Определение № 1683 от 30.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110112274 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. П. Г., ЕГН:**********, против Надежда М. Александрова, в качеството й на длъжностно лице – съдия при Районен съд Варна, с искане да бъде осъден последния да заплати на ищеца обезщетение от 10000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в следствие на непозволено увреждане от действия на ответника – непредоставяне на поискана от ищеца информация, неосигуряване на откритост, достъпност и прозрачност на действията си, отказ от самоотвод, съзнателно нарушаване на Конституцията на Р България, на Закона за съдебната власт, съзнателно нарушаване на конституционни права на ищеца, съзнателно нарушаване на гражданските права на ищеца по ЗСВ, съзнателно нарушаване на ГПК, по разглеждано от съдия Александрова гр.дело №7303/2025г., гр.дело №7753/2025г., гр. Дело №7175/2025г. всички по описа на ВРС за 2025г., по които ищец е отново Г. Г..

Видно от изложените в исковата молба факти и обстоятелства ищецът желае да ангажира гражданската отговорност на ответника за действия, извършени от нея в качеството й на съдия в Районен съд Варна по гр.дело №7303/2025г., гр.дело №7753/2025г., гр. Дело №7175/2025г. всички по описа на ВРС за 2025г.

В тази връзка съдът съобрази чл. 132 от Конституцията, който гласи: "за своите служебни действия и за постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.“

Ищецът претендира да ангажира отговорността на ответника като 1 физическо лице, именно по повод на изпълняваната от него функция на магистрат. Цялостната непротиворечива практика на ВКС по тълкуване на чл.

132 от Конституцията сочи, че функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е пречка за разглеждане на иск за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв.

Когато се търси обезщетение за служебни действия и актове на магистрати, когато те са и умишлени престъпления, искът е допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на чл. 124, ал.5 от ГПК, които предпоставки в настоящия случай не са налице / в тази връзка определение № 569/27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 516/11 г., ІІІ гр. о., определение № 726/28.12.2009 г. по ч. гр. д.№ 343/09 г., ІV гр. о. и др./, поради което на осн.чл.

130 ГПК исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.

Съдът намира, че в случая не са налице основания за отвеждане на настоящия съдия-докладчик, който работа в същата съдебна институция – РС Варна, доколкото е налице обективна пречка за разглеждане на така предявения иск, против конкретния ответник.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12274 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., 49-ти състав, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2