Решение № 718 от 05.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-88

05.08.2019г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 822 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.С.А.

ЕГН ********** чрез адв. Диана Вълчева, БАК с адрес *** с адресат адв. Диана Вълчева против Решение №

98/09.05.2019г., постановено по гр.д. № 973/2018г. по описа на РС Айтос.

Въззивникът чрез процесуалния си представител намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Сочи, че РС Айтос не е извършил анализ на всички доказателства, не преценил правилно свидетелските показания и не разпределил правилно доказателствената тежест.

Поддържа, че е наследник – внук на Н. Х. М.(идентично име Н. Ю. П.). С Решение № 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК на с. Руен на наследниците на Н. Ю. П. било възстановено право на собственост върху 6 земеделски земи, след които и процесната –нива в местността „Саръ Х.“ с площ от 5 дка, съставляваща поземлен имот с № 159006 по плана за земеразделяне на землището на с. Сололец. С нотариален акт № */****г. на нотариус с рег. № 557 на НК Х.К.Х. бил признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Въззивникът твърди, че констатацията в нотариалния акт е невярна, предвид обстоятелството, че ответникът и съпругата му не са владяли явно, непрекъснато, необезпокоявано за период от 10 години и затова не са придобили собствеността въз основа на давностно владение. Счита, че действията по обработване и събиране на плодове са действия на обикновено управление и ответниците не са демонстрирали собственически претенции спрямо наследниците и владение само и единствено за себе си. Представената декларация не доказвала извършена продажба и била с недостоверна дата. Сочи, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Ш.

Х., а отделно разпитаните свидетели на ответниците не индивидуализирали нивата и не следвало да се кредитират показанията им. Намира, че ответниците и св. Ш. Х. не са манифестирали поведение, което да не оставя съмнение у наследниците, че упражняват фактическата власт върху имота само и единствено за себе си, волята им не била явно демонстрирана пред наследниците, поради което и ответниците не са придобили имота по давност. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Х.К.Х. и Л.Х.Х., чрез адв. Здравко Костов, с който намират въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Айтос за правилно и законосъобразно, постановено при задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по делото, поради което считат и за обосновано.

Поддържа се, че по делото е доказано осъществено от ответниците владение за период от 10 години като от събраните доказателства се установявало обективен и субективен елемент на владението. Молят да се потвърди решението на РС Айтос. Претендират разноски.

Препис от решението на РС Айтос е връчен на въззивника на 15.05.2019г. като въззивна жалба е постъпила на 21.05.2019г., поради което същата е в срока по чл. 259 ГПК, съобразена с изискванията за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК, подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК Окръжен съд я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните в съдебно заседание се представляват от процесуалните си представители като процесуалния представител на въззивника поддържа въззивната жалба, а този на ответника - отговора на въззивна жалба. Нямат искания по доказателствата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС Айтос е сезиран с иск от И.С.А., с който моли да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответниците Х.К.Х. и съпругата му Л.Х.Х. не са собственици по силата на давностно владение на нива в местността „Сарь Х.“ с площ от 5 дка съставляваща поземлен имот с № 159006 по плана за земеразделяне землището на село Соколец, пета категория, при граници и съседи: имот № 000161 – полски път на Община Руен; имот № 159005 – нива на наследниците на М. Р. М.; имот № 000163 – дере на Община Руен и имот № 159007 – нива на наследниците на Х. Х.М., за което по време на брака им е бил издаден нотариален акт № */****г. на нотариус с рег. № 557 НК. Ищецът твърди, че е наследник на Н. М., негов внук, като с Решение № 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК на с. Руен на наследниците на Н. П., записан в удостоверението за наследници като Н. М. било възстановено право на собственост върху процесния имот. С нотариален акт № */****г. на нотариус с рег.

№ 557 НК ответникът Х.К.Х. бил признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение като същият придобил правото на собственост по време на брака си с Л.Х.Х..

Ищецът оспорва правото на собственост на двамата ответници, твърди, че не са владяли имота в продължение на 10 години, не е владяно непрекъснато и явно, не е демонстрирана воля да се свои имота. Моли да се приеме за установено спрямо него, че ответниците не са собственици на процесния имот и да се отмени нотариалния акт.

Исковата молба е вписана в СВ Айтос.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците считат, че исковете са допустими само по отношение на 1/12 идеална част от процесния имот, а не за целия, тъй като ищецът придобил по наследство имота заедно с още лица. Оспорва се искът като неоснователен и се сочи, че в продължение на 10 години ответникът владял със съпругата си необезпокоявано имота, владението било спокойно, владял имота още преди 2007г., когато заплащал наем на Ш. Х., също наследник на Н. М., след което поискал да закупи имота. Наследникът Ш. Х. посочил, че всички собственици са си разпределили ползването на земите след възстановяването им през 1996г. и затова тази нива била негова, попаднала в неговия дял, и със знанието на всички съсобственици му я продал за сумата от 1500 лева, за което издал декларация и предал владението. След 2007г. ответникът обработвал имота и всички от селото знаели, че е негов. Никой не предявил претенции и владението било явно и спокойно. Твърди се, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност и се легитимират като собственици, поради което молят иска да се отхвърли.

