Решение № 393 от 20.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000447 по описа за 2023 година

С решение № 258/15.06.2023 г., постановено по т.д. № 672/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Д. - И.” ЕООД ЕИК ********* с начална дата - *********г., като е отхвърлено искането за начална дата на неплатежоспособност та да се определи ********г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, като същото е осъдено да заплати на молителя „В.“ ЕООД ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1400лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Д. И.” ЕООД с оплакване за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с доказателствения материал по делото. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

От кредитора „В.“

ЕООД е подаден отговор, с който

1 въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото и във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с молба по чл.625 от ТЗ, предявена от „В.” за откриване производство по несъстоятелност по отношение „Д. - И.“ ЕООД на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадължеността.

Прието е от първоинстанционния съд, че търговското дружество – молител има материалноправна легитимация да предяви молба по чл. 625 от ТЗ, тъй като има парично ликвидно и изискуемо вземане от ответника по търговска сделка, сключена между тях - договор за изработка от септември 2018 г. за полагане на бордюри в спортен обект в гр. В. : в размер на 3 398.40 лв. по фактура № *** от ******** г., което вземането е установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила на ******** г. решение № **** от ******** г. по гр.д. № ***/2020 г. на ПРС, поправено с решение № ****** от 24.08.2020 г. на същия съд /потвърдени с решение от ******** г. на ПОС по гр.д. № ****/2020 г. /. В полза на молителя е установено по реда на чл.422 от ГПК съществуване на вземането за главница от 3 398.40 лв. по ф. № *** / ********г. с произход възнаграждение за изпълнени СМР по полагане на бордюри в началото на месец септември 2018 г. в обект „Основен ремонт и реконструкция на съществуващи трибуни и терен на стадион „С.“, находящ се в УПИ - *** за стадион със спортно възстановителен център и хотел“ в гр. В., и са присъдени законна лихва върху главницата и разноски за заповедно и исково производство. Молителят се е снабдил с Изпълнителен лист № ****** от 08.01.2021 г. и Изпълнителен лист № ****** от 04.01.2021 г. за сумите по главницата, законна лихва от 22.11.2019 г. до плащане на сумата, 319.07 лв. законна лихва за периода 17.12.2018 г. - 21.11.2019 г., и разноски от 439.34 лв., 769.70 лв. и 300 лв. И е образувал изпълнително дело № ************** на ЧСИ И. К. с рег. № *** на КЧСИ, по което към ********* г. размерът на дълга е 7 663.90 лв. и не е удовлетворен. ПДИ до длъжника е връчена на 05.02.2021 г. по реда на чл.50 ал.2 от ГПК.

Горните констатации се основават на представените към молбата заверени копия от цитираните съдебни решения, изпълнителни листове и удостоверение за размера на дълга, издадено от ЧСИ И. К., и покана за доброволно изпълнение. Същите не се оспорват от длъжника, наличието на посоченото неудовлетворено вземане е било безспорен факт между страните и в първоинстанционното производство.

2

По делото е прието на ССчЕ, което не е оспорено от страните, и е прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, и съответстващо на материалите по делото. Според заключението молителят е декларирал основна дейност с КИД 43.33 - Полагане на облицовки и настилки. Последната приходна фактура , издадена от дружеството, е № **/******** г., след която дата няма генерирани приходи и осъществена дейност, включително до момента. За периода 2019 г. - април 2023 г. дружеството не е извършило инвентаризация, поради което не може да се констатира вид и наличност на стоки и материали, както и касова наличност, по балансите му.

Вещото лице е установило, че към датата на експертизата са осчетоводени по сметка 302 Материали за 2 691.20 лв., по сметка 304 Стоки за 28 366.66 лв. /като липсва аналитична справка, поради което не могат да се индивидуализират/, и вземания по аванси сметка 402 12 500 лв., сметка 411 16 152.72 лв., сметка 493 - 3 438.55 лв., сметка 498 - 17 590.12 лв.; осчетоводените парични средства са 26 303.56 лв. по каса и 367.60 лв. по банкови сметки, като същевременно липсват плащания по образуваните изпълнителни дела и към Н**, което обосновава извод, че касовата наличност от 26 303.56 лв всъщност липсва и фигурира само счетоводно. Вещото лице подробно е описало осчетоводените задължения - заем към Б. Д** по овърдрафт в размер на 9 991.11лв.; задължения към доставчици от 53 079.66 лв., включително към молителя по процесната фактура, задължения по аванси от 10 550 лв. без аналитична справка, и публични задължения от 10 852.62 лв. Установило е, че в счетоводството на ответното дружество не е отразен размера на всички парични задължения, констатирани по делото: по двете образувани изпълнителни производство с взискатели В. ЕООД и К.

