Определение № 749 от 31.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Перник, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500320 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „Оушънфендърс“ ЕООД за изменение на решение № 278/22.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 320/2023 г., в частта за разноските, като се иска насрещната страна – С. В. В., да бъде осъден да заплати сумата от 2478 лв., претендирана като разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС във въззивното производство по в.гр.д. № 320/2023 г. по описа на Окръжен съд Перник.

Ответникът по молбата – С. В. В., иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Молбата е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок от легитимирана страна съобразно изискванията на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С решение № 179 от 22.02.2023 г. по гр.д. № 3314/2022 г. на Районен съд Перник „Оушънфендърс“ ЕООД е осъдено да заплати на С. В. В. по иск с правно основание чл. 200 КТ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на *** в предприятието на „Оушънфендърс“ ЕООД в гр.

Перник, ведно със законната лихва от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от С. В. В., с която се иска решението 1 да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което „Оушънфендърс“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на С. В. В. сумата от още 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането.

В срок е подадена и насрещна въззивна жалба от „Оушънфендърс“ ЕООД, с която се иска решението да бъде отменено в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на С.

В. В. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8500 лв. до сумата от 20 000 лв., като вместо него бъде постановено друго, с което искът се отхвърля за посочената разлика, възлизаща на 11 500 лв.

С решение № 278/22.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 320/2023 г. на Окръжен съд Перник, първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваните му части, като решаващият състав не е присъдил разноски на нито една от страните с мотиви, че при този изход на спора разноските следва да останат за страните така, както са направени.

Този извод на решаващия състав е неправилен. Когато въззивният съд, както в настоящия случай, потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски, макар и само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, но не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба (Опр. № 489 от 22.03.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 784/2023 г., III ГО, Опр. № 60375 от 29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2245/2021 г. на ВКС, IIІ ГО, Опр. № 293 от 15.08.2022 г. по ч.гр.д.

№ 4975/2021 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

Обжалваемият материален интерес по въззивната жалба възлиза на 30 000 лв., а този по насрещната въззивна жалба – на 11 500 лв., тоест общият обжалваем интерес в настоящото производство е 41 500 лв. За процесуално представителство пред въззивното производство молителят е заплатил сумата от 4764 лв. с ДДС или 3970 лв. без ДДС. С оглед изрично направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се отбележи, че същото е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение съответства точно на минималния предвиден размер в съответната разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (Въззивното производство е образувано на 17.03.2023 г., а актуалните минимални размери по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. са в сила от 08.11.2022 г.).

Пропорционално припадащата се част от заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение за защитата срещу въззивната жалба възлиза на 3443,86 лв. с ДДС (41 500/30 000 = 4764/X, където X е търсената сума от 3443,86 лв.). С решението това припадащо се възнаграждение не е присъдено, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена съобразно диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) за претендираните в по-малък размер разноски, а именно – за сумата от 2478 лв. с ДДС.

По тези съображения решението следва да бъде изменено и С. В. В. бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Оушънфендърс“ ЕООД сумата от 2478 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 278/22.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 320/2023 г. на Окръжен съд Перник, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК С. В.

В., ЕГН **********, да заплати на „ОУШЪНФЕНДЪРС“ ЕООД, ЕИК 203241503, сумата от 2478 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едномесечен срок пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3