Решение № 4283 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4283 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110214484 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Т. Т. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-019701/23.08.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месец за нарушение на 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН.

В жалбата се твърди, че описаната обстоятелствена част в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка. Посочва се, че вписаният час не отговаря на времето на започване на проверката, като лицето не е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване алкохолното съдържание в кръвта му. Поддържа се, че лицето се е явило в лечебното заведение за даване на кръв. В НП били допуснати нарушения, доколкото не било дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, от които осъществяването му се потвърждавало. Поради недостатъчна конкретизация е било ограничено правото на лицето да разбере обвинението. Твърди се, че наложените наказания не преследват законоустановените цели. Твърди се 1 различие в описанието на фактическата обстановка, посочена в АУАН, и тази, закрепена в НП. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е направено искане за отмяна на обжалваното НП, като е релевиран и доводът, че доколкото въззиваемата страна е възпрепятствала доказването относно автентичността на положения подпис върху НП, следва да се приеме, че подписът не е неин. Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е бил представляван. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като правилно са квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2024 г. около 00,30 часа жалбоподателят управлявал автомобил с рег. № ,,***'', като се движил в гр. София, по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“. На кръстовището с ул. „Методи Андонов“ жалбоподателят самокатастрофирал в находящ се на кръстовището електрически стълб. Управлението на автомобила с криволичения и съприкосновението на автомобила със стълба били възприети от свидетеля Л. П. Г., който по това време бил на обход в изпълнение на служебните си задължения като старши полицай в ОСПССДВР. На място били извикани и служители на КАТ. На сигнал се явили свидетелите-автоконтролъори В. И. З. и А. Д. С.. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо устройство „Алкотест Дрегер 7510”. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № ,,***'' от свидетеля С. за явяването му до 40 минути в УМБАЛ „Св. Анна“, като екземпляр от талона бил връчен на свидетеля на 07.03.2024 г. в 02,30 часа.

2

Свидетелят З. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1205466/07.03.2024 г., в който било посочено, че на 07.03.2024 г. около 00,30 часа жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил в гр.

София, по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“, като на кръстовището с ул. „Методи Андонов“ поради несъобразена скорост със състоянието на пътя реализирал ПТП като самокатастрофирал в електрически стълб, че отказал да бъде изпробван с „Алкотест Дрегер 7510”, като същият лъхал на такъв. В АУАН било прието, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поради несъобразената скорост с условията за управление на МПС-то и на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП поради отказа му да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози и неизпълнение на предписание за токсикологично лабораторно изследване за това. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С., отново в качеството на свидетел, и бил връчен на жалбоподателя на 07.03.2024 г. срещу подпис

Видно от постъпилата информация от УМБАЛ „Св. Анна” - София АД на л. 22 и л. 42 от делото, жалбоподателят не посетил лечебното заведение с оглед даване на кръв за лабораторно изследване въз основа на издадения и връчения му талон за изследване.

С постановление от 01.08.2024 г. на прокурор при СРП било прекратено образуваното наказателно производство по ДП № 802/2024 г. по описа на 1 РУ – СДВР, пр.пр. № 850/2024 г. по описа на СРП, образувано срещу жалбоподателя в качеството му на обвиняем, като било постановено препис от постановлението да бъде изпратено за реализиране на административнонакателна отговорност срещу същия.

Въз основа на издадения АУАН било генерирано обжалваното НП № 244332-019101/23.08.2024 г. с посочен издател – Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, в което било прието, че на 07.03.2024 г. около 00,30 часа жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил в гр. София, по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул.

„Цариградско шосе“, като на кръстовището с ул. „Методи Андонов“ водачът отказал да бъде изпробван с Алкотест Дрегер 7510, като същият лъхал на алкохол. В НП било посочено, че лицето не дало кръвна проба в медицинското 3 заведение и с постановление № 19850/06.08.2024 г. на СРП било отказано да се образува досъдебно производство. В АУАН било прието, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с препратка в санкционната част към пр. 1, поради отказа му да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и че не е изпълнил предписание за медицинско изследване за това. На жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месец. Препис от НП било връчено на жалбоподателя на 27.08.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: представените актове, постановление на прокурор при СРП от 01.08.2024 г., талон за изследване № ,,***'', справка картон на водача, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г., заповед от 23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., сведения с информация от УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София АД на л. 22 и л. 42 от делото.

Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

Съдът даде и пълна вяра на показанията на разпитаните свидетели З., С. и Г.. Последният е имал възможността да добие преки и непосредствени впечатления за инцидента, станал причина за подаването на сигнал за явяването на другите двама свидетели – полицейски органи, които са взели участие при опитите за проверка на водача. От показанията на свидетелите се установява както датата, времето, така и механизма на настъпилия инцидент и развилата се впоследствие фактическа обстановка във връзка с проверката на водача и последвалия отказ да бъде тестван за алкохол чрез техническо средство на място, като показанията са в сихрон и с кредитираните писмени доказателства. Показанията на свидетелите се явяват логични и последователни, като всеки пропуск в спомените им или разминаване следва да се обясни с изминалия период от време от инцидента до момента на разпита им и с множеството проверки, в които вземат участие в хода на изпълнение на 4 служебните им задължения.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че е било допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя. Налице е противоречие между посоченото в АУАН и НП относно противоправното поведение на лицето, станало причина за санкционирането му, и дадената му правна квалификация.

В АУАН е посочено, че лицето не е съобразило скоростта за управление на МПС-то с условията на пътя – нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и че отказва да му бъде направено тестване за употреба на наркотични вещества или техните аналози и е отказал да изпълни предписание за лабораторно изследване за това, като за това нарушение е дадена правна квалификация по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В НП не се споменава нищо за поведението, квалифицирано като такова в разрез с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а жалбоподателят е санкциониран само за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – за това, че е отказал да бъде тестван за наличие на концентрация на алкохол в кръвта и е отказал за даде проби за лабораторно изследване за това.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са уредени няколко различни хипотези на противоправно поведение. Съгласно посочената разпоредба в актуалната й към датата на нарушението редакция, „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на 5 концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева“. В настоящия случай в АУАН се визира отказ за тестване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за лабораторно изследване за това, а в НП се визира отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за лабораторно изследване за това, като в двата акта са цитирани и различни правни квалификации, под нормата на които се подвеждат тези поведения.

Посоченият пропуск се е отразил върху възможността жалбоподателят да разбере за какво поведение е бил санкциониран и в разрез с коя правна норма се явява поведението му, а оттам – да упражни надлежно правото си на защита чрез подаване на адекватно възражение и представяне на надлежни доказателства. Подобно противоречие между АУАН и НП обуславя порок в яснотата на параметрите на административнонаказателното обвинение, който се явява съществен и винаги води до отмяна на обжалвания акт.