Решение № 1016 от 27.05.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1016/27.5.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и девети състав

На шестнадесети май Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия

Мария Бончева

Секретар Калинка

Димитрова като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1293 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Д.С., против Наказателно Постановление № 522/ 09.01.2019г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на С.Д.С. е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 20 лева, на основание чл.182 ал.2 т.1 от ЗДП.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като лаконично се оспорва и фактическата обстановка.

В съдебно заседание, въз. С., редовно призован, се явява и поддържа жоалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2018г. в около 11-25ч. в гр. Варна жалбоподателят като водач на МПС–лек автомобил Никан с рег. №В2891 РН паркирал на ул. „Битоля“ срещу №4 в зоната на пътен знак В-27.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Г. Т.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви. От тях стана ясно, че нарушението е констатирано при рутинна проверка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета на Община –Варна на основание Заповед на Кмета на Община-Варна, както и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те са описани с необходимата конкретика, поради което и правото на защита на въззивника не е било нарушено. Защитата срещу предявеното обвинение се организира срещу описаните факти и обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в случая те в своите съставомерни елементи се припокриват. Поради изложените съображения съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер, да ограничават правото на защита на нарушителя и да са самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон-констатирал е нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак В 27-забранени престоя и паркирането. В тази връзка съдът не споделя становището на жалбоподателят, че не бил извършил нарушение. Съдът счита, че правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДП.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Така определеното като вид и размер наказание е адекватно на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 522/ 09.01.2019г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на С.Д.С. е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 20 лева, на основание чл.182 ал.2 т.1 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: