Решение № 304 от 26.02.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 304 26.02.2021 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД дело № 2630 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.В.А., с адрес: ***, против решение № 260326 от 14.10.2020г., постановено по НАХД № 2497 от 2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-002128 от 04.06.2019г., издадено от началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, а и при явна несправедливост на наложените санкции. Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал автомобила на посоченото място и време, но възразява срещу фактическата констатация на административно-наказващия орган, че мястото на нарушението е индивидуализирано и че нарушителят е навлязъл в участък с ограничение на скоростта. Според касатора, няма яснота и относно мястото, където било разположено процесното техническо средство измерващо скоростта. Не било отчетено възражението, че скоростта е отчетена именно на управляваното от касатора моторно превозно средство, тъй като на снимката се вижда още един автомобил до или зад неговия, който би могъл да бъде действителния нарушител. Позовава се на указаното в нормативния акт относно мястото на разположение на контролния уред. Сочи, че съгласно нормата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС, за всяко използвано мобилно АТСС се съставя протокол, съгласно образеца в приложението на наредбата, като е указано и задължение на органите на пътния контрол да съпроводят този протокол със снимка на разположението на уреда, ако АТСС е временно разположено на пътя.

Позовава се на характеристиките на използваното в случая техническо средство и въз основа на установените му характеристични данни, че не би могло същото да е трайно прикрепено към земята, обосновава извода, че следва да се приеме хипотезата за временното му разполагане на участък от пътя. При това положение изготвянето на протокол по чл.10, ал.1 от наредбата е задължително.

Представеният по делото нямал регистрационен номер и дата „горе-вдясно“ и за това бил нередовен от външна страна. Липсвала и изискуемата снимка, в нарушение на чл.10, ал.3 от нормативния акт, която следва да е неразделна част от протокола и това обстоятелство е допълнително основание за отмяна на наложените санкции.

Прави се искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба излага становище по същество.

Счита, че в случаят неправилно е ангажирана отговорността на водача по този ред, а не въз основа на издаден електронен фиш, след като са налице законовите предпоставки за това и по този начин, нарушителят да има правото да заплати доброволно наложената глоба в размер 70 % от цялата стойност, респективно по този начин производството се развило в разрез с приложимите норми на закона.

Ответникът по касация – Сектор „Пътна полиция“ при ОД

МВР – гр.Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на

Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд–Бургас е образувано по жалба на касатора, против наказателно постановление № 19-0769-002128 от 04.06.2019г., издадено от началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му били наложени наказанията „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Като фактическо основание за налагане на двете санкции, наказващият орган посочил, че на 27.03.2019г. в 11.32 часа водачът С.А. управлявал лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег.№ А 9875 МК на територията на Община Бургас, по път I-9, км.233+0, в посока от пътен възел „Север“ към кв.Сарафово, с наказуема скорост 146 км.ч., при въведено ограничение на скоростта в населено място, където разрешената скорост указана с пътен знак В-26 е до 80 км.ч. В НП се сочи, че е заснет клип № 13630 от АТСС с фабричен номер № 644, като бил отчете толеранс от -3%. Описано е, че снимката и параметрите са били предявени на водача, който удостоверил факта на управлението на посочената дата и място с подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, изготвена на 02.04.2019г.

Делото е разгледано повторно от първоинстанционния съд, след като с Решение № 745 от 24.06.2020г. по КАНД № 481 от 2020г. на Административен съд- гр.Бургас е отменено постановеното решение по НАХД № 2832 от 2019г. на РС-гр.Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания по изясняване на фактическата обстановка, с които съдът при новото разглеждане изцяло се е съобразил. Противно на изложеното в касационната жалба, по делото са събрани необходимите писмени доказателства, с оглед установяване на конкретното място, където било установено нарушението, както и наличието на цитирания пътен знак В-26.

С оспореният първоинстанционен съдебен акт, Районен съд –град Бургас потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Според решаващият съд актът и НП били издадени от компетентен орган. Прието е, че от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява извършеното административно нарушение. Същото било констатирано посредством видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „TFR1-M” № 644, чиято изправност била доказана с писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол). По отношение субекта на нарушението, съдът изяснил, че управлението на МПС е установено безспорно с декларация по чл.188 от ЗДвП, изготвена от жалбоподателя С.А.. Съдът взел предвид наличните реквизити на АУАН и НП и формалната им законосъобразност, респективно липсата на основания за отмяна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и коректно приспаднатият толеранс от -3% от установената скорост. Изтъкнал е, че мястото на нарушението е описано точно и ясно. Позовал се е на представените от Община Бургас писмени доказателства, от които следва категоричният извод, че установеното нарушение е извършено в рамките на населено място, както и относно наличие на упоменатия пътен знак ограничаващ скоростта до 80 км/ч. Посочено е и наличието на вина у водача, като елемент от субективната страна на деянието, който въпреки факта, че управлява МПС в населено място и предвид съществуващото ограничение се движил със значително превишена скорост. Съдът преценил още, че размерът на глобата бил правилно определен, като правилно било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.

Настоящият касационен състав, счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.

При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на цитираното по-горе място и време, водачът А. управлявал лекия автомобил, с наказуема скорост 146 км.ч., при разрешена скорост за движение до 80 км.ч., сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта била засечена с автоматизирано техническо средство и заснета снимка- клип № 13630.

По делото няма спор относно фактите кой управлявал автомобила на посочените в наказателното постановление време и място. Фактът на движение на превозното средство с упоменатата скорост е установен с годно техническо средство и също е доказан с нужната категоричност.

Противно на изложеното в касационната жалба, съдържанието на приложения снимков материал опровергава възникналото у водача съмнение, че установената скорост не е на процесния автомобил, управляван от С.А.. В този смисъл, не би могло да се приеме, че измерената наказуема скорост е на друг автомобил, който се движил на мястото по същото време. Несъмнено, управлението с наказуемата скорост е установено в рамките на населено място, при така описаните в акта и в НП параметри.

Приетите по делото доказателства, изискани от съда при новото разглеждане от РС-гр.Бургас ясно сочат, че изискуемият пътен знак, с посоченото ограничение на скоростта е бил налице.

Както е известно, разрешената скорост за движение на автомобили от категорията на процесното превозно средство в населено място е до 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В конкретната хипотеза, пътният знак В-26 не само, че не занижавал този праг на разрешената скорост, но го завишава значително- до 80 км.ч. Следователно, при управление на превозното средство с наказуема скорост от 146 км.ч. /след приспадане на толеранса от -3%/, водачът на превозното средство виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като очевидно е неглижирал указанията за разрешена скорост на превозно средство от съответната категория в пътен участък от урбанизирана територия. Въпреки наличието на обективни данни и възприятия на водача, че управлява МПС в такъв участък, се е движил с описаното недопустимо превишение на скоростта. С посочената наказуемата скорост, а именно 146 км.ч. превишението над допустимата скорост действително било с повече от 50 км.ч. /спрямо разрешените до 80 км/ч/.