Решение № 20 от 13.02.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Оряхово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460101066 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от М. З. Ц., действащо чрез пълномощника си адв. П. О. П. от САК против *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя си *****, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 9843,60 лв., представляваща дължима сума по фактура № ***** г. за закупена 25 240 кг. царевица на 07.04.2025 г., както и законна лихва в размер на 726,68 лв. за периода от 10.04.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., до изплащане на вземането. Претендират се разноски в производството, както и в обезпечителното производство пред РС Оряхово.

Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

От името на ищеца се твърди, че между страните е бил сключен договор за доставка на царевица, като на 07.04.2025 г. ищецът е продал на ответника 25 240 кг. царевица, за което е издадена кантарна бележка, фактура № ***** г. и последната е вписана в дневника за продажби на „***** за съответния данъчен период.

Сочи се още, че на 16.10.2025 г., след инициирано обезпечително производство на бъдещ иск за дължимостта на закупеното количество царевица, е сключено между страните споразумение, като ответното дружество се е задължило до 30.10.2025 г. да заплати стойността на царевицара в размер на 9843,60 лв. и 1133 лв. разноски за обезпечение на вземането. Плащане не е осъществено, поради което ищеца предявява вземането си по съдебен ред и моли съда да осъди ответника да му заплати дължимата по цитираната по-горе фактура сума от 9843,60 лв., както и законна лихва в размер на 726,68 лв. за периода от 10.04.2025 г. до датата на 1 подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от *****, действащо чрез пълномощника си адв. Л. И. А. от САК, в който е заявено признание на иска и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Във връзка с разглеждане на спора по същество – ответното дружество не оспорва доводите в исковата молба и намира същата за основателна.

Признава исковете и е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатскo възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно:

В писмения отговор ответното дружество е признало исковете по основание и размер. С молба вх. № 612/11.02.2026 г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ищцовото дружество е заявило искане да бъде постановено решение при признание на иска.

Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по съществото на спора.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат уважени.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. В тази връзка и съобразно изхода от спора право на разноски има само ищцовото дружество. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по предявените искове, но въпреки това съдът не следва да присъжда претендираните 1300 лв., тъй като по делото не са представени доказателства нито за постигане на съгласие за заплащането му, нито за реалното му заплащане на процесуалния представител. Съобразно разясненията дадени по т. 1 и т. 11 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК в договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан начина на плащане на адвокатското възнаграждение, а в случая такъв договор липсва. Липсват и представени документи, удостоверяващи плащането, а такива следва да бъдат представени най-късно до края на последното съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Следва да бъде присъдена в полза на ищеца платената държавна такса по делото в размер на 226,88 евро (443,74 лв.), както и разноските в 2 обезпечителното производство по ч. гр. дело № 870/2025 г. по описа на РС Оряхово, за които са представени доказателства за заплащането им в общ размер на 425,91 евро (40 лв. + 793 лв.) - за платена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат обаче разноски за изпълнително производство, тъй като те не са част от настоящото производство и е налице друг ред за удовлетворяването им в образуваното изпълнително производство, за образуването на което следва да се посочи, че не са налице данни в настоящото производство или представени доказателства от страна на ищеца.

При горните съображения и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя си ***** ДА ЗАПЛАТИ на *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от М. З. Ц., действащо чрез пълномощника си адв. П. О. П. от САК, сумата от 5032,95 евро (пет хиляди тридесет и две евро и деветдесет и пет евроцента), представляваща дължима сума от 9843,60 лв. по фактура № ***** г. за закупена 25 240 кг. царевица на 07.04.2025 г., както и законна лихва в размер на 371,55 евро (триста седемдесет и едно евро и петдесет и пет евроцента) за периода от 10.04.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя си ***** ДА ЗАПЛАТИ на *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от М.

З. Ц., действащо чрез пълномощника си адв. П. О. П. от САК сумата от 226,88 евро (двеста двадесет и шест евро и осемдесет и осем евроцента), за платена държавна такса в настоящото производството, както и сумата от 425,91 евро (четиристотин двадесет и пет евро и деветдесет и един евроцента) представляваща разноски в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 870/2025 г. по описа на РС Оряхово.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________ 3