Решение № 158 от 21.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Свищов, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100787 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, в условията на евентуалност иск по чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и евентуален насрещен иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК Ищецът Е. Ц. Б., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г., сключен със „С“ ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800.00 лева, а Кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1500 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145 / 17.03.2025 г. ГПР по кредита бил в размер на 63.91 %, а ГЛП в размер също на 49% , при срок на кредита от 30 вноски. В чл.7 ал.5 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл.5 от Договорът, то тя дължи неустойка в размер на 562.64 лева. Наред с това било сключено и Споразумение за консолидирана на плащания от 17.03.2025 г. съгласно което неустойката се разсрочва на 30 вноски, като общата месечна погасителна вноска е в размер на 50 лева. Счита, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На първо място, сключеният Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит бил посочен 1 годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор за кредит. На следващо място, процесния договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. бил недействителен поради неспазване на изискването на чл.11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 562.64 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.

19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

2

Заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. когато не били спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. и чл.1 от Споразумение за консолидирана на плащания от 17.03.2025 г. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 562.64 лева била в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, клаузата на чл. 7, ал. 5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/ 17.03.2025 г. и чл.1 от Споразумение за консолидирана на плащания от 17.03.2025г била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 562.64 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намирала в пряко противоречие е преследваната е целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на чл.7 ал.5 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаряло още едно 3 допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че клаузата на чл. 7, ал. 5 от Договор за потребителски кредит предвиждаща заплащането на неустойка била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145/17.03.2025 г. сключен със С ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, В условията на евентуалност, да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1266145 / 17.03.2025 г. и чл. 1 от Споразумение за консолидирана на плащания от 17.03.2025г на основание чл.

26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал,1 от ЗЗП и на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото становище, моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск и претендира разноски по представен списък.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на искова молба, ответното дружество „С“ ООД гр. София е подало отговор по чл. 131 ГПК, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на иска, по изложени в отговора съображения, включително и, че не била налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като по отношение на ГПР били спазени всички посочени в чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Към момента на сключването на договора, потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни случаи на развитие на отношенията им. Не била прилагана заблуждаваща търговска практика, кредитополучателят би наясно, че ГПР не включва неустойката. Кредитополучателят имал и право на отказ от договора, което като информация получил със Стандартния европейски формуляр. Не била налице неравноправност по ЗЗП, потребителят имал яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен от „С“ ООД гр. София срещу Е. Ц. Б. насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Б. да заплати на „С“ ООД гр. София сумата от 265,87 евро, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договора за паричен заем в общ размер на 409,03 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, и в условията на евентуалност по чл. 55 ЗЗД в случай, че целия договор бъде обявен за недействителен, за сумата 265,87 евро – част от неизплатеното задължение за главница по договор за паричен заем 1266145 от 17.03.2025г. в общ размер на 409,03 евро, ведно със законната лихва.

Твърди, че Е. Б. била в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора, общо платеното било в размер на 143,16 евро, с която сума не била погасена никаква част от главницата. Задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичане на срока за последната вноска на 13.10.2025г.. Общото задължение по договора било в размер на 768.09 евро, от които 409,03 евро главница, 62,43 евро възнаградителна лихва, 156,97 евро договорна неустойка и 156,97 евро такси. Посочва, че главния иск е предявен на договорно основание и бил частичен – за вземане за част от общо дължимата главница по договора, а евентуалния иск в случай, че договора бъде прогласен за недействителен, е на извъндоговорно основание, за осъждане ответницата по насрещния иск да върне чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Искането е да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати сумата 265,87 евро – част от 4 неизплатеното задължение за главница по договор за паричен заем № 1266145 от 17.03.2025г. в общ размер на 409,03 евро, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното плащане и в условията на евентуалност да бъде осъдена същата да заплати сумата 265,87 евро – неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № 1266145 от 17.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и се присъдят разноски.