Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 25.10.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Наказателно дело от общ характер 1155/2022
Вид
Решение № 456
Подписан
25.10.2022
В сила
25.10.2022
Състав
Владимир Атанасов Пензов

Цитирани разпоредби

Мотиви към Решение № 456 от 25.10.2022г., постановено по НОХД № 1155/2022 г. по описа на Районен съд Благоевград.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по Обвинителен акт на Районна прокуратура – Благоевград от 27.07.2020 г., с което се иска обвиняемият А.А.П., роден на ..., с адрес в Кралство Испания ... и с адрес в Република България ... българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан, работи във фабрика за мрежи за сигурност в Кралство Испания, с ЕГН ********** да бъде освободен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на дата 01.08.2018г., в град Благоевград, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в град Благоевград, на бул. „Свети Димитър Солунски“ № 83, пред ... - изпълняваща длъжността системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, е потвърдил неистина в писмена декларация от дата 01.08.2018г., заведена с номер УРИ 111600-17939/02.08.2018г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, която по силата на член 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13/08.02.2010 г. /обн., ДВ, бр.

12/2010 г./: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно Приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР или звената „Миграция“ при ОДМВР“, се дава пред орган на властта (сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Благоевград) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че Свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № 201621616, издадено на лицето А.А.П., е изгубено на дата 27.10.2017г. в поликлиника, находяща се в Кальоса де сегура, Кралство Испания, като реално Свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № 201621616 е било предадено от А.А.П. във връзка с процедура по замяната му с испанско свидетелство за управление на моторно превозно средство. Деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.

В съдебно заседание обвиняемия Пилев не се явява лично, но участва чрез видеоконферентна връзка посредством „Вайбър“, защитава се сам, като изразява съгласие с така описаното в обвинителният акт като фактическа обстановка. Обвиняемият се признава за виновен, както и признава изложените в предложението факти и обстоятелства, като моли да не се събират допълнително доказателства по тях, а да се ценят събраните на досъдебното производство такива. Сочи, че от дълго време живее и работи в Кралство Испания и не е бил наясно с българските закони и законодателство, като първоначално дал старото си свидетелство на друго лице в Испания за да му го поднови, но това се забавило и когато се прибрал в България пожелал да му го върнат, за да го поднови в страната. СУМПС не му било върнато 1 навреме и когато се прибрал в България , тъй като имал нужда от ново, попълнил и подал въпросната декларация, че е изгубено. Моли съдът да му наложи минимално наказание.

Районна прокуратура Благоевград чрез прокурор ... поддържа направеното предложение, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае обвиняемият за виновен и му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК. Моли съдът да приеме, че в случая обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна и признае обвиняемия за виновен, като му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, изявлението на страните и Закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.А.П. е роден на ..., с настоящ адрес в Кралство Испания . . . и с адрес в Република България ... българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан, работи във фабрика за мрежи за сигурност в Кралство Испания, с ЕГН **********. Видно от Данни за издадено СУМПС от 01.08.2018г. и Справка за нарушител/водач е, че обвиняемият А.А.П. притежавал Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № 201621616, което било издадено на дата 09.08.2007г. от органите на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград. На дата 23.07.2017г. изтекъл периода през който било валидно Свидетелството за управление на моторно превозно средство с № 201621616, поради което на дата 02.07.2018г. обвиняемият се явил пред компетентните органи в Кралство Испания и подал искане за подновяване на разрешително за управление на МПС в общността. В искането посочил и че ще предаде оригинала на Свидетелството за управление на моторно превозно средство с № 201621616 в процедурата по замяната му с испанско свидетелство за управление на моторно превозно средство.

На дата 01.08.2018г. А.А.П. се намирал в Република България и решил да се сдобие и с ново българско Свидетелството за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на взетото решение, на същата дата 01.08.2018г., обвиняемият посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в град Благоевград, на бул. „Свети Димитър Солунски“ № 83 и подал необходимите документи за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство, като освен Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 8589 от 01.08.2018г., А.А.П. попълнил и подписал писмена декларация от 01.08.2018г., заведена с номер УРИ 111600-17939/02.08.2018г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград. Въпросната декларация се подавала по силата на член 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13/08.02.2010 г. /обн., ДВ, бр. 12/2010 г./, съгласно който: „В случаите на 2 изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно Приложение № 6 относно тези обстоятелства в найблизкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР или звената „Миграция“ при ОДМВР.“. Въз основа на посочената законова разпоредба, приета с постановление на Министерския съвет № 13/08.02.2010 г. , лицата, чиито български личен документ е изгубен, откраднат, повреден или унищожен се задължават да подадат писмена декларация по образец, с която да удостоверят какво се е случило с българския личен документ. В подадената писмена декларация от 01.08.2018г. по член 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи обвиняемият А.А.П. умишлено декларирал, че Свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № 201621616, издадено на негово име, е изгубено на дата 27.10.2017г. в поликлиника, находяща се в Кайоса де сегура, Кралство Испания, като премълчал истината, че р е а л н о Свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № 201621616 е било предадено от самия него във връзка с процедура по замяната му с испанско свидетелство за управление на моторно превозно средство. Обвиняемият представил набора от документи пред свидетелката . . . – системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – град Благоевград, която ги приела и завела процесната декларация с вх. № УРИ 111600-17939/02.08.2018г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград. В попълнената и подписана лично от обвиняемия декларация изрично било отбелязано, че за декларирането на неверни данни А.А.П. носи наказателна отговорност по член 313 от НК. На дата 13.08.2018г. обвиняемият получил лично ново свидетелство за управление на МПС, издадено от ОД на МВР – Благоевград, с номер 283704576.

От постъпилите от Кралство Испания документи и преведени на български за нуждите на производството се установява (лист 113-138), че до Генерална дирекция по транспорта в Кайоса де сегура, провинция Аликанте, Кралство Испания обвиняемия А.А.П. е подал искане за подновяване на разрешително за управление на МПС в Общността на 02.06.2018г., като е представил издаденото му на 04.07.2007г. в Република България СУМПС № 2016216616.

С показанията си свидетелката . . . установява, че обвиняемия А.А.П. подал заявлението за издаване на СУМПС лично, тъй като в приложените към него документи нямало пълномощно. След като приела заявлението и приложените към него документи, подадени от обвиняемия, свидетелката ги завела с вх. № № 8589/01.08.2018 год. по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, и ги придвижила по реда на административната процедура за издаване на СУМПС. Същата сочи също, че е подадена и попълнена бланка-образец на Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, с която е декларирано, че СУМПС е изгубено. Установява, че като изпълняваща 3 длъжността “Системен администратор“ в Сектор “Пътна полиция“ към Отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград е пряко подчинена на Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград.

Свидетелката сочи, че в случая е отказано издаването на СУМПС от органа, за което било постановено и решение, като старото СУМПС на заявителя е лично проверила, че е било изтекло.

С обясненията си дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, обвиняемият А.А.П. се признава за виновен, като твърди че от 14 години живее в Испания и тъй като на СУМПС, което било издадено в България изтекъл срока на валидност, а искал да го поднови с испанско, подал там необходимите документи. Тъй като процедурата в Испания била много дълга, а той се прибрал в България, където искал да ползва автомобил, решил да си извади СУМПС в България. Тъй като в кантора в Испания бил предоставил изтеклото вече СУМП, в България същият подал документи за ново СУМП в КАТ в Благоевград, като попълнил декларация, че е изгубил старото си свидетелство, въпреки, че знаел къде и че не го е изгубил.

Признава, че е сгрешил и е виновен в случая, като моли да не бъде търсен за разглеждане на делото, а същото да приключи в негово отсъствие.

От изготвената от вещото лице Владимир Чимев в хода на делото графическа експертиза, обективирана в експертна справка № 233/18.11.2019г. е установено, че подписът, в графа „подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, вх. № 8589/01.08.2018г. от А.А.П., ЕГН ********** и подписът в Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи от 01.08.2018г., на лицето А.А.П., ЕГН ********** са идентични.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, материализирана в Протокол № 37 от 10.03.2022г. е видно, че подписът, положен в Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи от името на А.А.П. УРИ 111600-17939/02.08.2018г. е изпълнен от А.А.П..

Вещото лице не може да отговори, дали ръкописният текст в декларацията е изписан от А.А.П., тъй като представеният сравнителен материал е изписан с латински букви. Подписът, положен в графа „подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, вх. № 8589/01.08.2018г. е изписан от А.А.П.. Подписите, положени в копия на документи на испански език, находящи се на лист 212 до 217 са изписани от А.А.П..

От свидетелството за съдимост на обвиняемия А.А.П., ЕГН ********** се установява, че същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и по отношение на него не е прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

От представената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 19.08.2022г. на обвиняемия А.А.П., ЕГН ********** се 4 установява, че същият има месечен доход от 1100 евро, собственик е на част от къща във с.Господинци, не притежава движими вещи - МПС, не е семеен и няма деца.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производства, а именно: ...; обясненията на обвиняемия А.А.П., които освен средство за защита са и годно доказателствено средство, както и обстоятелството, че обвиняемия не отричат фактическата обстановка отразена в обвинителния акт (предложението) на прокурора и признава вината си. Показанията на свидетеля и обясненията на обвиняемия са логични, последователни и взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът кредитира същите. В подкрепа на така възприетата фактическа обстановка са заключенията на съдебнографическата експертиза, както и приложените към делото писмени доказателства