Решение № 553 от 21.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Перник, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720103746 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от О. Ф. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***** *****,бл.**,вх.*,ап.* против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 27.06.2014 г. по ЧГД № 2950/2014 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 212.80 лв./108.80 евро/, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.06.2012 г. до 25.03.2014 г., сумата от 15.32 лв./7.83 евро/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2012 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лв./12.78 евро/ - разноски за заплащане на държавна такса.

Поддържа, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1779/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 751, с район на действие ПОС. Сочи, че в хода на изпълнителното производство не са извършени никакви изпълнителни действия и не са събрани суми, а върху изпълнителния лист е отразено, че изпълинтелното производство е прекратено през 2020 г.

Излага, че въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на ответника на 22.12.2020 г. е образувано изпълнително дело № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № ***. Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 21.10.2014 г. и единственото изпълнително 1 действие, извършено по него е подаване на молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника от 30.11.2014 г. Поддържа, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 30.11.2016 г. Излага, че след тази дата не са предприемани изпълнителни действия, поради което е изтекъл срок по-дълъг от пет години, с което вземането на ответника се е погасило по давност.

Искането към съда е да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника, поради погасяване по давност на правото за принудително изпълнение сумата от 212.80 лв./108.80 евро/, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.06.2012 г. до 25.03.2014 г., сумата от 15.32 лв./7.83 евро/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2012 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лв./12.78 евро/ - разноски за заплащане на държавна такса, за които вземания на 27.06.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2950/2014 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1779/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава иска и моли съдът да се произнесе съобразно признанието.

Ответникът оспорва заявената от ищеца претенция за присъждане на разноски, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал предявения иск. Сочи, че образуваното изпълнително производство е прекратено по право през 2016 г. и от този момент той не е предприемал действия за събиране на вземането. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. В. Б., е направил искане за произнасяне при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК съобразно признанието на ответника. Иска се предявената претенция да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.С писмена молба е заявил, че поддържа писмения отговор. Моли съда да уважи иска, като се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК. Претендира присъждане на направените разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за произнасяне с решение при признание на иска. С отговора ответникът изцяло е признал твърдените от ищеца факти и предявения иск. В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от категорията права, с които страната не може да се 2 разпорежда.

Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на направеното от ответника признание и да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца разноски в негова тежест и присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за прилагането и – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява съобразно това признание.

Съдът счита, че съгласно приетото с Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК, в настоящия случай не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В мотивите на цитираните съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е възприето, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата на чл.

78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал.

2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.

Или отнесено към настоящия случай, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване, за което причина е поведението на кредитора.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 25.57 евро . заплатена държавна такса и 200 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с 3 фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен един иск в защита на един интерес. Защитаваният интерес е на обща стойност 129.41 евро, производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност и е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа справедливото адвокатско възнаграждение за делото е в размер на 204.52 евро.

Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 200евро не е прекомерно и следва да се възложи в тежест на ответника По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ГПК, че О. Ф. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** *****,бл.**,вх.*,ап.* НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от Стоян Цветанов - управител сумата от 108.80 евро, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.06.2012 г. до 25.03.2014 г., сумата от 7.83 евро, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2012 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 12.78 евро - разноски за заплащане на държавна такса, за които вземания на 27.06.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2950/2014 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1779/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11 от Стоян Цветанов – управител ДА ЗАПЛАТИ на О. Ф. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** *****,бл.**,вх.*,ап.* сумата от общо 225.57 евро/двеста двадесет и пет евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4