Решение № 3840 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3840 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110208798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Г. Л. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 24-4332-033428 от 06.02.2025 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Д. Г. Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.

2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че нарушението не е извършено. Моли за отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Е., който пледира за отмяна на НП с мотиви, че в АУАН не било описано, че жалбоподателят не е посетил болнично заведение за лабораторно изследване.

Сочи, че в талона е отразен часът на проверката 2:10, но не бил вписан часът на връчване.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В писмени бележки претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.10.2024 г. около 02:22 часа в гр. София по ул. Методи Патчев с посока на движение от ул. Хъшове към бул. Александър Стамболийски се движел лек автомобил *** с рег.номер *** собственост на *** АД БУЛСТАТ: ***, управляван от жалбоподателя Д. Г. Л. с ЕГН **********. По-рано през нощта свидетелите Л. И. и К. К. били получили сигнал от дежурната част за лице с таксиметров автомобил, който чупел автомобилите в района и те се отзовали на сигнала, като им бил цитиран и регистрационният номер на автомобила от дежурната част. Поради тази причина служителите на МВР извършвали патрулна дейност на същото място. Установили процесния таксиметров автомобил на ул. Методи Патчев до бл.13 и спрели със светлинен и звуков сигнал управлявания от жалбоподателя автомобил. Същият им се сторил със съмнително поведение – държал се неадекватно, бил арогантен и искал да напусне проверката. Същият бил сам в автомобила. Свидетелите И. и К. установили водача по документи като Л.. При опит на водача да бъдат извършени проверки за употреба на наркотични вещества и алкохол същият многократно отказал да се подложи на такива с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, както и с техническо средство Дръгтест 5000.

Служителите на СДВР неколкократно поканили водача Л. да даде проба както за алкохол, така и за наркотични вещества. Същият обаче категорично отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 и за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Drug Test 5000. Свидетелят К. съставил талон за изследване № 288674, с който водачът да се яви във ВМА. Л. отказал да подпише талона за изследване и да получи екземпляр от него, отказът бил удостоверен с подписа на Й. Г. Г., и такъв не му бил връчен поради отказа да се подпише и да го получи.

В съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно нарушение № GA949469, от 13.10.2024 против Л. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 и за употреба на наркотични вещества и техните Аналози с Drug Test 5000. Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок. Л. отказал да подпише АУАН и отказът бил удостоверен с подписа на Й. Г. Г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-033428 от 06.02.2025 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Д. Г. Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.

2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП, талон за изследване, сведение, докладна записка, справка картон на водача, заповеди за компетентност, както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. и И..

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие 2 свидетели –К. и И.. Показанията и на двамата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Не възниква никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че именно жалбоподателят Л. е управлявал МПС към датата на подаването на сигнал за спиране. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани, а този факт се установява от показанията на тези двама свидетели, които ясно описват инцидента, имат спомен за него и възпроизвеждат точно и логически последователно действията си, както и че са установили самоличността на водача по документи. По отношение на отказа за проверка за алкохол и наркотици и двамата служители на СДВР, са категорични, че жалбоподателят многократно е отказал тест както за наркотични вещества, така и за алкохол. В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата, че фактическата обстановка е установена неправилно и непълно от АНО. Следва да се посочи, че двамата свидетели имат ясен спомен за инцидента, като съобщават и допълнително факти, че са издирвали автомобила, с който се е придвижвал жалбоподателят, тъй като имало подаден сигнал, че същият чупи паркирани автомобили. Свидетелите възстановиха и спомен за поведението на лицето, провокирало ги да му извършат проверка за алкохол и наркотици, която то е отказало.

В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че за нарушенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касаещи отказ от изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и на алкохол, са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените 3 фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на всяко от вменените нарушения, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП допълнително е въведено твърдението, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, не накърнява конкретиката на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на жалбоподателя да се ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални акта факти и правна квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо предявяване на нови факти, още повече за отделни хипотези на административни нарушения. Касае се за уточнение, което единствено подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на основания да се коментира маловажен случай с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил наркотични вещества и техни аналози или алкохол, поради което проявите му не биха могли да се приемат за разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочено е изрично, че се касае за отказ за тестване както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества. Ясно е посочено и в АУАН, и в НП, че се касае за административнонаказателно обвинение по отношение на отказа на жалбоподателя да бъде тестван с полеви тест за наркотични вещества и полеви тест за употреба на алкохол. Не са посочени в НП нови съставомерни факти, по които жалбоподателят да не е могъл да се защити в хода на производството. Неоснователно е възражението на защитата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказал жалбоподателят.

В случая и в АУАН, и в НП е посочено, че се касае за съставомерен отказ от извършване на два броя полеви теста с посочените технически средства за проверка. Цифровата квалификация също е дадена точно и покрива хипотезите именно на такива откази за тестване на водачите. В НП е цитиран текстът на чл.174, ал.3 от ЗДвП в пълнота, но това не е нарушение и е логично, като същевременно не внася съмнение във волята на АНО да санкционира отказа на Л. да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, както и с техническо средство Дръгтест 5000, съответно за употреба на алкохол и на наркотични вещества.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d168090-5d07-4065-a390-80c91f3c8f6c