Присъда № 6 от 12.01.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 6/12.01.2022г. по НОХД № 4833/2021г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимият КР. СТ. КР. за това, че като пълнолетно лице, без да е сключил брак, от неустановена дата през месец август 2020г. до 14.06.2021г. в с.

Чалъкови, обл. Пловдив е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – С.С.К. с ЕГН **********-престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде определено и наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на една година.

Подсъдимият КР. СТ. КР. се признава за виновен и дава обяснения по случая.

Граждански иск не е предявен.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият КР. СТ. КР. е роден на ..... г. в гр. С, български гражданин, Б., с начално образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

През месец юни 2020г. подсъдимият К.К. се запознал с пострадалата С.С.К., родена на 03.06.2008г. Двамата станали гаджета и започнали да се виждат. За пръв път правили секс през лятото на 2020г. Тогава, решили и да заживеят заедно в дома на К. в с. Чалъкови, обл. Пловдив, тъй като К. вече била бременна. Първоначално родителите на К. не били съгласни, но след това се съгласили да заживеят при тях, тъй като подсъдимият и пострадалата им казали, че С. е бременна. Родителите на последната не били съгласни и баща й, със съдействие и на полицията, я прибрал в дома им в с. Болярци, където момичето абортирало. Няколко дни по-късно бащата на С. се съгласил К. и К. да заживеят заедно, но не в неговия дом и от неустановена дата през месец август 2020г. тя се преместила да живее в дома на К.К. в с. Чалъкови, обл. Пловдив. Към този момент С. К. била малолетна – била на 12 навършени години, като подсъдимият знаел за това. Въпреки това двамата решили да заживеят заедно и в бъдеще, след като С. навърши 16 години, да сключат граждански брак.

Преди да се премести в дома на К., както била традицията, той и родителите му отишли да я вземат от дома на родители й, където направили годеж – банкет. След като се прибрали в с. Чалъкови също направили подобен банкет. От тогава двамата заживели заедно на съпружески начала – живеели заедно в дома на К., грижили се общо за домакинството си и имали полови контакти. Няколко месеца по-късно, в началото на 2021г., С.

1 забременяла отново, след предходен аборт, като се очаквало да роди на 15.10.2021г. като, както тя така и К.К. сочат, че последният е баща на очакваното от С. дете.

К. родила на 06.10.2021г. момиче-Я., но службата по гражданско състояние отказала да впише като баща подс. К., тъй като майката била малолетна и се изисквало съгласието на законния й представител.

Същевременно родителите на пострадалата се били изцяло дезинтересирали от нея, което наложило с решение на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Раковски С. К. била настанена в дома и под грижите на майката на подсъдимия – свидетелката ...... От тогава както последната, така и подсъдимият и неговия баща посрещат адекватно всички нужди както на пострадалата, така и на новороденото дете Я., за което се наложили три операции непосредствено след раждането й, които били осигурени и заплатени от родителите на К..

Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от обясненията на подсъдимия КР. СТ. КР., така и от показанията на свидетелите Д.Й.Я Ц.С.Я, Я.Г.А С.К.Д С.С.К., С.Г.Й С.Д.К. последните включени в доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.3 вр. ал.1 от НПК.

Гореописаните факти и обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Раковски, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, както и показанията на разпитаните свидетели, като счита същите за логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, в голямата им част като незаинтересовани и в съответствие с останалите доказателства по делото. Всички те описват подробно обстоятелствата преди, по време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали очевидци. В тази връзка всички те описват обстоятелствата, свързани с връзката на подсъдимия с пострадалата, заживяването на последната в дома на К. и факта, че последната е била на дванадесет години в този момент. Безспорно се установява и това, че в посочения момент подсъдимият и К. са живели като съпрузи, в едно домакинство, като са осъществявали полови актове. В резултат на последните К. забременяла на два пъти, като на 06.10.2021г. родила детето Я. К.. Не на последно място посредством обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите категорично се доказва и факта, че към посочените моменти пострадалата е била на дванадесет години и това е било известно на подс. К..

