Решение № 5454 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5454 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509656 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20105831 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 63126/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, е признато по иск на Л. Е. И., предявен срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за нищожни клаузите на договор № 7000873441/14.11.2018 г. за потребителски кредит относно заплащането на сума в размер на 475,20 лв. – БАНК КОМБО Живот, сума в размер 484,70 лв. – БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и сума в размер на 475,19 лв., предвидена като еднократна такса за оценка на риска, като в останалата част относно другите клаузи на договора искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ищцата Л. Е. И.-М. да заплати на Районен съд – София държавна такса по делото в размер на 80 лв.

С Определение № 20126649 от 22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 63126/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, е изменено постановеното решение в частта за разноските, като „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдено да плати на Л. Е. И. сторените по делото разноски в размер на 15 лева.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната част, е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи за недействителност на целия договор за потребителски кредит. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че предоставянето и заплащането на застрахователна премия за услугите БАНК КОМБО и БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА са разписани в договора с шрифт, който не отговаря на законовите изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Навежда оплаквания, че съдът не е разгледал наведените доводи за неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Счита, че обявяването само на част от клаузите за нищожни би довело до невъзможност да се определи точното задължение по кредита и да се съпостави с вече погасената главница.

Твърди, че съдът не е обсъдил, че на кредитополучателя не е представена своевременно преддоговорна информация – чл. 5 ЗПК, която е необходима за вземането на информирано 1 решение от страна на потребителя за сключване на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да прогласи целия договор за нищожен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищцата, чрез адв. М. М., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е признато по иск на Л. Е. И., предявен срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за нищожни клаузите на договор № 7000873441/14.11.2018 г. за потребителски кредит относно заплащането на сума в размер на 475,20 лв. – БАНК КОМБО Живот, сума в размер 484,70 лв. – БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и сума в размер на 475,19 лв., предвидена като еднократна такса за оценка на риска, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, но същото е недопустимо в обжалваната част, тъй като не е постановено в съответствие с основанието на искането за съдебна защита.

Софийският районен съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД за обявяване нищожност на сключения между ищцата Л. Е. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор № 7000873441/14.11.2018 г. за потребителски кредит за нищожен поради това, че ищцата е въведена в заблуждение при подписването на договора, който бил объркващ и подвеждащ. Сочи, че са добавени и начислени суми и услуги на значителна стойност, които не е желаела и не са уговаряни между страните, като е добавена и еднократна такса за оценка на риска от 475,19 лева, която се дължи с месечните вноски.

Изложени са твърдения, че не са спазени императивните изисквания на чл. 10 ЗПК, доколкото на всяка страница липсва текст от клаузите на договора, както и че не е бил спазен размерът на шрифта. Сочи, че без нейно съгласие са добавени сумите за БАНК КОМБО ЖИВОТ и БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, както й че не й е представена преддоговорна информация. С оглед изложените фактически твърдения е заявила искане до съда да прогласи за нищожен сключения между страните договор.

С постановения съдебен акт първоинстанционният съд е прогласил част от клаузите за нищожни, като е отхвърлил иска за останалите клаузи.

С предявяването на иска потребителят ищец цели прогласяване нищожност на целия договор за кредит поради липса на съгласие, както и поради неспазване на конкретни разпоредби на Закона за потребителския кредит, като не е предявен иск за обявяване на нищожността на отделни клаузи от договора. Както е възприето и в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Задължението на съда, вменено му по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за нищожността по 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в потребителските договори, с оглед диспозитивното начало в процеса изключва правомощието на съда да обяви недействителността на 2 отделните клаузи от потребителския договор, когато предмет на исковата защита, инициирана от потребителя е валидността на целия договор за потребителски кредит, по отношения на която е формулиран и петитум. Дори и при предявен от потребителя иск съдът е задължен да не приложи неравноправна клауза, но това негово задължение е различно от правомощието му без да е сезиран с искане (очертано с фактически твърдения и заявен петитум), да прогласи недействителността на отделните клаузи.

Когато в случаи като процесния ищецът предявява иск за установяване на недействителността на целия договор за потребителски кредит поради противоречие със закона и липса на съгласие, с оглед диспозитивното начало на чл. 6 ГПК, е недопустимо съдът да обявява нищожността на отделните клаузи от договора. Ето защо при липсата на конкретно заявени фактически твърдения за нищожност на отделни клаузи на договора, респ. и липсата на надлежно сезиране на първоинстанционния съд с искане за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от договора, първоинстанционният съд в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по непредявен иск, извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.

С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения иск за обявяване на нищожността на договор за потребителски кредит с оглед заявените в исковата молба фактически твърдения и формулиран петитум.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20105831 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 63126/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. Е. И., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 иск относно другите клаузи на договора като неоснователен.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно дадените в мотивите указания.

РЕШЕНИЕ № 20105831 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 63126/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, в частта, с която е признато по иск на Л. Е. И., предявен срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за нищожни клаузите на договор № 7000873441/14.11.2018 г. за потребителски кредит относно заплащането на сума в размер на 475,20 лв. – БАНК КОМБО Живот, сума в размер 484,70 лв. – БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и сума в размер на 475,19 лв., предвидена като еднократна такса за оценка на риска, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3