Решение № 6315 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6315 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100108357 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от И. Д. Ш. против А. М. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало вземане по редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 16.05.2024 г. от ответницата А. М.

Д. за сумата 52 500 лв., с падеж 31.05.2024 г., платим в гр. София. Твърди, че записът на заповед съдържа всички изискуеми от чл. 535 ТЗ реквизити и представлява действителна менителнична ценна книга, материализираща подлежащо на изпълнение парично задължение на ответницата към ищеца.

Поддържа, че въпреки поетото безусловно и неотменяемо задължение по записа на заповед, ответницата не е заплатила дължимата сума на падежа и неизпълнението продължава и към момента на предявяване на иска. Излага, че въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20251110114128/2025 г. на СРС, 123 състав, за сумата 52 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за разноски в размер на 4 233,26 лв. Твърди, че ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение в законния срок, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед. Ищецът моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи сумата 52 500 лв. – главница по записа на заповед от 16.05.2024 г., със законната лихва от 20.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 4 233,26 лв. разноски в заповедното производство, и претендира разноските и в 1 настоящото исково производство.

Ответницата А. М. Д. оспорва изцяло предявения установителен иск.

Твърди, че представеният запис на заповед от 16.05.2024 г. е неистински документ, който не установява вземане на ищеца. Подписът за издател в записа на заповед не е положен от ответницата, поради което оспорва автентичността на документа и заявява, не е поемала задължение към ищеца за сумата 52 500 лв. и никога не е посещавала нотариалната кантора на нотариус П.П. на сочената дата. Навежда възражение, че записът на заповед не е бил надлежно предявен за плащане на издателя на посочения падеж и съдържа порок във формата, тъй като не е валидно определено мястото на плащане – липсва посочена банка и банкова сметка на поемателя, при положение че сумата надвишава лимита за плащане в брой по чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. При условията на алтернативност ответницата заявява, че дори записът на заповед да се приеме за автентичен, той е подписан само като обезпечение на споразумение за заем за сумата 52 500 лв., какъвто заем реално не е предоставен, поради което ценната книга е издадена при отпаднало или липсващо основание. В условията на евентуалност, при отхвърляне на възраженията за неавтентичност и нищожност, поддържа възражение за прихващане, като твърди наличие на вземане на ответницата срещу ищеца за неоснователно обогатяване в размер на същата сума 52 500 лв., произтичащо от липсата на основание за издаване на записа на заповед.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. Х. поддържа предявения иск. Ответницата лично и чрез адв. Н. оспорва иска. Конкретизира, че между ищеца и трето на спора лице – Б.Д., живеещ на семейни начала с ответницата, били водени преговори за предоставяне в заем на сума в размер на 52500 лв., но сума не била предоставена. Б.Д. и ищецът имали търговски отношения с GSM апарати, които Д. закупувал от Англия, а ищецът продавал в България.

Договорът за заем бил устен.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба и отговора, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Запис на заповед от 16.05.2024 г., издаден от А. М. Д.. В ценната книга е обективирано изявление на издателя да заплати в полза на И. Д. Ш. сумата от 52500 лв. на падеж 31.05.2024 г. с място за плащане гр. София ул. ********. Положен е подпис и изписване на трите имена на издателя. Върху документа е поставена заверка от помощник-нотариус П.П. за полагане на подписа от А. Д..

По ч.гр.дело № 14128/2025 г. на СРС, 123 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено на А. Д. да заплати на И. Д. Ш. сумата от 52500 лв., ведно със законната лихва считано от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, 1050 2 лв. – разноски на заявителя, както и 3183,26 лв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадено възражение по чл. 414 ГПК от А.

Д..

В рамките на откритото производство по чл. 193 ГПК по делото е приета и неоспорена Съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице С. Б.. Експертът отговаря, че подписът за „Издател“ и името след него в приложения по делото запис на заповед са изпълнени от А. М. Д..

Първоначално е разпечатан текста на документа, подписът и името са изпълнени след това.