Поради това, въз основа на кредитираните от съда доказателства, се налага категоричният извод, че събитията в инкриминирания период са се развили именно по начина, описан в началото на настоящите мотиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият КР. СТ. КР. е осъществил от обективна и субективна страна 2 състава на престъпление по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като като пълнолетно лице, без да е сключил брак, от неустановена дата през месец август 2020г. до 14.06.2021г. в с. Чалъкови, обл. Пловдив е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – С.С.К. с ЕГН **********.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия К. с пряк умисъл, с пряко целени, съзнавани, допускани и настъпили общественоопасни последици. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици, като именно това е била пряката му цел. Последното се установява категорично както от собствените му обяснения, така и от показанията на свидетелите по делото, пряко установяваща действията на подсъдимия в инкриминирания период, изразили се в заживяване съпружески с пострадалата С. К., за която е знаел, че не е навършила 14 години. Всички тези обстоятелства деецът напълно е съзнавал, но това негово съзнание не само, че не е оказало възпиращо въздействие върху същия, а напротив – той целенасочено е нарушил законоустановените правила, целящи охрана правата и законните интереси на пострадалата. Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, отразяваща неговото субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици. Изводите досежно вината, без оглед на нейната форма следва да се основават на обективните данни по делото.

Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, касаещи извършеното. В конкретния казус данните по делото сочат, че подсъдимият е заживял в дома си заедно с малолетната пострадала.

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, наведени в последното по делото съдебно заседание. Както вече се посочи по-горе, от събраните по делото преди всичко гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, действията на К. и факта, че именно той е извършител на посегателството спрямо пострадалата, се явяват категорично и безсъмнено доказани. В случая дори не се спори, че деецът и пострадалата са заживели съпружески в инкриминирания период и имат вече общо дете, като обстоятелствата във връзка с тези факти се описват подробно и от очевидците по делото, и от самия К..

Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата относно приложението на нормите на чл.78а от НК спрямо осъщественото престъпление и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Видно от съдържанието на чл.191 ал.3 от НК, за което е повдигнато обвинение на К., предвиденото в нормата наказание е „лишаване от свобода“ от две до пет години. На следващо място деянието по този текст представлява умишлено престъпление от общ характер, което може да се реализира само с пряк умисъл. От своя страна нормата на чл.78а от НК предвижда освобождаване от наказателна 3 отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ за умишлени престъпления, когато за тях се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“ или друго по-леко наказание. Именно поради изложеното и приложението на този привилегирован институт е невъзможно.

Настоящият състав не споделя и доводите на защитата относно приложението на чл.9 ал.2 от НК спрямо извършеното от подс. К..

Посоченият текст предвижда, че „не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.“ Според съда никоя от горепосочените специфики не е налице при осъществяване на конкретното деяние. Наистина категорично се установява липсата на полагана адекватна родителска грижа спрямо пострадалата от собствените й родители и подкрепата и съдействието в ежедневието, което й оказват родителите на подсъдимия. Вярно е и това, че очевидно и към настоящия момент подсъдимият и пострадалата са в отлични отношения и съжителстват безпроблемно. Същевременно нормата на чл.191 от НК не касае по никакъв начин тези обстоятелства. За да е налице реализирано такова престъпление е необходимо и достатъчно пълнолетният деец да заживее съпружески с лице, ненавършило определена възраст, в конкретния случай-14 години. Целта на законодателя, уреждайки това деяние в глава „Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел „Престъпления против младежта“ е именно съхраняване и опазване физическото и психическото здраве на подрастващите от противоправни посегателства. Това напълно се отнася и до твърде ранния момент от развитието им, когато те да заживеят съпружески с пълнолетно лице, тъй като последното нарушава основните им права като подрастващи – на образование, формиране на правилни и адекватни за възрастта им ценности, категорично изключващи брачното съжителство и изпълнение на съпружески задължения от всякакъв тип. В този смисъл на първо място е изцяло ирелевантно собственото съгласие на пострадалата, доколкото лице, ненавършило определена възраст не е в състояние да формара аргументирано становище по определени въпроси, включително и тези, свързани със съпружеско съжителстване. Поради изложеното и никое деяние по посочената правна норма не би могло да се характеризира изначално като маловажен случай на престъпление, доколкото се нарушават основополагащи принципи на съвременното общество, свързани с установяването на правни норма за ангажиране на младите хора в семейна общност извън родителите и сродниците им, едва след навършването на определена възраст, в която вече следва да са формирани правилни представи за добро и зло, за допустимо и недопустимо, относно правата и задълженията на всеки мъж и жена.

С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия КР. СТ. КР. като такова по чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната 4 и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Според настоящия състав именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани в чл. 36 от Наказателния кодекс. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно наличието на многобройни смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Като такива се очертават чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други противоправни прояви до момента, младата му възраст, полагания общественополезен труд, ежедневната грижа за пострадалата и общото им дете. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на КР. СТ. КР. да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.