Решение № 300 от 14.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Стара Загора, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500491 по описа за 2026 година

Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.55- 59 и чл.8286 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена в законния 2 - седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 13932/11.05.2026г. от ответника /пълнолетния български гражданин/ Ж. Р. Ж. от с.Х., ***, против изцяло негативното за него първоинстанционно Р ешение № 291/30.03.2026г. по приключеното първоинстанционно гр.д.№ 3711/2025г. по описа на PC- Ст.Загора, с което са били напълно уважени облигационните искове против него за главница и лихви в полза на ищцата /също пълнолетната българска гражданка/ Н. Д. А.-Г. от с.Л., ***, ведно със законните последици.

Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитните си доводите. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение на РС било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, немотивирано и при пълна недоказаност на уважените изцяло искови претенции против него. Моли настоящия въззивен ОС да отмени изцяло това осъдително за него първоинстанционно Решение, и да постанови ново свое, с което да отхвърли изцяло всички искови претенции против него, като изцяло неоснователни и доказани по основание и по размер.

Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Моли жалбата му да бъде изцяло уважена, ведно със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат. В този 1 смисъл е и допълнителната й писмена Защита в дадения й от съда 1- седмичен срок.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба вх.№ 18884/19.06.2026г. от ищцата /пълнолетната българска гражданка/ Н. Д. А.-Г. от с.Л., ***, която счита в.жалба на ответника за напълно неоснователна и недоказана, твърди, че обжалваното с нея изцяло позитивно за нея първоинстанционно Решението на РС било напълно законосъобразно, обосновано и правилно. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Моли въззивната жалбата да бъде оставена изцяло без уважение, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение да бъде напълно потвърдено от настоящата въззивна инстанция, ведно със законните последици от това. Претендира всички свои разноски пред настоящия въззивен съд. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния ОС- Ст.Загора. В този смисъл е и пледоарията на нейните 3 бр. процесуални представители - адвокати по делото. Не е представила своя писмена Защита в дадения й от въззивния съд 1- седмичен срок.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че в.жалба е била процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и че по нея съдът следва да се произнесе по съществото на направените въззивния оплаквания от ответника, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.

Въззивният ОС - Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото доказателства пред първата и пред въззивната инстанция, като обсъди становищата на всяка една от страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото:

Първоинстанционното Решение е валидно постановено, процесуално допустимо и мотивирано от външна страна.

Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че въззивникът /ответник/ Ж. Р. Ж. от гр.С.З. неоснователно се е обогатил за сметка на въззиваемата /ищца/ Н. Д. А. от с.Л., ***, тъй като безспорно и категорично е било установено и доказано пред РС, че с нейни лични парични средства тя е погасявала негов личен съдебно установен паричен дълг за издръжка към децата му. Безспорно установеното от РС фактическо живеене заедно на двете страни по делото автоматично не следва от фактическа и правна страна, че платецът на процесните парични суми /ищцата-въззиваема/ е станала длъжник за паричните издръжки на децата на въззиваемия /ответник/, или че тя по някакъв начин е била изгубила правото си да търси обратно платеното вместо него. Безспорно платилата процесни парични суми въззиваема /ищца/ не претендира „издръжка“, тя не замества правата на децата на въззивника /ответник/, нито иска да получи паричните суми, които са се дължали от бащата /въззивник/ на тях, а само иска въззивникът /ответник/ да й върне 2 изцяло това, което тя вече е била платила вместо него, защото тези плащания са погасили негов строго личен бащински паричен личен дълг. Не се оспорва от въззивника /ответник/, че той е бил официално задължен да заплаща паричната месечна издръжка на двете си деца от предходен граждански брак съгласно влязлото в законна сила и задължително за него съдебно Решение по гр.д.№ 4043/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, което представлява безспорно негово лично задължение. Поради което то не се явява някакво лично задължение на платилата паричните суми въззиваема /ищцата, не представлява никакъв паричен разход на нейно домакинство и не е общ паричен разход между двамата тогавашни съжители- сега страни по делото.

В процесния период от време от м.09.2020г. до м.07.2025г. дължимите парични издръжки са били заплащани ритмично и регулярно, като РС мотивирано и правилно е приел, че общият размер на платените суми е 11 980 лв. /представляващи 6125,28 €/, и че тази обща парична сума представлява пряка и непосредствена имуществена полза за въззивника /ответник/, тъй като с нея е бил безспорно намален един паричен пасив на неговата имуществена сфера. Следователно въобще не е било необходимо той да е бил получавал тези процесни пари в брой, за да е налице неговото парично обогатяване, а е необходимо и достатъчно неговия паричен дълг да е бил надлежно погасен от друго лице - платилата въззиваема /ищца/. Така той е спестил свой паричен разход, произлизащ от негово безспорно законово и съдебен парично задължение.

В тази връзка напълно неоснователно и недоказано се явява въззивното оплакване на ответника, че била неправилна правна квалификация на РС по чл.59 от ЗЗД, тъй като процесния казус попада изцяло в законовата хипотеза именно на чл.59 от ЗЗД, защото са налице всички необходими за това негови елементи- ищцата е обедняла с паричните суми, които надлежно е заплатила, ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като негово задължение е било междувременно погасявано, налице е пряко причинно- следствена връзка между обедняването и обогатяването, липсва каквото и да е договорно и/или друго правно основание ищцата окончателно да понесе този чужд паричен дълг и очевидно не е налице друг иск, с който обеднялата може надлежно да се защити. Безспорното наличие на фактическо съжителство тогава между страните по делото по абсолютно никакъв начин не променя правната природа на извършените парични плащания по смисъла на чл.59 от ЗЗД, тъй като неоснователното обогатяване не се свежда само до получаване на някакви пари в брой. А то може да се изрази и в намаляване на пасив, чрез погасяване на паричен дълг, който в противен случай длъжникът /въззивник/ сам би трябвало да заплаща регулярно на децата си за месечната им издръжка.

