Решение № 2989 от 23.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

Гр. София, 23.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

БОРЯНА ПЕТРОВА при секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8034 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 385454 от 16.04.2018 г. по гр.д.№ 36595/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав, съдът е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „П.М“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 11 523,10 лв., платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактури, както следва: фактура № **********/31.10.2012 г. за сумата от 591,14 лв., по фактура № **********/30.11.2012 г. за сумата от 688,57 лв., по фактура № **********/31.12.2012 г. за сумата от 535,91 лв., по фактура № **********/31.01.2013 г. за сумата от 625,13 лв., по фактура № **********/28.02.2013 г. за сумата от 500,50 лв., по фактура № **********/31.03.2013 г. за сумата от 867,88 лв., по фактура № **********/30.04.2013 г. за сумата от 1174,34 лв., по фактура № **********/31.05.2013 г. за сумата от 1323,61 лв., по фактура № **********/30.06.2013 г. за сумата от 1260,17 лв., по фактура № **********/31.07.2013 г. за сумата от 1368,08 лв., по фактура № **********/31.08.2013 г. за сумата от 1363,56 лв. и по фактура № **********/30.09.2013 г. за сумата от 1244,03 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.03.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 16711/2017 г. на СРС, 77 състав, като е отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 11 542,92 лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 104,39 лв. за направени в исковото производство разноски и сумата от 230,86 лв. за направени в заповедното производство разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД при твърдения, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно по подробно изложени в въззивната жалба съображения. По-конкретно поддържа, че СРС е приел, че ищецът се ползва от съдебната отмяна на решението на ДЕКВР от 14.09.2012 г. и по отношение на него е отпаднало основанието за заплащане на временна цена за достъп. Поддържа, че е неправилен изводът на СРС, че съдебното решение за отмяна на административен акт разпростира действието си и в отношенията между ищеца и ответника. Освен това, правоотношението между страните било възмездно, поради което не може да се сподели изводът, че плащането на таксата за достъп е на отпаднало основание.

Поддържа още, че основанието за заплащане на претендираната от ищеца сума бил сключеният между страните договор за използване на разпределителната мрежа и правилата, установени в закона. Счита, че отмяната на съответната част от решението на ДКЕВР не се отразява на валидността на съществуващото облигационно правоотношение и не можела да промени характера му от възмездно в безвъзмездно.

Изводът е обоснован с твърдението, че основанието за размяна на престации между страните по договора бил именно договорът и законоустановеното задължение за плащане на цена на достъп. В този смисъл не можело да се приеме, че такова основание представлява решението на ДКЕВР. Отношенията между страните били уредени със ЗЕ и Правилата за търговия, а не с акт на изпълнителната власт.

Търговските сделки били възмездни и правата на изправната страна не можело да се влияят от незаконосъобразни действия на трети лица. Изводите на СРС противоречали на чл. 81 и 82 от ЗЗД, според които разпоредби дори и при неизпълнение на договорно задължение, имуществена отговорност можела да възникне само при виновно поведение. В случая договорът между страните не бил развален, поради което не можело да се претендира връщане на дадено в изпълнение на договорно задължение по облигационна връзка, която продължавала да обвързва страните. Поддържа още неправилност на изводът на СРС, че цената може да бъде определена само от ДКЕВР. Договорите между производител и оператор се сключвали свободно, а цените можели да бъдат както договорени, така и регулирани - арг. § 197 от ЗИД на ЗЕ., чл. 31, чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗЕ. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски и на двете инстанции.

Ответникът по жалбата „П.М “ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено по съображения изложени в писмения му отговор от 11.06.2018 г. Претендира и присъждането на разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.

