Решение № 260721 от 28.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО

ДИМИТРОВ

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. д. № 14120 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 144867 от 18.06.2019 г. по гр. д.

№ 2497/2014 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 69 състав, допълнено с решение № 213315 от 10.09.2019 г., е осъдено „Е - К.“ ЕООД, ЕИК ********да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ сумата от 8 062,80 лв., представляваща стойността на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 245 от 23.07.2013 г., сумата от 228 лв., представляваща стойността на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 246 от 23.07.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 20.01.2014 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 3 101,24 лв., представляваща стойност на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 269 от 29.11.2013 г. и за заплащане на сумата от 6 624 лв., представляваща стойност на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 270 от 29.11.2013 г. Осъдено е „Е - К.“ ЕООД, ЕИК ********да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241,81 лв., лихва за забава, начислена върху главницата от 8 062,80 лв., дължима по фактура № 245 от 23.07.2013 г. за периода от 23.07.2013 г. до 19.01.2014 г. и сумата от 11,49 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 228 лв., дължима по фактура № 246 от 23.07.2013 г. за периода от 23.07.2013 г. до 19.01.2014 г., като е отхвърлен искът за заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата от 228 лв., дължима по фактура № 246 за горницата до пълния предявен размер от 12,28 лв., както и исковете за заплащане на сумата от 42,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 101,24 лв. по фактура № 269 за периода от 29.11.2013 г. до 19.01.2014 г. и за сумата от 82,80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 6 624 лв. по фактура № 270 за периода от 29.11.2013 г. до 19.01.2014 г. Със същото решение е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „М.Б.“ ООД да заплати на „Е - К.“ ЕООД сумата от 3 101,11 лв., подлежаща на връщане по развален договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 247 от 24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 22.10.2014 г. до окончателното плащане, и страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и на отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5114146/03.07.2019 г. от ответника „Е - К.“ ЕООД, чрез адвокат Ж.Р., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове срещу дружеството. Твърди се недопустимост на решението поради нередовна искова молба, нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в процеса и нарушаване на правото на защита на ответника.

Поддържа се, че в исковата молба не са изложени твърдения какво точно е доставено от ищеца на ответника /определено по вид, количество и цена/, кога е доставено, къде и кой го е доставил, приета ли е доставката и от кого. Не става ясно дали ищецът черпи правата си от няколко правоотношения или само от едно, дали процесните фактури са издадени в изпълнение на един или повече договори между страните или самите фактури обективират такива договори, дали се касае само за отношения по продажба или за отношения, свързани с договори за поръчка, транспорт и изработка /монтаж/ на изделия от травертин. На ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите с разпореждане от 30.06.2014 г. на СРС, като с молба от 22.07.2014 г. същите са били изпълнени отчасти – не е посочена дата, кога, къде и на кого са били предадени стоките на ответника, от което следва да се определи моментът на изискуемост на задължението и лихвата за забава върху неплатената цена, което от своя страна възпрепятства защитата на ответника, в същата молба не са изяснени и броят на твърдените правоотношения, поради което СРС е следвало да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и да прекрати производството. Като не е сторил това, е постановил недопустимо решение. Вместо това на 02.09.2015 г. съдът е дал повторни указания на страната да уточни дали доставянето на стоките е извършено въз основа на един договор за продажба или всяка фактура обективира сключване на отделни договори за продажба, което е било неправилно, доколкото съдът не е трябвало да дава повторни указания за същите факти, а да върне исковата молба, което е довело до нарушаване принципа за равенство на страните в процеса, с позоваване на практика на ВКС. И след повторно дадените указания същите не са били изпълнени с молбата от 30.09.2015 г. на ищеца, като в нея за първи път се появяват и доводи за правоотношения по договор за изработка. В молба - уточнение от 08.11.2016 г. отново се правят твърдения за едно правоотношение, включващо в себе си елементи на продажба и монтаж, а в становище от 06.02.2017 г. се сочи и осъществяването на доставка лично от ищеца, т. е. предоставянето на транспортна услуга, без да се конкретизира кога и къде е станала тази доставка, кой е получил материала и др., т. е. не е изяснен въпросът за броя и вида на правоотношенията между страните, никъде не е посочена и дата на предаване на стоките на ответника. Във връзка с оплакването за неправилност на решението се сочи, че подписването на фактурите не означава приемане на стоките по тях от страна на ответника, а може да е само индиция за възникване на облигационни правоотношения между страните. Ищецът не е доказал предаването на стоките по двете фактури, съответно приемането им от ответника, въз основа на което да възникне задължение за последния да заплати тяхната цена – не е ясно дали, кога и на кого са предадени стоките, не е попълнена и датата на данъчното събитие в самите фактури. Съдът не е обсъдил и доводите на ответника за заплащане на процесните фактури преди самото им издаване, което се установява от приетите разписки, неоспорени от ищеца и от свидетелските показания – от разписки от 04.07.2013 г., от 05.07.2013 г. и от 07.07.2013 г. се установява плащане по фактура № 246 от 23.07.2013 г., а във връзка с фактура № 245 от 23.07.2013 г. се сочи, че за вложените материали по фактурата за обзавеждане на баните в апартаменти 604 и 605 в комплекс „Голдън Рейнбоу“ е изготвен финансов отчет от 14.06.2013 г., според който са останали неизразходвани 55,83 лв. /от платените от ответника 3900 лв. с разписка, неоспорена от ищеца/, доказано е, че има разминаване между посоченото във фактурата и вложеното количество материали, което възлиза на 1805,07 лв. Във връзка с претенциите за лихва се твърди, че доколкото ищецът не е конкретизирал датата на доставка на стоките, то не може да бъде определена и началната дата на забавата. Най – ранната дата би била датата на подаване на исковата молба, с която ищецът е поканил ответника да заплати сумите по фактурите. Предвид това се моли за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално за отмяната му като неправилно и за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5158105/01.10.2019 г. от ищеца

„М.Б.“ ООД, чрез адвокат М.Т., с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че нередовностите на исковата молба са били отстранени. Между страните са налице трайни търговски правоотношения по договори за покупко – продажба на травертини, за което са издадени съответните фактури, с характер и на приемо – предавателни протоколи, като цената по тях не е била платена от ответника. Управителят на ответното дружество е подписал фактурите, с което несъмнено е приел изпълнението без възражение и без да твърди некачествено или неточно изпълнение, т. е. ищецът е изправна страна. Фактурите касаят доставка на травертинови елементи, нямащи общо с извършеното в бани, находящи се в ап. 604 и 605 на курортния комплекс и цената по фактурите не е заплатена от ответника. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на „М.Б.“ ООД срещу „Е - К.“ ЕООД за заплащане от ответника на сумата от 3 101,24 лв., представляваща стойност на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 269 от 29.11.2013 г. и за заплащане на сумата от 6 624 лв., представляваща стойност на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 270 от 29.11.2013 г.; отхвърлен е искът на „М.Б.“ ООД срещу „Е - К.“ ЕООД за заплащане от ответника на лихва за забава, начислена върху главницата от 228 лв., дължима по фактура № 246, за горницата до пълния предявен размер от 12,28 лв., както и са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 42,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 101,24 лв. по фактура № 269, за периода от 29.11.2013 г. до 19.01.2014 г. и за сумата от 82,80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 6 624 лв. по фактура № 270 за периода от 29.11.2013 г. до 19.01.2014 г.; осъдено е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД „М.Б.“ ООД да заплати на „Е - К.“ ЕООД сумата от 3 101,11 лв., подлежаща на връщане по развален договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 247 от 24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 22.10.2014 г. до окончателното плащане, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба вх. № 727/20.01.2014 г. на „М.Б.“ ООД срещу „Е - К.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 18016,04 лв. – главница по пет броя фактури и 379,47 лв. – мораторна лихва върху главниците за периода от издаване на фактурите до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че между страните съществуват неуредени финансови взаимоотношения по процесните фактури, сред които и спорните – фактура № *********/23.07.2013 г. /на обща стойност 8062,80 лв. с ДДС/ и № *********.23.07.2013 г. /на обща стойност 228 лв. с ДДС/, по силата на които е предоставил на ответника травертинови елементи, като посочените фактури /предмет на въззивното производство/ не са били заплатени от ответника. Сочи се, че продавачът /ищец/ е изпълнил коректно и своевременно задължението си за предаване на травертиновите елементи, но ответникът не е заплатил стойността им.

Предвид изложеното се моли за осъждане на ответника да заплати сумите по процесните фактури, ведно с лихва за забава, както следва: по фактура № 245 – 241,81 лв. – лихва за забава от 23.07.2013 г. до 20.01.2014 г., по фактура № 246 – 12,28 лв. – лихва за забава от 23.07.2013 г. до 20.01.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

С молба вх. № 1031973/24.07.2014 г., след дадени от районния съд указания, ищецът е уточнил, че сумите се претендират въз основа на договори за покупко – продажба, обективирани в процесните фактури. По силата на фактура № 245 ищецът е предоставил на ответника травертинови елементи: травертин Noche плочи 30 х 60, 10 бр., единична цена

38 лв., с обща стойност 380 лв.; травертин Noche фаши – 10 бр., единична цена 80,40 лв., с обща стойност 804 лв.; травертин лайт фаши – 30 бр., единична цена 80,70 лв., с обща стойност 2421 лв.; профили от траветин – 53 бр., единична цена 35 лв., с обща стойност 1855 лв.; рамки от травертин – 2 бр., единична цена 120 лв., с обща стойност от 240 лв.; структури от травертин – 2 бр., единична цена 293,50 лв., с обща стойност 587 лв.; лепило Флекс – 24 бр., единична цена 18 лв., с обща стойност 432 лв.; крайна цена с ДДС – 8062,80 лв.; а по фактура № 246 – травертинови ленти декорация, 30 х 60 х 1,2 см. – 5 бр., единична цена 38 лв., с обща стойност 190 лв., крайна цена с ДДС – 228 лв.