Решение № 676 от 15.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110111230 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена искова молба, с която от Д. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, срещу КР. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, са предевени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:

1/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5 000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на дискриминация от страна на ответника въз основа на признак „увреждане“, изразяващи се в претърпени психо-емоционален стрес от накърняване честта и достойнството на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.

2/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5 000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на дискриминация от страна на ответника чрез извършване на „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр, изразяващи се в претърпени негативни емоции, безсилие и онеправданост от дискриминационното третиране, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Д. М. Д. твърди, че работи в системата на МВР от 1992 г. на длъжност „младши инспектор“. Сочи, че на 14.11.2018 г. по време на инструктаж е бил диксриминиран и инижен от провеждащия мероприятието К.О. К.К. пред други служители във връзка с това, че се води освидетелстван от ТЕЛК. Описва подробно в какво се изразяват действията на ответника. Излага, че на 16.11.2018 г. е подал жалба до Комисията за защита от дискриминация срещу ответника. Посочва, че след подаване на жалбата се е установило, че срещу него са подавани докладни от ответника, че не изпълнява служебните си 1 задължения и в резултат на това е издадена заповед за образуване на дисциплинарна проверка срещу ищеца. Посочва, че тези докладни записки са влошили допълнително здравословното му състояние и с тези си действия от командира на отделение са му били накърнени честта и достойнството. Твърди, че на 05.11.2019 г. е подал оплакване за „преследване“ в съдебно заседание в производството по ЗЗДискр. Впоследствие Комисията е постановила решение, което е обжалвано пред Варненски административен съд и пред Върховен административен съд, който окончателно е приел, че са налице извършени актове на дискриминация от страна на ответника спрямо ищеца, като ответникът е извършил „тормоз“ по признак „увреждане“ и „преследване“. Препоръчано е на ответника да се въздържа от действия и изказвания подобни на тези. Ищецът посочва, че дискриминационното третиране е установено в дискриминационното производство, поради което за него се поражда правния интерес да претендира от ответника обезщетения за претърпените неимуществени вреди, които се изразяват в психо-емоционален стрес от накърняване честта и достойнството му, негативни емоции – безсилие и онеправданост от дискриминационното третиране. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът КР. Д. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът не е претърпял сочените неимуществени вреди, като стресът е породен от характера на работата му, а хипертоничната криза, за която има данни от 13.08.2019 г., е породена от нездравословния му начин на хранене и болестите, от които е страдал още от 2012 г. Посочва, че страните са колеги и са работили заедно дълги години, като през 2018 г. ответникът е повишен на длъжност „командир отряд“, което променя отношението на ищеца към него. Излага, че заради създалата се йерархичност се стига до определени непремерени реплики между двамата, което създава допълнително напрежение и кулминацията на това е посочения диалог на 14.11.2018 г. и последвалите съдебни дела и сигнали. Счита, че не може да се установи, че твърдените вреди са именно от този конфликт и от събитията след това, като счита и че ищецът сам е допринесъл с агресията си за тях.

Посочва, че тези отношения са породени от завистта на ищеца към ответника и невъзможността на последния да потуши агресията на първия, поради което и се релевира възражение за съпричиняване. Твърди, че ищецът страда от определени болести още от 2013 г., като от тогава до 2018 г. не е имало конфликт между двамата, поради което и изискването ищецът да избягва определени трудови дейности не е причината за конфликта. Сочи още, че в периода след 2018 г. ищецът също е проявявал агресивност към ответника, като е използван нецензурирани реплики и е подавал множество сигнали, като нито един от тях не завършва с наказание за ответника. Счита, че тези безуспешни опити може да са предизвикали твърдения от ищеца стрес. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално редуцирането на предявения размер на обезщетението, и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Представя писмени бележки по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представени са Решение № 223 от 20.05.2020 г. по преписка № 9/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, Решение № 1793 от 30.11.2020 г. по адм.д. № 1432/2020 г. на Варненски административен съд и Решение № 7293 от 16.06.2021 г. по адм.д. № 2405/2021 г. на Върховния административен съд, от които се установява, че окончателно е прието, че КР. Д. К. е извършил актове на дискриминация спрямо Д. М. Д. по признак „увреждане“ и чрез „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр.

Представени са от ищеца решения на ТЕЛК, както и множество медицински документи във връзка със здравословното му състояние, които са изследвани от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и на които съдът няма да се спира и 2 анализира подробно, извън заключението на вещото лице, доколкото няма специални знания в тази област. Следва да се посочи, че към датата на посочените в исковата молба прояви на дискриминация /14.11.2018 г./ и след това, видно от ЕР на ТЕЛК от 04.01.2018 г. ищецът е бил с намалена работоспособност 58 % и с водеща диагноза изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Отделно от тази диагноза са посочени и други заболявания на ищеца – захарен диабет, затлъстяване, лумбална дископатия, бъбречно-каменна болест и т.н.

