Определение № 163 от 18.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000175 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба,подадена от И. А. В.,чрез пълномощника му адв. Р. М.,против определение №1470 от 20.12.2023 г.,постановено по т.д.

№651/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,IV-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП №** по описа на Сектор “РПТ” при ОД на МВР-П. за 2023 г.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,че същото е необосновано,противоречащо на съдопроизводствените правила,на закона и на съдебната практика на ВКС.Частният жалбоподател счита,че в случая не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.Според него,тази хипотеза е налице при наличието на две кумулативни предпоставки-констатация на гражданския съд за наличието на престъпни обстоятелства,които имат значение за правилното решаване и изхода на гражданския спор и невъзможност тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.Твърди,че в случая тази констатация е направена от съда само декларативно и при липса на мотиви,от които да е видно кое конкретно деяние,на кой от участниците в транспортното произшествие приема решаващият състав за такова,разкриващо белезите на престъпление.Твърди още,че не е обсъдена и възможността,съответно невъзможността тези обстоятелства да се установят в настоящия процес,а не са изложени и мотиви налице ли е идентичност между сочения в исковата молба делинквент и лицето,по повод на чието деяние се провежда разследване,както и привлечено ли е това лице в качеството му на обвиняем.Изразява и несъгласие с позицията на съда,че за правилното 1 решаване на спора е от значение установяването на факта на извършеното престъпление от причинителя на вредите.Счита,че за основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди,причинени при деликт и за правилното решаване на спора,е достатъчно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,без да е необходимо неминуемо то да е и престъпление.

В обобщение,въз основа на поддържаните в частната жалба аргументи,е поискано да бъде отменено обжалваното определение на ОС-П. и да бъдат възобновени съдопроизводствените действия по делото с оглед постановяването на краен съдебен акт по същото дело.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната странаответника в първоинстанционното производство ЗАД “А.”АД-гр.С. с ЕИК ********,но в законния едноседмичен срок от дружеството не е подаден писмен отговор и не е взето становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищеца в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна,като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

По т.д.№651/2023 г. по описа на Окръжен съд-П., IV-ти гр.с. настоящия частен жалбоподател И. А. В.,чрез пълномощника си адв. Р. М.,е предявил против ЗАД “А.”АД-гр.С. с ЕИК ******** осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на ПТП от 15.06.2023 г.

По повод на предявените искове ищецът е изложил в исковата молба твърдения,че соченото от него ПТП е настъпило на датата 15.06.2023 г. в гр.П.,на ул.”Л.” и е било виновно причинено от лицето Ф.С.И. като водач на лек автомобил марка и модел “Б.Е.Р.”,с рег.№********,който при нарушение на правилата по ЗДвП,управлявайки автомобила с несъобразена скорост,а и при липса на внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението,е ударил пресичащия от ляво на дясно пешеходец-ищеца И. А. В. и така му е причинил описаните в исковата молба телесни увреждания.Изложени са и твърденията,че за произшествието е образувано досъдебно производство №**/2023 г. по описа на СРПТ при ОД на МВР-П.,а за увреждащия лек автомобил има сключена с ответника ЗАД “А.”АД задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С обжалваното определение №1470 от 20.12.2023 г. производството по посоченото дело е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до 2 приключване на наказателното производство по д.п. №** по описа на Сектор “РПТ” при ОД на МВР-П. за 2023 г.За да постанови този резултат,първоинстанционният съд е констатирал,че посоченото досъдебно производство е образувано за извършено престъпление по чл.343,ал.1,т.б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,предложение 1 от НК и е висящо понастоящем и е достигнал до извода,че е налице идентичност между описаното в исковата молба противоправно деяние на третото лице Ф.С.И. и деянието,за което е образувано досъдебното производство,като това деяние има признаците на престъпление,което не може да бъде установено по реда на гражданския процес и затова на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК гражданското дело следва да се спре до установяване на деянието по наказателноправен ред,съответно до приключване на образуваното вече наказателно производство.

Обжалваното определение е неправилно.В този контекст настоящият съд счита,че производството по делото при предявен иск по чл.432,ал.1 от КЗ,би подлежало на спиране в хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,ако са налице данни,че по досъдебното производство,образувано за съответното твърдяно от ищеца пътно транспортно произшествие,е привлечено като обвиняем лицето,за което по повод на иска се твърди,че е пряк причинител на непозволеното увреждане.Според определение №290/01.09.2020 г. по ч.т.д.

№1303/2020 г. на ВКС,I т.о.,спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента,деянието и неговата противоправност,предмет на доказване в исковия процес,и извършеното престъпно действие от лицето,срещу което е образувано наказателното производство,като пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие и на образувано наказателно производство в досъдебната фаза,когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези,за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза,при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124,ал.5 от ГПК,като в този случай производството трябва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.В същото определение на ВКС,както и в определение №134/02.04.2020 г. по ч.т.д.№648/2020 г. на ВКС,I т.о. /а и в други определения на ВКС/ е отречено правомощието на съда да спре исковото производство на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,когато в досъдебното производство водачътделинквент не е бил привлечен като обвиняем.Настоящата хипотеза е точно такава.В случая ищецът твърди,че процесното ПТП,вследствие на което са му били причинени телесни увреждания и в резултат на което той е претърпял сочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди,е виновно причинени от лицето Ф.С.И. като водач на посочения по-горе лек автомобил и че по повод на настъпилото ПТП е образувано горното досъдебно производство,което не е приключено към момента на подаване на исковата молба.В постъпилото по първоинстанционното дело писмо с вх.№39090 от 19.12.2023 г. на ОД на МВР-П.,Сектор “РПТ” е отразено,че ДП №**/2023 г. е образувано за престъпление по чл.343,ал.1,б.”б”,вр. чл.342,ал.1,предл. 1 от НК,за ПТП-блъснат пешеходец-И. А. В. с ЕГН **********,като няма 3 привлечено към наказателна отговорност лице и същото производство към момента не е приключено.При тези данни,отразени в посоченото писмо,не се установява досъдебното производство да се води срещу конкретен извършител на процесното ПТП и по-специално-срещу лицето,посочено от ищеца като пряк причинител на произшествието.Няма и данни същото лицеФ.С.И.,да е привлечено като обвиняем в рамките на образуваното досъдебно производство.При това положение и при съобразяване на горната съдебна практика на ВКС,която настоящият състав споделя,се налага извода,че в конкретния случай производството по делото /към настоящия момент/ не подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

Предвид всичко изложено по-горе,се налага и крайният извод,че обжалваното определение,с което производството по първоинстанционното дело е спряно на основание посочената законова разпоредба до приключване на ДП №** по описа на Сектор “РПТ” при ОД на МВР-П. за 2023 г.,е неправилно и като такова следва да се отмени,а заедно с това делото следва да се върне на ОС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1470 от 20.12.2023 г.,постановено по т.д.

№651/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,IV-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото /на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК/ до приключване на наказателното производство по ДП №** по описа на Сектор “РПТ” при ОД на МВР-П. за 2023 г.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4