Издръжката е личен, съдебно установен дълг на ответника към неговите деца, още повече, че платилата паричните суми ищца /въззиваема/ не се явява майка на което и да е от тези две деца, тя не е била осъдена да ги издържа парично, не е встъпвала в дълга на длъжника /ответника - въззивник/ и не е поемала по никакъв начин задължение да го освободи от този негов паричен дълг 3 окончателно. Следователно РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че плащането на паричната издръжка от ищцата /въззиваема/ доказано е довело до имуществена полза за ответника /въззивник/, като той не е плащал своите парични задължения за месечни издръжки и те са били платено вместо него.

Наред с това фактическото съжителство между страните по делото през процесния период от време е безспорно, но от него не следва никакъв фактически и/или правен извод, че за страните е бил налице „общ бюджет“, защото са съжителствали в определения процесен период от време. В тази връзка презумпция за общ бюджет при фактическо съжителство няма и не може да има, защото законът не приравнява фактическите съжители на съпрузи относно имуществената общност /СИО/, а още по-малко може да създава някаква презумпция, че личните дългове на единия съжител стават общи и за двамата съжители. Следователно общото съжителство може да обясни защо едно лице временно помага на друго, но това не е някакво правно основание помощта да стане окончателна имуществена загуба за помагащия съжител, тъй като безспорно и категорично от фактическа и от правна страна длъжник по издръжките е бащата на децата- пълнолетния ответник /въззивникът/.

Но дори да се приеме, че страните са имали общи разходи за домакинството си, това не превръща първичната издръжката към децата от предходен брак на ответника /въззивник/ в общ разход на двамата тогавашни съжители, тъй като тези издръжки представляват негов личен паричен дълг, като бащата, поради което въззивното възражение за „общ бюджет“ не изключва приложимостта на правилно определения чл.59 от ЗЗД.

Недоказано е останало пред РС, а и пред ОС твърдението на въззивника /ответник/, че паричните плащанията за издръжките били правени със средства от негови лични трудови възнаграждения, които въззиваемата /ищца/ задържала и управлявала. Напротив- по делото пред РС са събрани множество неоспорени доказателства за механизма на плащанията, като дори в показанията си извършвалата плащанията свидетелка Р.З. изрично заявява, че е действала като куриер на суми на ищцата /въззиваема/ и че не е получавала никакви пари от въззивника /ответник/ Ж. Ж. за плащане на издръжките, които нейни свидетелски показания са много конкретни, ясни, непротиворечиви и пряко относими към основния спорен въпрос относно това, кой е предоставял паричвните средствата за плащанията на месечните издръжки. Още повече, че и другите надлежно събрани гласни доказателства от РС /свидетелските показания на св.Д.Н., майка на двете деца на въззивника - ответник от негов предишен брак/ изцяло потвърждават редовността на плащанията и че издръжките са постъпвали редовно и без прекъсвания. Които нейни лични впечатления са в пълен унисон с писмените доказателства от РС, които са били категорични при приемането от РС на фактическа обстановка по делото.

С което напълно е била опровергана защитната теза за въззивника /ответник/, че конкретните парични суми за издръжките били лично негови и са били 4 предоставяни от него за целта на самите парични издръжки.

В тази връзка РС е обсъдил и категоричното заключение на съдебнопочерковата експертиза по първоинстанционното дело, като дори и част от подписите във ведомости да не са изпълнени лично от ответника /въззивник/, това не доказва автоматично, че ищцата /въззиваема/ в лично качество му дължи някакви процесни парични суми, както и че именно неговите лични парични средства са били използвани за плащане на издръжките.

Не е установена и доказана защитната теза на въззивника /ответник/ за твърдяното от него приравняване на доброволното плащане на дарение или на изпълнение на нравствен дълг, тъй като доброволното плащане не означава непременно дарение, понеже за дарението е необходимо дарствено намерение, представляващо съзнателна воля едно лице окончателно и безвъзмездно да обогати друго, каквото по никакъв пряк или косвен начин не е доказано в първоинстанционното съдебно производство. Не се явява по никакъв начин доказан и някакъв „нравствен дълг“ по смисъла на закона, тъй като въззиваемата /ищца/ очевидно не е родител на децата на ответника /въззиваем/, поради което тя не е носител на задължение за тяхната парична издръжка, поради което безспорната тогава морална близост между двамата съжители/страни по делото/ по никакъв начин не може и не следва да се използва като някакъв правен механизъм за освобождаване на бащата от негов съдебно установен паричен дълг към децата от предишен брак. В тази връзка процесната временната парична помощ в личните отношения не представлява по никакъв начин отказ от право и не означава, че помагащият /въззиваемата/ по някакъв пряк или косвен начин се е съгласила завинаги да понесе това чуждо за нея периодично парично задължение. Въззивният съд констатира, че РС напълно обосновано и доказано е приел, че прихващане може да се извърши между две еднородни и изискуеми насрещни задължения, каквито в конкретния казус очевидно не са налице- въззиваемата /ищца/ не е установено въобще него да дължи в лично качество на въззивника /ответник/.