Решение № 6 от 24.01.2022, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Кула, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Петя С. Симеонова като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело № 20211330100200 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375 от гр.София район Витоша ж.к.Малинова Долина ул.Рачо Петков - казанджията №4-6 представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, срещу В. ЦВ. В. с ЕГН: **********, с. Т. общ. Г. ул. ...., за установване, че ответника дължи на ищеца сумата 3040.47 лева, представляваща част от цялата главница от 14412.17 лева, по договор за потребителски кредит от 02.04.2008 г., сключен между длъжника и Юробанк България АД, като сумата е за периода от 02.02.2016 до 02.05.2017г, и законната лихва от 26.04.2021 г до окончателното издължаване, като правата на Юробанк България АД по договора са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.

Излага, че исковата претенция е доказана, а възраженията на ответника са неоснователни.

Моли да се уважи иска, като се присъдят разноските по делото и тези по заповедното производство.

Ответника е подал отговор, в който се оспорва иска като неоснователен, тъй като липсват годни доказателства за правоотношение между ищеца и Юробанк България. Оспорва автентичността и датата на договор за възлагане на вземане и приложение 1 към потвърждение за цесия, уведомление за цесия 1 и покана за доброволно изпълнение.

Излага и че исковете са неоснователни и поради изтекла погасителна давност, тъй като договорът за цесия, с оглед на изявленията в исковата молба, е сключен на 18.01.2016г. Цесионера придобива вземанията без да става страна в договорното правоотношение. Твърдението в исковата молба, че вземанията са общо 17449.33 лева, от които 14412.17 лева главница и 3040.47 лева лихва, а след това в петитума се претендира само 3040.47 лева главница противоречи на правната природа на цесията.

Моли да се отхвърли иска и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и моли да се намали до нормативно определения минимум.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 02.04.2008г между Юробанк България АД и ответника е сключен договор за заем №FL376259, с който банката е отпуснала на ответника сумата от 15000 лева със срок за връщане до 02.04.2018г. на 120 равни месечни погасителни вноски от 241.54 лева. Уговорена е лихва от БЛП + надбавка от 6.70 %, а ГПР по кредита е 16.81 %. В чл.19 от договора страните са уговорили, че всички съобщения във връзка договора ще се изпращат писмено на адресите посочени в договора и ще се считат получени с достигането до адреса, а в случай, че някоя страна промени адреса си е длъжна да уведоми другата страна за новия си адрес, като до уведомяването съобщенията достигнали до стария адрес ще се считат получени. Към договора има изготвен погасителен план. С платежно бордеро от 02.04.2008г с реф№874871 в район Ситняково гр. София на ответника е преведена сумата от 15000.00 лева.

Ответника е погасявал кредита до един момент, като е изплатил 587.80 лева от главницата по кредита и 2224.87 лева лихва. След това е спрял плащания и са останали неплатени 14412.17 лева главница и 3040.47 лева договорна лихва.

С договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между банката и ищеца, банката е прехвърлиа вземанията си по договори за кредити, между които е и 2 договора за кредит, сключен с ответника. Към договора за цесия има приложение с договорите предмет на прехвърлянето, от което се вижда, че на стр 138 е посочен и договора за кредит сключен с ответника. Приложено е и пълномощно, с което изпълнителния директор и прокуриста на банката упълномощават Адвокатско дружество Иванов и Денев да представляват банката, като уведомят всички длъжници за прехвърлените вземания.

Пълномощното е с нотариална заверка на подписите на представителите на банката.

С уведомление изх.№1510/09.09.2020г от адв. Денев, пълномощник на Юробанк България АД уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземанията си по горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество.

С уведомление изх.№1511/09.09.2020г от адв. Денев, пълномощник на ЕОС МАТРИКС” ЕООД уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество, което става кредитор на ответника и го приканва да изплати задължението си по договора за кредит с Юробанк България АД.

Уведомленията са изпратени чрез куриерска служба МиБМ Експрес на адрес в село Т. ул. ...., като обратната разписка е върната с отбелязване, че адресата е заминал.

С експертизата е установено, че към момента на прехвърляне на вземанията на банката, размера на неиздължената главница е 14412.17 лева, от която 8510.00 лева е с настъпил падеж на вноските, а 5902.17 лева падежа е настъпил след тази дата. Договорната лихва, която е останала неизплатена към 18.01.2016г е 13342.64 лева, от която 13141.06 лева са лихви от 02.05.2009г до 02.01.2016г, и 201.58 лева от лихвата по вноската с падеж 02.04.2009г. Вещото лице е посочило, че за исковия период от 02.02.2016г до 02.05.2017г размера на главницата е сбор от главницата по всички вноски за този период и възлиза на 3040.47 лева и съвпада с погасителния план, към договора за кредит.

Фактическата обстановка се установи от представените писмени доказателства: договор за заем №FL376259 от 02.04.2008г между Юробанк България АД и ответника, от който се установяват условията по договора – договорената сума по кредита, срока и начина на връщане, лихвата; банковото бордеро, че ответника е усвоил предоставения му кредит; копие на Договор за 3 прехвърляне на вземания от 18.01.2016г между Юробанк България АД, прехвърлител, и ЕОС МАТРИКС ЕООД, приобретател, нотариално заверено от нотариус П.Ц.П. с рег№533 и район на действие Софийски районен съд, уведомленията за извършената цесия на вземанията от банката по процесния договор в полза на ищеца, както и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която доказа размера на изплатената от ответника сума, кога е изплатена, размера на неизплатената част от главницата и от договорната лихва.