№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявени са за разглеждане установителни искове при квалификацията на чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и вр.чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „П.М” ЕООД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от "П.М" ЕООД с искова молба срещу "Ч.Р.Б." АД, с която бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 11 542,92 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание по 12 бр. фактури цена за достъп до електроразпределителната мрежа в периода 18.09.2012 г. – 30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 16711/2017 на СРС, 77 с-в.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в договорни отношения с ответника по Договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД с № ********** от 07.06.2012 г., SAP № IB-32-12-40185, като собственик на присъединена към ЕРМ централа и производител на енергия. Твърди, че е заплащал цени за достъп на фотовалтаични централи по цени, определени по Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, което е отменено в тази част от съда с Решение № 4071 от 22.03.2013 г. по адм.д. № 13918/2012 г. на ВАС, потвърдено изцяло е Решение № 12500 от 30.09.2013 г. по адм.д. № 6472/2013 г. на ВАС - петчленен състав.

Счита, че с това с обратна сила е отпаднало задължението му към ответника да заплаща цена за достъп и претендира връщане на заплатените на отпаднало основание суми по посочените в исковата молба 12 бр. фактури, издадени от ответника за обща сума в размер на 11 542,92 лв.

Ответното дружество "Ч.Р.Б." АД е оспорило иска с възражения, че ищецът дължи заплащане на цени за достъп по сключения договор, по силата на нормативни актове и с посоченото решение се определят временни цени до сключване на договор. Сочи, че предоставената от него услуга е възмездна, а задължението на ищеца да заплаща цената й е уговорено в договора между тях. Счита, че при всички положения ищецът дължи заплащане на цена за предоставената услуга и същата е възмездна.

Посоченото решение, намира, че има относимост единствено към размера на тази услуга. Счита, че отношенията са регулирани от договора, сключен между страните и нормативната уредба, разменени са насрещни престации по него и не се касае до института на неоснователното обогатяване поради отпаднало основание. Направил е възражение за погасяване на вземанията по давност.

Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесната сума, а ответникът да докаже наличието на основание за нейното задържане.

Между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: че са в облигационни правоотношения, основани на Договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Ч.Р.Б.“ АД с № ********** от 07.06.2012г., SAP № IB-32-12-40185; че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез фотоволтаична електроцентрала върху двускатни покриви на съществуващи сгради с мощност 30 kW в парцел 1-3288 от кв. 197 по плана на гр.

Гоце Делчев и като такъв е сключил с неучастващо по делото лице - „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия; че с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа на „Ч.Р.Б.“ ЕАД, които да се заплащат ежемесечно /по силата на допуснато предварително изпълнение на решението/, като цената е определена съобразно инсталираната мощност, както и че по цитираните 12 броя фактури, издадени от ответника през периода от 31.10.2012 г. до 30.09.2013 г., ищецът заплатил на ответника общо суми в размер на 11 542,92 лв.

Безспорно е и че с решение на ВАС № 4659/03.04.2013 г. по адм. дело № 13239/2012 г., потвърдено с решение № 8733/17.06.2013 г. по адм.дело № 6086/2013 г. на V-членен състав на ВАС, раздел III, т.10 от решението на ДКЕВР е било отменено. По делото страните са постигнали и съгласие, че част от процесната сума е върната на ищеца по издадени кредитни известия, а именно сумата от 19,82 лв.

С последващо решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, което е служебно известно на съда, са били утвърдени, считано от 13.03.2014 г. окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, дължими от производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува на преференциални цени, а именно 2,45 лв./МВтч, без ДДС, която цена се дължи от производителите, независимо от мястото на присъединяване, а тези присъединени към разпределителните мрежи заплащат цените на операторите на електроразпределителните мрежи, които ги превеждат на горепосоченото дружество.

В решението е предвидено, че производителите на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, различни от слънце и вятър, която се изкупува по преференциални цени, не дължат цена за достъп до електропреносната мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД - тя е определена в размер на 0,00 лв./МВтч, както и че не се дължи цена за достъп до разпределителните мрежи на "Ч.Р.Б." АД - т.е., тя е 0,00 лв./МВтч, от всички производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници.