Решение № 1182 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000501342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Коме“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. С. срещу Решение № 3890/20.06.2025г. на Софийски градски съд, ГО, 2с-в по гр.дело № 12552/ 2024г., с което „Коме“ООД е осъдено да заплати на Б. Г. С. сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа в изправност автоматична врата в собственият си обект - Супермаркет „Св.Троица“, находящ се в гр.София, ЖК „Св.Троица“, ъгъла на ул. „Варна“ и ул. „Русе“, да я обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на хора през нея, при преминаване през автоматичната врата, докато ищцата е между двете й крила, вратата започнала затваряне и едното крило я ударило в областта на десния крак, ищцата загубила равновесие и паднала на земята, като в резултат на удара получила тежки травматични увреждания довели до ампутация на крайника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 20.05.2023г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната осъдителна част по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на 1 установена по делото вероятност от настъпване на инцидента, а не на установен по безспорен начин с доказателства факт. По този начин съдът бил обосновал решението си въз основа на една чисто хипотетична конструкция, а не върху правилно установена фактическа констатация, основана на доказателствата по делото. Позовава се и на установената по делото изправност на вратата, която се твърди че е причинала увреждането, който безспорен факт бил напълно игнориран от страна на съда.

Сочи се, че решението също така било вътрешно противоречиво по същество, тъй като от една страна съдът изрично подчертавал, че е установено, че вратата е технически изправна и обезопасена, но от друга страна събразявал, че същата техническа изправност не е достатъчно безопасна за нейната реална употреба, което представлявало израз на вътрешно логическо противоречие. Фактически с това се въвеждала според жалбоподателя една обективна отговорност без доказано противоправно поведение и без доказан причинен вредоносен механизъм.

Твърди се, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не съответствало на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди и не е било съответно на принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД. Смята че решаващият съд неправилно е съобразил правилото на цитираната разпоредба, като по този начин е отмерил силно завишено по размер обезщетение за претендираните неимуществени вреди. До тук се било стигнало според жалбоподателя тъй като при определяне размера на процесното обезщетение не са били отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесните причинени телесни увреждания в нужната степен, а други са били съобразени несъответно на конкретната личност на увреденото лице, а също и на конкретната интензивност на причинените болки и страдания. Счита този извод на съда за несъответстващ на установените по делото факти, сочещи за наличието на множество предходни заболявания- захарен диабет и болест на „Ханк“, които според приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице СМЕ представлявали една от вероятните причини за развитието и усложнението на неблагоприятните процеси при ищцата, довели до ампутацията на част от нейния долен десен крайник. Сочи се, че дори и да се приемело, че причината за падането да е случайният удар с приплъзващата се с врата, общото подробно и безсъмнено установено по делото лошо здравословно състояние на ищцата преди настъпването на злополуката и след проявлението на всички натрупвали се в течението на годините негативи, на които ищцата не е обърнала преди това достатъчно внимание, са довели до нежеланото ампутиране на част от нейния десен долен крайник, поради това и не следвало да бъде обезщетявано от причинителя/ако се приемела за установена тази причинно-следствена конструкция/ на катализатора/като напълно случаен пусков фактор/ на действието на този иначе предизвестен, неминуемо предстоящ неблагоприятен за пострадалата ищца процес в пълен размер на неимуществената вреда.

Поддържа се, че решението на градския съд е неправилно, а също така и необосновано при преценката относно размера, до който съдът е уважил предявения иск за 2 неимуществени вреди като жалбоподателят счита определеният размер за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Искането към съда е да се отмени решението на Софийски градски съд в осъдителната част, като неправилно и несправедливо и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят исковете за неимуществени вреди като неоснователни, а при евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение като се отчетат правилно тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и съпричиняването от страна на ищеца, намиращо израз в разглеждания случай като непровеждането на своевременно и профилактично лечение на заболяванията, които са станали вероятна причина за усложняването на здравословното й състояние вследствие на травматичното увреждане, което от своя срана е довело до частичната ампутация на крака й.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Б. Г. С., подаден чрез процесуалния й представител адв. Г. В.. Заявява се становище за неоснователност на въззивната жалба, твърдението му е решението на съда в обжалваната от ответника част е правилно и обосновано, постановено е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди решението в обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, в т.ч и заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещи решението на Софийски градски съд е постъпила и въззивна жалба от третото лице помагач „ЗК Уника“АД, в частта, с която претенцията на ищеца е уважена за сумата от 80 000 лева, както и в частта на решението по обратния иск, с която „ЗК Уника“АД е осъдена да заплати на „Коме“ООД сумата в размер на 10 000 лева.