Приета е разпечатка от общ регистър на нотариус П.П., в който под № 4974 на 16.05.2024 г. е отразено полагане на подпис под документ запис на заповед с приложено по делото съдържание.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Б., майка на ответницата. Свидетелката сочи, че Б.Д. и ответницата са живеели заедно до 2025 г., имат и дете. Знае, че Б.Д. и ищеца имали общ бизнес за продажба на телефони от Англия, както и че Б.Д. намирал хора в нужда, които залагали жилищата си при И. Ш. и адв. М. Х., срещу което Б.Д. получавал хонорар. Не знае дъщеря й да е имала контакт или бизнес дела с И. Ш.. По друго дело между страните също била свидетел, съдели дъщеря й, въпреки връщане на сумата по банков път. Заявява, че делата между Д., И. Ш. и А. не били уредени, затова се стигнало до тук. Допускала, че пари, превеждани като хонорари, сега се търсели от ответницата. Посочва, че дъщеря й не е посещавала нотариални кантори, не е подписвала записи на заповед или други документи. Имало дело и на адв. М. Х. срещу ответницата.

В хода на разпита конкретизира, че за всичко това е информирана от Б.Д. за времето, в което живеел с дъщерята на свидетелката.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства (графологична експертиза и писмени доказателства от общ регистър на нотариус) съдът намира за недоказани възраженията на ответницата, че не е подписала процесния запис на заповед.

При съобразяване на задължителните указания в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи преценка на възраженията на ответницата за недължимост на сумата по записа на заповед. Недоказано е и възражението, че записът на заповед е издаден по очаквано получаване на сума от страна на Б.Д. по договор за заем, която сума не била предоставена. В тази насока са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б.. Показанията са фрагментарни, не установяват конкретна договореност между Б.Д. по договор за заем, вкл. размер на заетата сума. Общо се посочва наличие на „бизнес отношения“. Наред с това частично показанията се опровергават и от останалия доказателствен материал, а именно – че ответницата не е посещавала кантората на нотариус Пиринска и че не е подписвала запис на заповед.

3

Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед съответства на нормативно установените изисквания за съдържание: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

Не може да се сподели възражението на ответницата, че непосочването на банкова сметка като отклонение от разпоредбата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой следва да се приравни на липса на място на изпълнение. Ограничението евентуално би касаело доказването на последващо изпълнение по поето със записа на заповед задължение, а не действителността на абстрактната сделка (така

Определение №

149/28.03.2019 г. по т.д. № 2410/2018 г. на ВКС, I т.о., Определение № 624/02.06.2015 г. по гр.д. № 1844/2015 г. на ВКС, III г.о.).

При тези съображения съдът приема за доказана ищцовата претенция за признаване за установено по отношение на ответната страна, че дължи заплащане на поетото със записа на заповед задължение за сумата от 52500 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2025 г. (подаване на заявлението по гр. дело № 143/2025 г. по описа на РС Пирдоп, препратено впоследствие по подсъдност и образувано гр. дело № 14128/2025 г. по описа на СРС).

Относно разноските:

При така установения изход от спора ответницата следва да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер 5905,01 евро за исковото производство и присъдените със заповедта по чл. 417 ГПК разноски в размер на 536,86 евро (равностойност на 1050 лв.) – държавна такса и 1627,58 евро (равностойност на 3183,26 лв.) – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Д. Ш., ЕГН ********** против А. М. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, че А. М. Д., ЕГН ********** дължи на И. Д. Ш., ЕГН ********** сумата от 26 842,83 евро (равностойност на 52500 лв.) на основание издаден на 16.05.2024 г. от А. М. Д. запис на заповед, с падеж на 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 12252/27.04.2025 г. по гр. дело № 14128/2025 г. на СРС, 123 с-в.

4

ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН ********** да заплати на И. Д. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5905,01 евро – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от 2 164,44евро – държавна такса и разноски по гр. дело № 14128/2025 г. на СРС, 123 с-в

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5