Определение № 16873 от 25.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16873 гр. София, 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20241100500406 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „И.“ ООД /в несъстоятелност/- трето за изпълнението лице, срещу извършен на 29.09.2023г. по изп.д. № 20209230400206 по описа на ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, въвод във владение на недвижим имот, представляващ клуб-ресторант с кафе- аперитив, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „****.

Жалбоподателят сочи, че имотът е на три нива, от които притежава едното на кота -2.40м. с площ 35.51 кв.м., представляващ склад със санитарно помещение, а другите две са били апортирани в имуществото на длъжника „С.“ ЕООД, поради което са съсобственици и за прекратяването й с делба било образувано гр.д.№ 71098/2021г. на СРС, 73 състав. Въпреки това съдебният изпълнител незаконосъобразно насочил изпълнение върху целия имот при положение, че ипотеката в полза на взискателя „С.****“ ЕООД е само за апортираните две нива, не спазил реда за провеждане на опис, оценка и публична продан на съсобствена вещ, като уведоми за това другия съсобственик. В постановлението за възлагане имотът бил описан като изключителна собственост на длъжника, което не отговаря на апортираните му права, както и на архитектурния проект на сградата. Тъй като длъжникът не бил едноличен собственик на сградата постановлението за възлагане няма действие спрямо жалбоподателя.

Взискателят „С.****“ ЕООД не е подал възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, като подадена от лице без представителна власт и насочена срещу неподлежащ на 1 обжалване акт на съдебния изпълнител. Това било така, тъй като въводът бил осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, в която хипотеза единствената защита на засегнатите лица е чрез предявяване на иск за собственост.

Съдът, след като съобрази данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20209230400206 на ЧСИ Г.Н. е образувано по молба от 23.07.2020г. на „С.****“ ЕООД срещу „С.“ ЕООД и Т.Й.С., въз основа изпълнителен лист от 17.07.2020г., издаден по гр.д.№ 21050/2020г. на СРС, 45 състав, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно сумата 684 540.50лв., представляваща задължение по договор за заем от 01.11.20218г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2020г. до изплащането, 111 411.16лв.- договорна лихва за периода 01.01.2019г.-01.06.2020г., 18 824.85лв.неустойка за забава за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г., както и разноски по делото от общо 45 095.53лв. Взискателят поискал извършване на опис, оценка и публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот, представляващ клуб-ресторант с кафе-аперитив на две нива, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „****.

Принудителното изпълнение е насочено към описания по-горе имот, който е продаден на публична продан, приключила на 30.11.2022г., като за купувач на имота е обявен „С.****“ ЕООД. Атакуваният от жалбоподателя въвод във владение на имота е извършен на 29.09.2023г., след като възлагателното постановление е влязло в сила на 03.08.2023г.

Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена от трето за изпълнението лице „И.“ ООД и в срока по чл.436, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно мотивите към т.1 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. дело №3/2015г., ОСГТК на ВКС, въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване владението или държането на недвижим имот, независимо дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. С оглед на това жалба по чл.435, ал.5 ГПК е допустима само в хипотези, при които извършеният въвод във владение е осъществен при принудителното изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота. В този случай издаденият изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява съдебният изпълнител да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК лицето, което се намира в имота при въвод във владение, може да се брани само с иск за собственост, което изключва възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.

В разглеждания случай с подадената жалба се атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във владение въз основа влязло в сила постановление по чл.496 ГПК за възлагане на недвижим имот след проведена 2 публична продан, в която хипотеза за третото лице липсва признато от закона процесуално право да обжалва посоченото действие. Това следва от разпоредбата на чл.498, ал.2 ГПК, уреждаща хипотеза на въвод във владение след публична продан, извършена за събиране на парично вземане, каквато е именно настоящата хипотеза.

В определение № 329/10.10.2013г. по ч.гр.дело № 5204/2013г. на ВКС, II г.о. е прието, че на основание чл.498, ал.2 ГПК всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. В същия смисъл е и решение № 794/22.12.2010г. по гр.д.№ 674/2010г. на ВКС, III г.о., според което постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание, ползва се с особена изпълнителна сила и се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода не само срещу длъжника, но и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл.435, ал.4 ГПК или чрез иск по реда на чл.440 ГПК. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на трето лице, е иск за собственост.

Нормата на чл.498, ал.2 ГПК е специална по отношение чл.435, ал.5 ГПК.

Последната касае друг случай, а именно влязло в сила решение на съда, по което има осъдителен диспозитив за предаване владение върху имота, а в случая въвода се извършва по молба на купувача на недвижимия имот, изнесен на публична продан и изпълнителното основание е влязлото в сила постановление за възлагане на имота при публична продан. В хипотеза на въвод след осъществена публична продан за събиране на парично вземане, за разлика от въвод, осъществен в изпълнение на съдебно решение, с което недвижимият имот е присъден, третите лица могат да се бранят само с иск за собственост, не и чрез жалба срещу въвода.

В производството по обжалване действия на ЧСИ не могат да бъдат разглеждани и решавани спорове за собственост между страните, тъй като в това производство съдът проверява единствено законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по принудително изпълнение, като въпросите относно собствеността могат да бъдат решавани единствено в отделно исково производство.

В жалбата са изложени твърдения, че част от изнесеният на публична продан имот се намирал в масата на несъстоятелността на жалбоподателя, който обаче не е длъжник в изпълнителното дело и по тази причина не е приложимо изискването на чл.638, ал.2 ТЗ за необходимост от разрешение на съда по несъстоятелността за продължаване започналото индивидуалното принудително изпълнение срещу длъжника. От друга страна публичната продан на недвижим имот представлява деривативен способ за прехвърляне на права, и като такъв не може да засегне правата на жалбоподателя, който при посоченото по-горе може да предяви собственически иск.

По изложените съображения жалбата е процесуално недопустима и като 3 такава следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „И.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.****-трето за изпълнението лице, срещу извършен на 29.09.2023 г. по изп.д. № 20209230400206 на ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, въвод във владение на недвижим имот, представляващ клуб-ресторант с кафе-аперитив на две нива, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в гр. София, ул. ****.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4