Счита постановеното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в пртиворечие с материалния закон, прооцесуалния закон и задължителната съдебна практика.

Счита, че видно от събраните по делото доказателства ищецът не доказал изобщо твърденията си за настъпването на твърдяното от него събитие, а именно че ищцата е била бутната от вратата на обекта, чийто собственик е ответното дружество. Напротив, в хода на първоинстанционното производство били събрани множество доказателствени материали и всички те в своята съвкупност изцяло доказвали тезата на ответника и респ. на третото лице помагач за изправността и техническата безопасност на съоръжението. Позовава се на изводите на заключението на вещото лице СТЕ, според които съоръжението/ врата и датчици за безопасност/ са били технически изправни и отговарящи на всички нормативни изисквания, вкл. за безопасност и най-вероятната причина за падането на ищцата било нейното влошено здравословно състояние. Ответното дружество не би могло по никакъв начин със свои действия или бездействия да предотврати настъпването на падането на ищцата и съответно да се ангажира неговата отговорност, респ. регресната отговорност на ЗК „Уника“АД.

3

Сочи се в жалбата, че от показанията на свидетелите не се доказвало дори самото настъпване на събитието, нямало пряк очевидец на падането на ищцата и какво именно го е предизвикало. Твърди, че от приетата по делото СМЕ не е могло по категоричен начин да се установи, че настъпилото травматично увреждане и извършената впоследствие частична ампутация на десния крак на ищцата да са по причина на самия удар, по вероятно било те да се дължали на изключително влошеното здравословно състояние на ищцата и продължилото назад във времето от нейна страна неполагане на достатъчно грижи за собственото й здраве.

Искането в жалбата е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което исковете – главен и обратен иск да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и направените разноски по делото в производството и пред двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Г.

С. против „Коме“ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа в изправност автоматична врата в собствения си обект - Супермаркет „Св.Троица“, находящ се в гр.София, ЖК „Св.Троица“, ъгъла на ул.

„Варна“ и ул. „Русе“, да я обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на хора през нея, при преминаване през автоматичната врата, докато ищцата е между двете й крила, вратата започнала затваряне и едното крило я ударило в областта на десния крак, ищцата загубила равновесие и паднала на земята, като в резултат на удара получила тежки травматични увреждания довели до ампутация на крайника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 20.05.2023г., до окончателното им изплащане Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковете. Поддържал е, че липсват основни елементи от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Оспорил е механизма на твърдяната увреда с възражението, че вратата е нова, изправна, сертифицирана за безопасност и достатъчно обезопасена, технически поддържана, и вероятността крилото да удари и събори преминаващ през нея човек при затваряне е пренебрежимо малка.

Оспорил е наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания и неимуществени вреди. Възразил е, че не носи отговорност за увредата, респ. за твърдените вреди, т.к. ищцата е страдала от множество заболявания, поради които дори при лек удар или друга лека повърхностна травма или без причина е възможно да се появи тъмно петно на крайниците, което би могло да доведе до ампутация в 4 рамките на срок по кратък от един месец. При евентуалност е оспорил претенциите по размер.

Претендирал е искът да бъде отхвърлен или уважен, но в редуциран размер.

По искане на ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице помагач е конституирана ЗК „Уника“АД. Третото лице помагач е изразило становище за неоснователност на главния иск с аргументи идентични с тези на ответника „КОМЕ“ ООД.

Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск на „Коме“ ООД предявен срещу третото лице ЗК „УНИКА“ АД, предявен в евентуалност, ако главният бъде уважен, за присъждане в полза на ответника по първоначалния иск и ищец по обратният иск на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.05.2023г. до окончателното й изплащане.