеки от останалите двама съделители.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн.чл.349, ал.1 ГПК на Х. А. А. с ЕГН **********, допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: дворно място в с. П., общ. Р., обл. Б., с площ от 975 кв.м., съставляващо УПИ IV-354 в кв.33 по плана на селото, при граници: от север – улица, изток - УПИ-355, юг – УПИ XIII-363 и УПИ XII-362, запад – УПИ III-353, ведно с изградените в същото дворно място постройки: еднофамилна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж с разположени в него кухня-трапезария, баня, тоалетна, две спални, дневна и антре и сутерен с разположени в него склад с мокро помещение, две изби и антре с прилежащо помещение, със застроена площ от 92, 30 кв.м.; пристройка към нея, състояща се от сутерен и етаж с една стая, със застроена площ от 36, 08 кв.м., както и гараж със застроена площ от 17, 82 кв.м.

ОСЪЖДА Х. А. А. с ЕГН **********, да заплати на всеки от съделителите Ф. И. И. с ЕГН **********, и А. И. Т. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете им, сумата от по 18 931,64 лв. /на всеки съделител/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 349, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ГПК, за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите съделители могат да впишат законна ипотека, а съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в горепосоченият шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение определеното парично уравнение заедно със законната лихва, като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки, предявени от Ф. И. И. с ЕГН **********, и А.

И. Т. с ЕГН **********, против Х. А. А. с ЕГН **********, за сумата от общо 32 000 лева, 4 съставляваща стойността на вложени от ищците парични средства през 2010-2012г. в изграждането на делбения имот.

ОСЪЖДА Ф. И. И. с ЕГН **********, и А. И. Т. с ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съда ДТ в размер от 1280 лева /по 640 лв. всеки/, дължима върху отхвърлените им претенции по сметки.