ЕООД за размера на начислените лихви и разноски: към молителя до сумата от 7 663.90 лв., съответно в размер на 23 629.99 лв. към второто дружество, от които 13 920 лв. главница, и публични задължения по справката на ТД на Н** общо от 92 680.76 лв. Със стойностите на неосчетоводените задължения са коригиран и съответните баланси за периода 31.12.2019 г. - 30.04.2023 г., в резултат на което се променя съотношението между актива и пасива. Към 31.12.2022 г. и към 30.04.2023 г. дружеството се декапитализира - има отрицателни стойности на собствения капитал поради натрупани загуби, които не могат да бъдат покрити от наличния актив, което е обосновало извода на вещото лице за свръхзадълженост от 31.12.2022 г.

В заключението са изчислени коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за периода 31.12.2019 г. - 30.04.2023 г./ таблица на стр. 126/ . Коефициентът за обща ликвидност показва тенденция към намаляване от 1.14 към 31.12.19 до 0.87 към 3004.23 г. Коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са много лоши от началото на периода:

0.13/0.15, 0.01, 0.25/0.32, 0.21/0.32. Лоши са и коефициентите за задлъжнялост и финансова автономност, които съответно са: 0.23/4.43; 0.11/9.50; 0.05/21.20;

-0.12/-8.40; - 0.13/-7.94.

Данните от заключението на вещото лице са обсъдени от 3 първоинстанционния съд в съвкупност с останалите писмени доказателства изискани справки, от които е констатирано, че дружеството не притежава недвижими имоти, както и МПС; има открита партида с вписвания в ЦР** в полза на ТД на Н** П. на имущество по чл.4 от ЗОЗ - запори върху банкови сметки за публични вземания, както и по Договор за залог в полза на Б. Д** ЕАД, за учреден особен залог по ЗОЗ на вземания по конкретна банкова сметка и за учреден особен залог по ЗОЗ на вземания по всички налични и бъдещи разплащателни сметки; срещу дружеството има висящи шест изпълнителни дела, от които четири са за частни вземания за парични задължения и две са за публични вземания за парични задължения; от справката от ТД на Н** П. е установено, че към 21.03.2023 г. има публични задължения в размер на 64 075.13 лв. главници, 28 605.63 лв. лихви, общо 92 680.76 лв. Обсъдени са установените по делото обстоятелства, че търговската дейност на дружеството е спряна от 01.01.2020 г., липс ват каквито и да било приходи след това, налице е трайна тенденция на увеличаване на публичноправните задължения поради неплащането им от 25.04.2019 г. до момента, което автоматично се е отразило на част от икономическите показатели в края на 2019 г. , респ. е рефлектирало върху коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, обосноваващи неплатежоспособността на дружеството през 2020 г. и настъпилата свръхзадълженост през 2022 г.

Приети са за неоснователни възраженията на ответника за погасяване на дълга към К. ЕООД в резултат на прихваща с негови насрещни вземания поради липса на счетоводни данни за наличието на каквито и да било вземания към това дружество, нито за осчетоводено прихващане.

Прието за неоснователно е и възражението за наличие на вземане в размер на 200 000 лв. от „Н. К.“ ЕООД поради липса на доказателства за съществуване и осчетоводяване на вземане в този размер.

Горните фактически констатации и изводи на първоинстанционния съд изцяло кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, който е коректно посочен и в обжалваното решение.

Направени са обосновани и законосъобразни изводи за наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност: Налице е хипотеза по чл. 608, ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като молителят - търговец има изискуемо и ликвидно вземане по търговска сделка от ответното дружество, също търговец, което не е в съС.ие да плати поради обективна невъзможност за това; Налице е фактическият състав на презумпцията по чл.608 ал.4 от ТЗ, при който неплатежоспособността на ответника се предполага, тъй като е образувано изпълнително дело за събиране на този дълг, но от февруари 2021 г., когато е връчена ПДИ на длъжника, до ********* г., което е повече от шест месеца, дългът не е погасен нито частично, нито изцяло. Изпълнена е и хипотезата и на презумпцията по чл. 608, ал.3 от ТЗ, тъй като длъжникът е спрял плащанията на изискуми публичноправни задължения към Н** от ********* г. Тези презумпции не са оборени, напротив, от заключението на ССчЕ се установяват влошени коефициенти за ликвидност, които са 4 индикация за наличие на съС.ие на неплатежоспособност. За начална дата на неплатежоспособността обосновано е определена датата 27.05.19 г. – датата на спиране на плащанията за погасяване на изискуеми публично - правни задължения към Н**.

Така направените изводи изцяло се споделят от настоящия състав на ПАС като законосъобразни и напълно кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Във въззивната жалба не се правят каквито и да било конкретни доводи, а оплакванията са изцяло бланкетни, като не се констатират каквито и да било основания същите да бъдат споделени.

Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/15.06.2023 г., постановено по т.д. № 672/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5