Определение № 12567 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12567 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110154542 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

След преценка на допустимостта на иска и редовността на исковата молба и на основание чл. 140 ГПК, съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да представи описаните в т. 2 от исковата молба документи (при условие, че не са представени в цялост).

ДОПУСКА изготвянето на съдебно авто-техническа експертиза със задачи, посочени от страните в исковата молба и отговора.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел. 0..............

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 200 евро, платим от ищеца, които следва да бъдат внесени от страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на депозит.

След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми за 1 поставените задачи и да се призове за о.с.з.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. в 10,20 часа, за когато да се призоват страните, вещото лице - след внасяне на депозит.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 118 лева (60,33 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения му лек автомобил марка „Нисан“ модел „Кашкай“, с рег. № .........., вследствие на ПТП, станало на 14.11.2025 г., около 13,00 часа, в гр. Кюстендил, на паркинг пред магазин „КАМ“, по вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ............., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по полица ГО, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта 14.11.2025 г. – до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 14.11.2025 г., около 13,00 часа, в гр. Кюстендил, на паркинга на магазин КАМ на ул. „Цар Освободител“ управлявал собствения си лек автомобил марка „Нисан“, като при излизане от паркинга водачът на лек автомобил „Форд“ реализирал ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил – в неговата задна дясна врата. Сочи, че към датата на ПТП за лекия автомобил „Форд“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, по която отговорност носи ответното дружество. Ищецът поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, но ответникът платил само сумата от 182 лева. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва да е налице валидна застраховка „ГО“ за лекият автомобил „Форд“ при ответника. Не оспорва механизма на ПТП. Оспорва вследствие на ПТП по собствени на ищеца лек автомобил да са настъпили описаните вреди. Сочи, че вредата е в по-нисък размер. Оспорва иска по размер. Възразява срещу началната дата на обезщетението за забава в размер на законната лихва като твърди, че на основание чл. 496 във вр. с чл. 432 ГПК застрахователят изпада в забава след изтичане на определения за произнасяне срок. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във 2 фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и нейния размер, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на вземането ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния.

Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина, както и да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:

1/ лекият автомобил марка „Нисан“ е собственост на ищеца.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3