Определение № 18763 от 03.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18763 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Ч.

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509478 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Определение № 29197 от 08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 68461/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение от 20.05.2025 г., в частта за разноските, като неоснователно.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неоснователно съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение, определено по чл.38 ЗА вр.чл.78, ал.3 ГПК, в пълен размер, без да отчете обстоятелството, че исковата претенция е била частично уважена. Допълнително поддържа, че така определено възнаграждението се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и положените усилия и следва да бъде намалено, като подчертава, че е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът не е разгледал. Заявява, че решаващият орган е следвало да съобрази практиката и конкретно решения на Съда на ЕС по съединени дела С 427/16 и С 428/16 и по съединени дела С 94/04 и С 202/04, като определи възнаграждението под прага, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, с ново заглавие – Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна с твърдение, че така определено адвокатското възнаграждение отчита извършената работа и спецификата на адвокатския труд .

СГС, като обсъди данните по делото и заявените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред СРС е образувано по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД срещу Т.С.К. за суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57841/2024г. на СРС, явяващи се дължими по договор за 1 потребителски заем №40013738887/28.11.2022г., съединени с осъдителни искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД за заплащане на суми, произтичащи от същия договор, за които заповед не е била издадена, а именно за възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С решение № 9225 от 20.05.2025г. съдът е уважил исковата претенция частично, като е признал частично установителния иск за главница и е отхвърлил установителните искове за договорна лихва и мораторна лихва, както и осъдителните искове за дължима главница по пакет закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. От общо претендираната сума от 1920.57 лева, на ищеца са били присъдени 580.00 лева - главница, ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до окончателното плащане.

С решението ищецът е бил осъден да заплати на адв.Г.Г. Ч. сумата от 480.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника в производството.

С определение № 29197 от 08.07.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на така определеното възнаграждение, като неоснователно, което определение е предмет на частната жалба.

Отговорността за разноските в процеса е обективна. При частично уважаване на исковата претенция, ищецът дължи на общо основание – чл.78, ал.3 ГПК, разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената част от иска/исковете.

В настоящия случай, няма спор и се установява от приложено пълномощно, л.121 от делото, че адв.Ч. е поел защита правата на ответника безплатно при условията на чл.38 ЗА, поради което и при частично отхвърляне на исковата претенция на същия се дължи възнаграждение, което се определя от съда. Ориентир за размер на това възнаграждение е НМРАВ, сега НВАР. При съобразяване на същата и на материалния интерес по делото, на адв.Ч. се дължи възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от същата и възлиза в размер на 492.06 лева. Така определеното възнаграждение следва да се редуцира, като се присъди такава част от него, която отговаря на отхвърлената част от иска спрямо първоначално предявения и поддържан размер. Исковата претенция е била заявена за сумата от 1920.57 лева, от които съдът е присъдил на ищеца 580.00 лева, което е 30,20 % от предявения размер. Съответно отхвърлената част от претенцията е 69,80 %. При това положение, дължимото на адв.Ч. по чл.38 ЗА възнаграждение възлиза на 68.90 % от 492.06 лева или е в размер на 340.00 лева, до който присъденият размер следва да бъде редуциран. С други думи, първо се определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА, съобразно материалния интерес, и след това размерът се редуцира, съобразно отхвърлена/уважена част от иска.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че възнаграждението следва да се намали, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът, при определяне на възнаграждението за адвокат по този ред, се ръководи и от други фактори като процесуална активност, положени усилия и оценява нуждата от подготовка, за да бъде правната помощ качествена, а не само достъпна. В случая, адв.Ч. е представил не само писмен отговор, но и две становища по делото, които касаят съществени въпроси от предмета на спора, което поведение говори за ангажираност и своевременност на защитата.

По отношение на доводите за липса на произнасяне на съда по възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че същото е неотносимо в случая, доколкото такова възражение може да се отправя при претендиране на реално заплатено адвокатско възнаграждение като разноски по делото, но не и при възнаграждение, определяемо и дължимо на адвокат при условията на чл.38 ЗА.

Предвид факта, че производството е по чл.248, ал.3 ГПК разноски не се присъждат в него – така и Определение № 60345/11.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 3103/2021г., III ГО.

Воден от гореизложеното, Съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 29197 от 08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 68461/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, като НАМАЛЯВА присъдените в тежест на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адвокат Г.Г. Ч., с адрес: гр.София, ул. „******** за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника по делото Т.С.К., от 480.00 лева на 340.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.248, ал.3 вр.чл.280 ГПК).

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3