Определение № 438 от 21.09.2021, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. гр. Добрич, 21.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20213200500562 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на СВ. СТ. Д., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260393/27.05.2021г. по гр.д.№1537/2018г. на ДРС, с което е признато за установено при участие на страната на ответника на привлечено трето лице - помагач „Черноморска риба“ ЕООД - гр.В. и встъпило трето лице - помагач С.С. Д. от гр.В., по отношение на СВ. СТ. Д., че дължи на АРМ. К. С. сумата от 16 761.40 лева, като недължимо заплатена на 11.05.2015г., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 02.02.2017г. до окончателното плащане и въззивникът е осъден за разноските по делото на другата страна.

След извършената проверка въззивният съд констатира, че жалбата е нередовна.

В жалбата не е посочен адресът на въззивника. Жалбата е подадена от упълномощен адвокат и неговите имена, адрес, електронна поща, телефон са посочени в жалбата изключително детайлно, но това не замества изпълнението на изискването на чл.260 т.1 от ГПК за посочване адреса на страната, която подава жалбата.

На следващо място жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва документ за внесен пълният размер на дължимата държавна такса.

Дължимата за един оценяем иск държавна такса за първата инстанция е в размер на 4% от цената на иска, а за въззивната жалба държавната такса е в размер на половината от дължимата такава за първата инстанция. В случая е предявен иск с цена 16 761.40 лева и дължимата за първата инстация държавна такса е в размер на 670.46 лева, а за въззивната 1 инстанция – в размер на 335.23 лева. Към въззивната жалба е приложен документ за платена от въззивника държавна такса в размер на 167.62 лева. Сумата е съобразена с дадените от районния съд указания, но те са неправилни.

Фактът, че предявеният иск е установителен по чл.422 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищецът е внесъл за държавна такса по-малка сума от горепосочената, е свързан с разпоредбата на чл.415 ал.4 от ГПК. Тя не променя това, че дължимата държавна такса и в този случай е 4% от цената на иска, а само означава, че, тъй като част от тези 4% вече са внесени в заповедното производство, при предявяване на иска ищецът довнася остатъка. Съответно, и в този случай за въззивното производство държавната такса се дължи в размер на половината от 4% от цената на иска, а не на половината от довнесената при предявяване на исковата молба сума.

Освен това, според въззивния съд, в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Както се посочи, предявеният иск е по чл.422 от ГПК - за установяване съществуването на вземането на А.К. С. от СВ. СТ. Д., за което по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС е издадена заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение в размер на 16 761.40 лева, платени без основание от ищеца на ответника на 11.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 02.02.2017г. до окончателното му изплащане. Първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, като в мотивите на съдебния акт е формирал воля за съществуването на вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС е издадена заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение. В решението /диспозитива/ е пропуснал да отбележи, че съдебно установеното задължение на ответника към ищеца е онова, „за което по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС е издадена заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение“. Очевидната фактическа грешка в решението би следвало да се поправи по реда на чл.247 от ГПК, за което допусналият грешката съд може и служебно да предприеме действия.

С оглед изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№562 по описа на съда за 2021г. и ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за изпълнение на чл.262 ал.1 във вр. с чл.260 т.1 и чл.261 т.4 от ГПК за посочване адреса на жалбоподателя и за прилагане на документ за довнесена държавна такса по жалбата, както и за преценка за предприемане на действия по чл.247 от ГПК.

След изпълнение на това делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на жалбата. Евентуално постъпилите жалби срещу решение по чл.247 от ГПК също следва да се администрират на въззивния съд.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3