Решение № 146 от 29.06.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 216/2026
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова, Мира Руменова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Враца, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Катя Н. Гердова
Мира Р. Джонева при участието на секретаря Ц.а Сл. Григорова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500216 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 21406/19.12.2025г., подадена от Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез пълномощника му адв. С. Ч. от АК-Враца с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца ул.“Лукашов“ № 10, ет.5, офис № 504, против Решение № 768/27.11.2025г., постановено по гр. дело № 2210/2025г. по описа на Районен съд –Враца, в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 2 000 лв. до претендираните 10 000 лв., като с решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г.
Л. К. сумата от 2 000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образувано срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което впоследствие е прекратено, поради липса на престъпление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 340 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.
Жалбоподателят счита, че тази част от решението е неправилна. Излага, че по делото безспорно е установено неправомерно отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца, както и задържането му за 24 часа, през което време не му е била осигурена храна и вода. Посочва се също, че е било образувано бързо наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е било прекратено, тъй като изготвената токсикохимична експертиза е установила липса на наркотични вещества в кръвта и урината на лицето. От това жалбоподателят прави извод, че не е налице извършено престъпление.
В жалбата се твърди още, че на ищеца е било наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, което е довело до значителни затруднения, тъй като 1 работата му изисква пътувания и се е наложило да наеме шофьор, което е довело до допълнителни разходи.
Поддържа се, че вследствие на действията на разследващите органи и прокуратурата и на резултатите от първоначалния тест, ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди – силен емоционален и психически стрес, тревожност, унижение, възмущение и гняв. Посочва се, че той е избягвал социални контакти, изпитвал е притеснения относно общественото мнение и е бил принуден да обяснява ситуацията си на близки и познати, като е уронен неговият авторитет и добро име.
Жалбоподателят се позовава и на свидетелски показания, които според него потвърждават претърпените психически страдания.
В заключение се твърди, че присъденото обезщетение е занижено и несправедливо с оглед реално претърпените вреди и икономическите условия към момента на постановяване на решението.
Поради това се иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло искът му, като се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва , считано от превяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Прокуратура на Р.България е постъпил писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба.
В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, а присъденото обезщетение е справедливо определено съобразно доказателствата по делото и не следва да води до неоснователно обогатяване.
Посочва се, че съдът е отчел всички релевантни обстоятелства, включително продължителността на производството, участието на ищеца и липсата на сериозни мерки за процесуална принуда, като се подчертава, че освен 24-часово задържане не са налагани други ограничения или мерки за неотклонение и не са извършвани съществени процесуалноследствени действия.
Според прокуратурата не са доказани трайни здравословни или психически увреждания, нито значителни негативни последици, изискващи медицинска или психологическа помощ, поради което неимуществените вреди не надхвърлят обичайните.
В заключение се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на РС-Враца да бъде потвърдено.
С въззивната жалба и писменият отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивника Г. Л. К. - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор от ОПВраца изразява становище, че не са налице основания за присъждане на по-висок размер на обезщетението в полза на ищеца, поради което искането за отмяна на първоинстанционното решение в тази част е неоснователно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, съдът взе предвид следното:
РС-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Г. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. С. Ч., против Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Л. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 8315/2023 г. по описа на РП – Враца, 2 прекратено с постановление от 01.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.07.2025 г. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.12.2023 г. му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, след като извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000“ е отчела наличие на бензодиазепини. Издаден му е талон за медицинско изследване, а със заповед за прилагане на принудителна административна мярка е било временно отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Ищецът е дал кръв и урина за изследване и е бил задържан за срок от 24 часа.
Сочи, че срещу него е било образувано бързо производство за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК. От изготвената на 20.02.2024 г. токсикохимична експертиза е установено, че в предоставените проби не се съдържат наркотични вещества, поради което с постановление от 01.03.2024 г. наказателното производство е било прекратено.
Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство и временното лишаване от възможността да управлява МПС е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален и психически стрес, тревожност, чувство на унижение и накърняване на доброто му име и обществен авторитет. Поддържа, че са били засегнати личните, семейните и социалните му отношения, като е изпитвал затруднения в професионалната си дейност и е понесъл неблагоприятни последици в общуването с близки, приятели и познати.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което наказателното производство е прекратено поради липса на извършено деяние, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратура на Република България, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
На първо място се поддържа възражение за недопустимост на иска с довод, че липсват данни постановлението за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила, както и че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем и срещу него не е било повдигано обвинение по предвидения в закона ред.
Алтернативно се излагат съображения за неоснователност на иска. Ответникът счита, че претендираните неимуществени вреди не са доказани по основание и размер, като претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Посочва се, че образуваното досъдебно производство е било за престъпление, което не представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а производството е приключило в рамките на три месеца, което сочи на своевременно и ритмично осъществяване на процесуалните действия.
Ответникът поддържа, че образуването на досъдебното производство е било законосъобразно, тъй като извършената проверка с техническо средство е отчела положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Посочва се, че на ищеца е била предоставена възможност да оспори резултата, чрез даване на биологични проби за изследване, поради което не е нарушена презумпцията за невиновност.
Оспорват се твърденията за настъпили негативни последици в личния и социалния живот на ищеца, както и твърденията, че негови близки и приятели са се дистанцирали от него вследствие на воденото производство.
3
Излага се още, че спрямо ищеца не са били прилагани мерки за процесуална принуда или мерки за неотклонение по НПК, поради което не са били ограничавани негови права в рамките на наказателното производство.
Ответникът счита за неотносими към предмета на спора твърденията за временното отнемане на свидетелството за управление на МПС и за задържането за срок от 24 часа, тъй като тези действия са извършени от органи на МВР по реда на административното производство и не са разпоредени от прокуратурата. Поради това се поддържа, че Прокуратурата на Република България не носи отговорност за вредите, които ищецът свързва с наложените принудителни административни мерки и полицейското задържане.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 02.12.2023 г. срещу ищеца е образувано бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, след като при извършена полицейска проверка техническо средство „Drug Test 5000“ е отчело положителен резултат за бензодиазепини. Във връзка с това е съставен АУАН, издаден е талон за медицинско изследване, наложена е принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и ищецът е задържан за срок до 24 часа.
От заключението на съдебната химикотоксикологична експертиза, изготвена от специализираната лаборатория към ВМА, се установява, че в предоставените кръв и урина не е установено наличие на наркотични вещества или психоактивни медикаменти. Поради това с постановление от 01.03.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като извършеното не съставлява престъпление, като постановлението е връчено на ищеца на същата дата.
От останалите писмени доказателства се установява още, че към момента на процесните събития ищецът е бил семеен, с едно малолетно дете (към настоящия момент – с две), както и че се е осигурявал като управител на „Тозон“ ЕООД, видно и от служебно извършената справка в търговския регистър.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ю.Е. и В.Я., които са близки приятели на ищеца, се установява, че същият не употребява алкохол и наркотични вещества, води активен спортен начин на живот и новината за положителния резултат от извършения тест е била възприета от тях като очевидна грешка. Свидетелите сочат, че след задържането, ищецът изпаднал в силно психическо напрежение, станал затворен и потиснат, преустановил тренировките и социалните си контакти, тъй като не желаел да обяснява, че не е употребявал наркотични вещества. По техни данни той изпитвал сериозни притеснения както за семейството си, така и за професионалната си дейност, доколкото като управител на строителна фирма ежедневно пътувал до гр. София, а след временното отнемане на свидетелството му за управление се наложило да наеме шофьор.
Разпечатката съдържа 48 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d123a20-974a-4f09-a465-5fd53d06582a