Определение № 2761 от 02.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2761 гр. София, 02.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900353 по описа за 2025 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Свищов срещу решение № 518 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 505/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 49 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 198/2023 г. на Свищовски районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на земеделски производител Стоян Крумов Манчев сумата от 20 572 лв. с ДДС – главница по фактура №2000000043/31.05.2022 г. по договор № 94Д600/06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 908, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 08.07.2022 г. - 12.12.2022 г. Решението на въззивния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която главният и акцесорният иск са отхвърлени съответно за разликата над 20 572 лв. до 21 372 лв. и за разликата над 908,60 лв. до 937, 99 лв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът излага доводи, че въззивният съд неправилно е квалифицирал 1 предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като спорното материално право се извежда от договор за продажба на родово определени вещи, а не от договор за изработка. Сочи, че в случая ищецът не е твърдял, че е изпълнил надлежно обвързващия страните договор, като това не било установено по делото /ищецът да е доставил уговорените по договора цветя под формата на разсад/. Касаторът поддържа, че на ищеца като производител е известно, че цветята по договора се засаждат от второто десетдневие на май до края на този месец, и той се е отклонил от задълженията си по договора като прави опит за доставка на цветята на 31.05.2022 г. В касационната жалба се прави позоваване на клаузата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от договора на страните, според която изпълнителят има право да получи дължимото по представена фактура заплащане за действително извършени доставки и на обстоятелството, че в случая ищецът не е извършил дължимата доставка.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторът поставя следните въпроси: 1. „Дължи ли се заплащане на изпълнителя възнаграждение в пълен обем за недоставена стока - родово определени вещи?; 2. „Може ли съдът да задължава страните да изпълнят нищожно споразумение?“; 3. „Допустимо ли е съдът да постановява необосновано разместване на блага в гражданския оборот със свое решение при липса на престация?“; 4. „Следва ли изпълнителят по доставка на разсад на цветя да е добросъвестен и да предупреди възложителя за биологично необходимия срок за засаждане на цветята за тяхното правилно развитие и да предупреди възложителя за поранен срок на доставка?“; 5. „Кога възниква връзката между чл. 266, ал. 1 и чл.

79, ал. 1 ЗЗД - поръчващият трябва ли да е приел работата, за да изпадне в забава поради неизпълнение, ако няма други договорки между възложител и изпълнител?“; 6. „Когато поръчващия поръчва на производител доставка на произвеждана от него стока по занятие, налице ли е договор за поръчка по Раздел VIII от Особената част на ЗЗД или е налице договор за продажба по Раздел I от Особената част на ЗЗД, респ. търговска продажба по Част III, Глава XXII от Търговския закон?“; 7. „Кога изпълнителят по договор за поръчка ще се освободи от задължението си да предаде изработеното или ще е изпълнил надлежно задължението си за предаване при липса на съдействие от страна на поръчващият?“; 8. „Когато взаимната насрещна воля на страните по един 2 договор е за доставка на стоки, а не изработка, допустимо ли с решаващият съд да дава правна квалификация на договора за изработка?“; 9.

„Земеделският производител по занятие по отношение на своето производство приема поръчки за доставка или за изработка?“; 10. „Представлява ли изработка земеделието? Природата ли е производител или земеделският стопанин? Земеделецът преработва ли семената, когато ги засажда с цел добив на растенията израснали от тях?“ Поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като цитира практика по тълкуването и приложението на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, без да я свързва с някой от формулираните в изложението въпроси. Счита, че въведените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касация земеделски производител Стоян Манчев изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, респ. – че решението е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд e приел, че предмет на сключения от страните договор е „доставка на разсад за цветя, храсти, широколистни и иглолистни дървесни видове през 2021/2022 година“ по обособена позиция № 1 „Доставка на разсад за цветя“, в съответствие с техническата спецификация, част от документацията за участие в обществена поръчка и с техническото и ценовото предложение на изпълнителя, представляващи приложения към договора. В решението е установено, че: срокът на договора е 12 месеца или до изчерпване на стойността му, а срокът за доставка - 15 календарни дни от получаване на заявка; посоченият адрес за доставка е складова база на ОП „Чистота - Свищов“; в договора е установен срок за заплащане на доставени цветя - до 30 календарни дни след представяне на оригинална фактура и приемно-предавателен протокол.