Не е спорно, че с решение № 34

СЦ/18.09.1996г. на ПК с. Руен се възстановява правото на собственост на наследниците на Н. Ю. П. върху нива 5,000 дка в местността „Саръ Х.“ съставляваща имот с №

159006 по плана за земеразделяне на землището на село Соколец, пета категория.

Не се спори, че съгласно удостоверение за наследници Н. Х. М.(посочен в решението за възстановяване на собственост като Н. Ю. П.) има за наследници три деца – Г. С., починала на 08.01.2010г., Ш. Х. и Ф. Н. Н.. Ищецът И.С.А. е син на Г. Н. С., която има за наследници общо четири деца.

Съгласно нотариален акт № */****г. , дело № 96/2018г. на нотариус с рег. № 557 на НК Х.К.Х. е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Изискана и приета като доказателство по делото е преписката за издаване на нотариален акт като са разпитани свидетели, посочили, че ответникът владее имота повече от 10 години.

Представена е скица на процесния имот л. 20. Съгласно удостоверение за данъчна оценка имотът е с данъчна оценка 514,50 лева.

Представя се декларация от 12.09.2007г., съгласно която Ш. Х. е декларирал, че продава процесната нива в местността „Сарь Х.” № 159006 на Х.К.Х. и получил сумата в размер на 1500 лева в брой. Ищецът е оспорил декларацията като невярна и без достоверна дата.

Представя се договор за наем между наемател Н. И.и И.А., с която наемодателят се задължава да предостави за ползване за периода 10.07.2016г. до 30.09.2020г. нива в местността Сарь Х. с площ от 5 дка, който е оспорен от ответника.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят Н. А., сочи, че е без родство със страните, знае, че дядото на ищеца е оставил в наследство нива близо до село Соколец, по пътя за село Трънак, като Х. я работил със жена си около две години и имало засята люцерна, а преди това я работил Ш. една година, а преди това не знае дали се е работила.

Свидетелката Ф. Ю.сочи, че e сестра на ищеца и внучка на Н. М.и от него останала в наследство нива от 5 дка в местността „Сарь Х.“. Дочула, но не може да каже преди колко време, че вуйчо й – Ш. Х. продал нивата, но не бил дал пари и тя не била съгласна да се продава. Нивата работил Х.Х. две - три години, а вуйчо й една година, преди това я обработвало ТКЗС. Свидетелката не знае колко имота са възстановени и къде се намират всички. След възстановяването на земите не са ги работили. Свидетелят Ш. Х. сочи, че били възстановени земите на баща му Н. като имало около 23 дка, които били обработваеми и 11 дка дал на майката на ищеца, а 12 дка взел за себе си, разделили си обработваемата земя, дал документите на сестра си. Продал земя от своя дял, 5 дка през 2007г., като сестра му и племенниците му никога не са имали претенции за земята и той решил да я продаде. Една година Х. обработвал земята и затова решил да я продаде на него. Свидетелят не е казвал на И., че е продал земята. Имал сестра в Т., с която се разбирал. Свидетелят Б. Х. знае за нивата, която се обработвала от ответниците.

Когато отивал за село Трънак не е виждал друг в нивата (в този смисъл св. Н. А. посочва, че земите се намират по пътя за село Трънак). След възстановяването й от ТКЗС я обработвал Ш., който изорал и пътя до нивата, а след това я продал на Х. и съпругата му, преди десетина години. Х. работил нивата първо под наем, а след това дочул, че я купил. В момента в нивата имало засята люцерна.

Въз основа на събраните доказателства РС

Айтос е намерил, че се установява, че ответниците са осъществявали владение върху имота за период повече от 10 години, поради което отрицателният установителен иск е намерен за неоснователен и е отхвърлен.

Съдът счита, че не са налице други относими към спора доказателства.

С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно. Относно възраженията за недопустимост на производството съдът намира, че е предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. За уважаване на отрицателен установителен иск с правна квалификация 124 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на правен интерес от предявяване на иска, а ответникът трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които е могло да се породи правото на собственост. Предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск е наличието на интерес от предявяване на иска, а такъв ще е налице, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора (така Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).

В случая ищецът заявява самостоятелно право на собственост като наследник по закон и отричайки правата на ответниците цели да осигури защита на твърдяното право на собственост поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Ето защо съдът намира, че решението на РС Айтос е допустимо, постановеното при наличието на предвидените в закона процесуални предпоставки. По същество този състав на съда намира, че решението на РС Айтос е правилно и законосъобразно, изложените от него мотиви се споделят от тази инстанция и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях, но дължи и собствени мотиви, поради което и по съображенията, изложени във въззивната жалба намира следното:

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d1c6a26-3aac-44df-988f-2d15640a1faf