Определение № 51 от 20.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500002 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба № 13967/12.12.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление в ****, чрез юрисконсулт Б.Д. против разпореждане № 3154/03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2155/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Х. Е., с ЕГН **********, за вземане за главница за горницата над 496.11 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., 78.98 лв. – договорна лихва и 302.44 лв. – обезщетение за забава. Жалбоподателят твърди, че районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл. 410 ГПК не е основано. Счита за погрешен извода на съда, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като „допускания“ тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Сочи, че в процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, общата сума, дължимата от потребителя.

Позовава се на практика на окръжни съдилища, съгласно която липсата на 1 данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции. Излага, че заповедният съд, след като е счел, че договорът за кредит е недействителен, е отхвърлил претенцията за главница, без да приложи императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, като не е присъдил на заявителя чистата стойност на кредита (главницата). Цитира практика на ОС – Пловдив, ОС – Плевен, ОС – Сливен, ОС – Смолян, която жалбоподателят споделя.

Моли съда да отмени атакувания съдебен акт от 03.12.2024 г. на Районен съд – Ловеч в обжалваната част и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдебното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 11.12.2024 г. чрез ССЕВ, а частната жалба е подадена на 12.12.2024 година. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба № 13967/12.12.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 13290/28.11.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против М. Х. Е., ЕГН: ********** за парично вземане в размер на: 500 лв., представляващи главница; 78.98 лв. – договорна лихва за периода от 09.08.2021 г. до 18.04.2022 г.; 302.44 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане, дължими по договор за паричен заем № ****** сключен на 31.07.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и М. Х. Е.. Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лв.

Твърди се, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 14.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу М. Х.

Е., произтичащи от Договор за паричен заем № ****** от дата 31.07.2021 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, 2 включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 82.87 лв., като са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 582.87 лв., която е платима на 37 броя седмични погасителни вноски, първите 3 в размер на 3.89 лв. и още 34 в размер на 16.80 лв., при първа погасителна вноска 09.08.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 18.04.2022 г. На основание общите условия по договора за кредит, на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 302.44 лв. за периода от 10.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

С разпореждане № 3154/03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2155/2024 г. на Ловешки районен съд е отхвърлена молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Х. Е., с ЕГН **********, с адрес: **** за вземане за главница за горницата над 496.11 лв. до 500.00 лв., 78.98 лв. – договорна лихва за периода 09.08.2021 г. до 18.04.2022 г., 302.44 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2021 г. до 28.11.2024 г. и сторените разноски.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 12.12.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 /13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на 3

Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 /2010 г., ІІ т.о., ТК/.

В жалбата са изложени пространни доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече, в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т.

3 от ГПК.По представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.

Цитираната съдебна практика не е задължителна за настоящата инстанция, тъй като отразява правораздавателна дейност по конкретни казуси на равни по степен съдилища, а не е по Тълкувателни решения на ВКС.

От друта страна по представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая са посочени само фиксирания лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49.07 %. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина за определяне по в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. В ГПР не са включени и уговорената в договора неустойка, включена в погасителния план, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

4

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 3154/03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2155/2024 г. на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А като законосъобразно, разпореждане

№

3154/03.12.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 2155/2024 г. по описа на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5