Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 430 от 05.10.2022, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 887/2022
Вид
Определение № 430
Подписан
05.10.2022
В сила
05.10.2022
Състав
Милуш Руменов Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 312, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 312, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 313 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Пещера, 05.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20225240100887 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. Д. Т. срещу „Е.С.М“ ЕООД - за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1300 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г. включително.

Предявеният иск е допустим, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива. На следващо място подадената искова молба е редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, като технически некоректното посочване на фирмата на ответника не създава неясноти, предвид ясно отразения му в исковата молба ЕИК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са необходими, допустими и относими и следва да се допуснат.

По направеното с исковата молба доказателствено искане за допускане до разпит на „поне двама“ свидетели - предвид липсата на ясно посочване на броя им и на това за установяване на кои и какви точно факти ще бъде разпитван всеки от тях - съдът ще се произнесе след необходимите уточнения (съобразно чл. 156, ал.2 ГПК) от страна на ищцата.

Подлежи на уважаване доказателственото искане на ответната страна за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане – за установяване на изложените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Тъй като производството е по реда на гл. ХХV от ГПК следва да се укаже на страните възможността им по чл. 312, ал. 2 ГПК и последиците по чл. 313 ГПК.

Следва да се укажат на страните възможностите и последици при постановяване 1 на решение при признание на иска и неприсъствено решение.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните следния доклад по делото:

1. Твърденията на ищцата са, че от 2014г. до 03.05.2016г. по силата на постоянен трудов договор, сключен между нея и ЕТ „Д.Ю“ с БУЛСТАТ: 203224500 е работила на длъжност „крояч на детайли за обувки“. Сочи се, че след пенсионирането си на 03.05.2016г. тя е продължила да работи в цех на ново място, където работата й се изразявала в чертаене на детайли с шаблони, които детайли през 2021г. забелязала, че се доставят на фирма „ЕМ СИ – С. М.“ ЕООД с ЕИК 204126055. Поддържа се, че като пенсионер е подписала с новата фирма допълнително трудово правоотношение, по което за отработени при пълно работно време 3 месеца и 4 дни в периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г. не й било изплатено трудово възнаграждение в размер на 1300лв. от общо дължими 1500лв. Изтъква се, че заплатените й 200лв. за възнаграждение по това правоотношение й били преведени със закъснение от фирматаответник с касови ордери съответно на 08.03.2022г. и на 21.04.2022г., а на изпратената на 20.06.2022г. нотариална покана до ответника за изплащане и на остатъка – не получила отговор. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1300 лева – остатък от трудово възнаграждение за отработени 3 месеца и 4 дни в периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г. Претендират се и деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъквайки погрешно изписаната в исковата молба своя фирма с идентичен ЕИК, счита за неотносими изложените от ищцата обстоятелства относно правоотношението й с ЕТ „Д.Ю“.

Оспорва твърденията на ищцата за съществувало между тях в периода 01.04.2015г. 31.12.2015г. трудово правоотношение, по което да й дължи трудово възнаграждение в размер на 1300лв. Поддържа, че през лятото на 2021г. й предоставил възможност да докаже уменията си, за да я вземе на работа, но тя не се справила с поставените й задачи по очертаване на няколко кожи с шаблони, поради което отказал услугите й и не подписали трудов договор. Ответникът твърди, че превел на ищцата-пенсионерка два пъти по 100 лева от милосърдие, което тя разбрала превратно, настоявайки за още пари като трудово възнаграждение. Предвид изложеното моли искът й да бъде отхвърлен като неоснователен, и претендира съдебни разноски.

2. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 128, т.2 от Кодекса на 2 труда /КТ/.

3. Към настоящия момент няма права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване.

4. Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин:

Ищцата следва да докаже съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника за периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г., надлежно изпълнение на собствените й задължения по това правоотношение, твърдяния размер на дължимото трудово възнаграждение за съответния период. Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на претендирания от ищцата размер на трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г., включително недобросъвестност на ищцата при твърдяното от нея сключване на трудов договор с него.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно твърдението си, че между страните е сключен трудов договор.

УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответните процесуални действия, като на основание чл. 313 ГПК, ако не го направят в указания срок, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

ДОПУСКА до разпит поисканите от ответната страна двама свидетели при режим на довеждане – с оглед установяване на конкретно посочените в отговора на исковата молба факти.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237, ал. 1 и ал. 4 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на 3 исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.10.2022 г. от 15,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4