Съдът кредитира изцяло експертизата, тъй като е изготвена професионално, компетентно, обективно и пълно. Вещото лице е установило кога са спрели плащанията, какви плащания са извършени, и са отчетени при изчисляване размера на неизплатената главница и договорна лихва.

Не се представиха по делото доказателства, че ответника е изплатил изцяло получения от него заем в т.ч. главница и договорна лихва, в т.ч. и исковата сума.

От правна страна:

Съгласно чл.430 ал.1 и 2 от Търговския закон с договор за банков кредит банката отпуска определена сума на заемателя, а той се задължава да я върне след изтичане на срока, като плаща и лихва.

Чл.99 ал.1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) повеляват, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, и че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви ако не е уговорено друго.

За да бъде уважен предявеният иск ищеца следва да докаже, че между него и ответника съществува валидно облигационно правоотношение по силата на договор за банков кредит, по силата на който банка е отпуснала на ответника определена сума пари за определен срок, с определена лихва, че правата на банката-кредитор са прехвърлени на ищеца, и че ответника не е върнал изцяло кредита.

По делото се доказа, че между кредитора Юробанк България АД и ответника-длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който банката отпуска уговорената сума от 15000.00 лева по сметка на ответника, а 4 ответника се задължава да върне сумата заедно с уговорената лихва за срок до 02.04.2018г. на 120 равни месечни погасителни вноски от 241.54 лева.

Ответника е върнал 587.80 лева от главницата по кредита и 2224.87 лева лихва и са останали неиздължени 14412.17 лева главница, от която 8510.00 лева е с настъпил падеж на вноските преди цесията, а 5902.17 лева падежа е настъпил след дата на сключване на договора за цесия, както и 3040.47 лева договорна лихва.

Доказано е и че правата на банката-кредитор са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, като ищеца встъпва в правата на кредитора. Ответника е уведомен за извършената цесия на 14.09.2020г с писмо с обратна разписка, като е отбелязано, че лицето е заминало, поради което съгласно уговореното между страните се счита за получено, тъй като няма доказателства ответника, като длъжник на банката да я е уведомил за нов адрес. Освен това дори и да има съмнение за редовността на получаване на известието, ответника е уведомен за цесията най-късно с получаване препис от заповедта за изпълнение, исковата молба и приложените с нея договор за цесия и уведомления.

Ответника не е доказал плащане на останалата неизплатена главница, с оглед на което дължи връщането и на кредитора – ищцовото дружество.

Предвид изложеното искът следва да се уважи, като на ищеца се присъдят направените разноски, включително и тези по заповедното производство.

Ответника е направил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, като е счел че давността тече от датата на прехвърляне на вземането – 18.01.2016г, понеже цесионера-ищеца не встъпва в договорното правоотношение, а само придобива вземания, такива каквито са към момента на придобиването им.

Тези възражения са неоснователни.

Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД, както е изложено по-горе вземането преминава върху новия кредитор така както е уговорено. Според чл.110 от ЗЗД погасяват се с петгодишна давност вземанията, за които законът не е предвидил друг срок. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. на падежа за плащане, а според чл.115 б.“ж“ давност не тече докато трае съдебния процес относно 5 вземането, т.е. с предявяване на вземането по съдебен ред давността спира да тече.

Падежа за връщане на предоставения банков кредит е 02.04.2018г. От този момент започва да тече петгодишна погасителна давност и изтича съответно на 02.04.2023г. Вземанията са предявени по съдебен ред на 26.04.2021г с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, преди да е изтекъл петгодишния давностен срок.

Давност не е започвала да тече и от 18.01.2016г, когато е извършена цесията. Цесионера действително придобива вземанията такива каквито са към момента на сключване на договора за цесия, но именно затова след като вземането е с падеж на 02.04.2018г цесионера е обвързан от крайния срок за връщането му, както и от правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като това право не е упражнено. Не може при условие, че цесионера е обвързан от крайния срок на договора, да бъде заставен да търпи погасяване по давност вземане, което не е станало изискуемо. Ако вземането беше обявено за предсрочно изискуемо тогава щеше да тече погасителна давност, но то не е. При това положение вземането не е погасено по давност.

Аргументите на ответника, че ищеца не представя доказателства, че има правоотношение между ищеца и Юробанк България АД също са неоснователни. По делото е представено нотариално заверено копие от превод на договор за прехвърляне на вземания, който в оригинал е на английски език, заверен от заклет преводач. Тъй като съдът не може да сравни правилно ли е извършен превода и предвид това, че копието от превода е нотариално заверено, това е достатъчно основание да бъде кредитирано това доказателство. По делото няма оспорване от ответника верността на извършения превод.

По отношение уведомяването на длъжника са представени доказателства, че е изпратено уведомление до ответника за извършената цесия, като уведомлението е изпратено на адреса посочен от ответника в сключения договор за кредит и той се е съгласил при сключването на договора за кредит, че всички съобщения ще се изпращат на този адрес и ще се считат за получени, освен ако не съобщи за нов адрес. Доказателства в тази насока, че е съобщил нов адрес няма, поради което уведомяването е редовно.