От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът Д.Д. има следните заболявания: От страна на опорно-двигателния апарат: Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Вътреставно увреждане на двете коленни стави. Хондропатия на бедрените кондили. Състояние след хондропластика и субтотална синовектомия на дясно коляно и хондропластика и резекция на плика на ляво коляно. Лумбална дископатия с дискови пролапси на нива L3-L4 и L5-S1. Двустранна лумбална редикулопатия L4, L5 и SI. ХВН на долни крайници IV ф.кл. по СЕАР. Флебит и тромбофлебит на долните крайници, неуточнен; От страна на сърдечно-съдова система и други органи: АХ II ст, умерена степен. Неинсулинозависим захарен диабет тип II. Диабетна полиневропатия. Затластяване III ст. Нулеарна и начална заднокапсуларна катаракта на дясно око. Артефаия на ляво око. Бъбречно-каменна болест. Вещото лице счита, че поради дългогодишната давност на хипертоничната болест и захарен диабет, може да се приеме, че степента на артериална хипертония, описана в двете решения на ТЕЛК, не е II-ра, а III-та стадий, лека към умерена степен, със засягане на сърце и мозък. Оформяне на хипертонично сърце (хипертрофия на стените на лява камера). Трябва да се добави към диагнозите и иехемична болест на сърцето, която при диабетици е в стадий на тиха иехемия, т.н. безболкова ангина пекторис. Липсата на значителна прогресия на заболяванията е поради факта, че пациентът е с добър контрол на стойностите на артериално налягане и стойностите на кръвна захар. При повишено възбудно състояние, определено като повишено психоемоционално напражение е възможно да се повиши артериалното налягане над нормалните стойности и изява на хипертонична криза. Констатираните заболявания, в частност хипертонична болест, датират от около 2002 г., когато ищецът е бил на 32 г., като захарния диабет е открит 5-6 години по-късно. Не може да се даде точен отговор дали има причинноследственна връзка между описаните заболявания и водените дисциплинарни производства, тъй като хипертоничната криза е част от дългогодишен болестен процес. Възстановителния процес при хипертонична криза е времето за което стойностите на артериално налягане са трайно нормализирани. Възможно е периодично повишаване на стойностите на артериално налягане, както и стойностите на кръвна захар, породени от стрес или друг род психоемоционална възбуда, но са част от болестен процес водещ началото си преди години. При гореописаното обсъждане се споменава, че пациента е във висок риск от развитие на сърдечно-съдови инциденти, въпреки преживения стрес от дисциплинарните производства.

При пациенти с хипертонична болест, поради грешки в диетичния режим(повишен прием на сол), влияние на външни фактори на околната среда и наднормено тегло е възможно поява на хипертонична криза. Възможно е и да няма причинно-следствена връзка между водените производства и хипертоничната криза. Ищецът е с наднормено тегло, описано с диагноза от ТЕЛК 2018 г. При пациенти с наднормено тегло е възможно поява на повишени стойности на артериалното налягане поради повишено съдово съпротивление. Според няколко доклада за стрес в системата на министерството на вътрешните работи в страната и чужбина, се приема че служителите, изпълнявайки своите задължения са поставени на постоянен стрес, породен от много фактори (длъжностни, междуличностни и т.н.). Както беше споменато погоре при повишени нива на стрес периодично е възможно повишаване на стойностите на АН и постепенно, водещо до развитие на хипертонична болест. В съдебно заседание вещото лице пояснява още, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето заради дългогодишния диабет и хипертонична болест, но тази болест към момента не пречи на ежедневните физически натоварвания. По отношение на възможността заболяванията да във връзка с осъществяваната работа вещото лице пояснява, че това е възможно. Към момента пациентът не е имал хипертонични кризи и редовно приема необходимите медикаменти.

3

Препоръчва се хранителен режим при захарна болест и хипертонична болест.

От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава страните и е техен колега. Спомня си за инструктажа през ноември 2018 г., който ответникът е провел, и в който страните са влезли в пререкания. Сочи, че ответникът е започнал подигравателно се изказва за здравословното състояние на ищеца. Излага, че ищецът редовно му се е оплаквал от постоянния тормоз на ответника и за това, че имал дисциплинарни проверки. Ищецът е започнал да вдига кръвно и да отсъства от работа.

Твърди, че поради тази причина двамата са ги преместили в друг участък. Свидетелят работи заедно с ищеца, знае, че има и други дела и се чувства отпаднал. Не знае дали ищецът спазва хранителен режим.

От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава страните и е бил техен колега в Четвърто районно управление на МВР. През април 2018 г. се е прехвърлил в Аксаково. Ответникът му е бил командир на отделение. Споделя, че ответникът се е държал грозно с ищеца по отношение на заболяванията на последния.