Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 884 от 03.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 448/2023
Вид
Определение № 884
Подписан
03.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. С.З., 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500448 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.2 74, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на И. А. Д., с адрес: с.Н., общ. Б.Д., обл.

С.З., действаща чрез адв. П. В., против определение № 158/15.03.2023 г. постановено по гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд - Ч., с което е исковата молба е оставена без движение и е оставена без уважение молбата частната жалбоподателка за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски.

Изложени са съображения, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна и постановяването на ново, с което И. А. Д. бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски.

В срока за отговор насрещната страна „ЗД Е.“ АД, с който частната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е частично недопустима досежно обжалването на първоинстанционното определение в частта му, в която исковата молба е оставена без движение.

В тази му част съдебният акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването е изрично предвидено в закона.

Ето защо в тази й част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде частично прекратено.

В останалата й част частната жалба е допустима, т.к. е подадена от 1 процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Ч. е образувано по искова молба на И. А. Д., с адрес: с.Н., общ. Б.Д., обл. С.З. срещу „ЗД Е.“ АД, с която е предявен частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от непозволено увреждане – ПТП, реализирано от водач на застраховано по задължителната застраховка на автомобилистите в ответното застрахователно дружество МПС, при което ищцата е пострадала.

С исковата си молба ищцата е направила искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството, като е представила декларация за семейно и имотно състояние, от чието съдържание се установява, че И. А. Д. е гражданка на Р.Ф., с настоящ адрес в с.Н., общ.

Б.Д., обл. С.З., несемейна е, не реализира доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че декларацията е неубедителна и е оставил искането без уважение.

Оставил е исковата молба без движение с указания до ищцата да посочи ЕНЧ и да заплати държавна такса за предявеният иск.

С оглед на тези обстоятелства въззивният съд намира, че правният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството е неправилен.

В закона не е предвидено ограничение доказването на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК да става само със саморъчно подписана от молителя декларация.

В задължителната съдебна практика /определение №496/10.07.2013г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., определение №369/17.05.2013г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, II т. о., определение №66/12.02.2016г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ВКС, IV г. о., и др. /, са изяснени правомощията на съда при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК и предпоставките за освобождаване от такса.

Същата е в смисъл, че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото.

Ако констатира, че с молбата по чл.83, ал.2 ГПК не са представени достатъчно доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да представи такива доказателства и едва тогава да се произнесе по искането за освобождаване от 2 такса.

В настоящият казус ищцата е подкрепила искането си с доказателство, удостоверяващо предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства, които са от значение за съдебната преценка относно наличието или липсата на средства за заплащане от нейна страна на държавната такса и разноските в производството.

Това е така, т.к. с представената декларация И. А. Д. е удостоверила възрастта си, семейното си положение, трудовата си заетост, доходите си и имущественото си състояние, а удостоверените обстоятелства сочат на невъзможността й да заплати дължимите в производството държавна такса и разноски.

По изложените съображения обжалваното определение в тази му част се преценява за неправилно, поради което следва да бъде отменено, като с настоящия въззивен съдебен акт И. А. Д. следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски в производството, до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. А. Д., с адрес: с.Н., общ. Б.Д., обл. С.З., действаща чрез адв. П. В., против определение № 158/15.03.2023 г. постановено по гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Ч. в частта му, в която исковата молба е оставена без движение и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по в.ч.гр.д.№ 448/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

ОТМЕНЯ определение № 158/15.03.2023 г. постановено по гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Ч. в частта му, в която е оставено без уважение искането на И. А. Д., с адрес: с.Н., общ. Б.Д., обл. С.З. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. А. Д., родена на ********** г., гражданка на Р.Ф., с адрес: с.Н., общ. Б.Д., обл. С.З. от заплащането на държавна такса и разноски в производството по гр.д.№ 163/2023 г. на Районен съд – Ч. до окончателно приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

–

Ч. за продължаване на

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част определението с е окончателно и не подлежи на 3 обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4