Решаващият състав на окръжния съд е посочил, че според признанията на страните и събраните по делото писмени доказателства по договора е 3 реализирана една доставка по устна заявка и същата е заплатена. Приел е, че в деня на тази доставка – на 17.11.2021 г., на електронен адрес на изпълнителя е получена нова заявка, като подателят е електронен адрес [email protected], съвпадащ с посочения в процедурата по провеждане на обществената поръчка, като са заявени летни цветя, посочени по видове и брой; в допълнително писмо от същия адрес на 01.12.2021 г. е уточнена дата на доставката – след 24 май 2022 г. Съдът е констатирал, че е налице заявка за цвете – циния дребноцветна, което не фигурира в спецификацията към договора.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е установил, че ищецът е изготвил заявения разсад и с електронно писмо от 25.05.2022 г., което е изпратил на адреса за обществени поръчки и на общия електронен адрес на община Свищов, е поискал да бъде уговорен точния ден и час на доставка, като е приложил предходната кореспонденция. Приел е, че с второ писмо /поради неполучен отговор от общината/, доставено на 26.05.2022 г., ищецът е заявил, че ще достави цветята на 31.05.2022 г.

Въззивният съд е посочил, че с писмо от 26.05.2022 г. до Стоян Манчев кметът на Община Свищов е заявил на съконтрахента си, че не е упълномощавал трето лице да представлява общината при изпълнение на договора и на основание чл. 301 ТЗ се е противопоставил на извършената заявка на цветя от лице, което не е надлежен представител на общината.

Установил е, че според посоченото писмо общината не може да приеме изпълнение, тъй като няма надлежна заявка, алтернативно - изпълнението е забавено и се явява безполезно, поради което на основание чл. 87 ЗЗД общината разваля договора без да дава срок за изпълнение.

В атакуваното решение е прието, че ищецът е доставил цветята на посочения в договора адрес на 31.05.2022 г. с оглед посоченото в заявката на общината, че доставката следва да се извърши след 24.05.2022 г., но доставката не е приета – не са се явили служители на общината, които да приемат разсада за цветя; на 06.06.2022 г. с електронно писмо ищецът е изпратил на ответника фактура за сумата от 21 372 лв. с ДДС, като е предложил доставката да бъде извършена – на 09.06.2022г., като крайна дата, в която цветята биха могли да бъдат засадени.

Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с източник 4 договор за изработка от 30.06.2021 г. със срок от една година, по отношение на който на основание чл. 120 ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Решаващият състав е извършил преценка, че обсъдената заявка на цветя е валидно волеизявление на възложителя, като се е позовал на предвидената в договор /чл. 18/ възможност за комуникация между страните чрез електронна поща и на Закона електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Формирал е извод, че заявката е изпълнена в съответствие с посочения в нея период за доставка /след 24.05.2025 г./ и цветята са доставени на уговорения адрес съобразно естеството на престацията, а именно разсад, който има кратък живот преди присаждане. Въззивният съд е посочил, че възложителят изрично писмено е отказал да приеме изпълнението, както и фактически не е приел доставените цветя, въпреки многократните уведомления и предложена втора дата за доставка. Намерил е, че като не е изпълнил задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД да приеме извършеното съгласно договора, а именно всички цветя без доставената извън заявката „цинерария“, рискът е преминал върху възложителя и доколкото не се установява да е направил възражения за неточно/некачествено изпълнение, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 572 лв., представляваща стойността на цветята, които е отказал да приеме /с изключение на цветето „цинерария“, което не е заявено/.

В решението е направено заключение, че изявлението на ответника за разваляне на договора не е породило действие поради пълното и точно изпълнение от страна на ищеца.

С оглед доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, оплакванията, че съдът неправилно е квалифицирал спорното материално право, тъй като същото се извежда от договор за продажба, а не от договор за изработка и дължимата служебна проверка в стадия по селекция на касационните жалби, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация – вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в 5 нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др./, се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, а правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. В практиката на ВКС е направено ясно разграничение между недопустимост и неправилност на решението с оглед дадена правна квалификация. Утвърдено е разбирането, че правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, т. е. когато съдът се е произнесъл извън предмета на спора и обхвата на търсената защита. Дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. В случая липсват твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявените искове, както и за десезиране на съда. Не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса, доколкото съдът се е съобразил с искането на ищеца и с фактите и обстоятелствата, които са въведени с исковата молба, а именно за сключен между страните договор за обществена поръчка с предмет „доставка на разсад за цветя през 2021/2022 година“, за изпълнение на задълженията на ищеца по договора и за неоправдан отказ на ответника да приеме доставения му разсад. Доводите на касатора, че страните по делото са сключили договор за продажба, съответно предявеният главен иск погрешно е квалифициран по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД нямат отношение към допустимостта на произнасянето на съда.