Решение № 1 от 02.01.2025, Окръжен съд - Смолян

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 1/02.01.2025 на Петър Христов Маргаритов, Член на състав

Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В случая следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

На същия въпрос е даден отговор и в постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което "при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е ОСЕМ часа, дефинирана в чл. 187 ал.1 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 с чл. 140 ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед.

В издадените НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г и НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Липсата обаче не е празнота в закона.Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в Тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски , ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд.

След постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, е налице непротиворечива практика на касационната инстанция по този въпрос / Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г. Решение № 84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023 г. Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023 г Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г.

Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. Решение № 220 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева 1

Определение № 549 от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г. Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева и и т.н./. Към настоящия момент не са настъпили нови основания, които да делегират правомощия на съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл считам, че решението на РС-Смолян е неправилно и следва да се отмени , като се отхвърли предявения иск .

СЪДИЯ...............П.Маргаритов

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Смолян, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. С. К., чрез пълномощника си адвокат М. Орм., срещу Решение № 188/05.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 1104/2022 г. по описа на PC Смолян, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правно основание 178 ал.1 т. 3, вр. чл. 187 ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявени от В. С.

К. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, за сумата от 2034.43 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 01.08.2019 – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и за сумата от 294,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2019 до 03.11.2022 г.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, депозиран чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Хр., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд е сезиран и с въззивна частна жалба от В. С. К., депозирана чрез пълномощника му адв.М. Орм., срещу Определение №350/09.05.2023година,постановено по гр.д. №1104/2022година по описа на Смолянския районен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение 1 на основание чл.248 ал.1 ГПК на Решение № 188/05.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1104/2022г. по описа на PC Смолян в частта му разноските, като освен присъдените 60.79 лева се претендира присъждане още 239.21 лева за адвокатско възнаграждение. В случая съдът е изчислил полагаемото се на ищеца възнаграждение по формулата, сборът от стойността на уважените искове, умножен по общия размер на разноските за адвокат, като полученото е разделено на общия сбор на стойността на всички предявени искове и по този начин била получена присъдената сума от 60.79 лева, като освен присъдените 60.65 лева да му бъдат присъдени още 239.21 лева за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, депозирана чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Хр..

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са оплаквания, че за да отхвърли двата иска, PC Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Според въззивния жалбоподател действително на основание чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което подхода на PC Смолян да се съобрази с него са обясними със законовото му задължение, произтичащо от посочената правна норма. От друга страна развива оплакване, че на основание чл.633 ГПК Решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България - В Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от PCЛуковит съдът е достигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се 2 компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита.

Следователно с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМБР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Позовава се на постановките по решението на Съда и обвързването им с нормите на националното законодателство, приложими в светлината на правото на ЕС. Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи.

СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения Съдът влияе върху развитието на правото на Съюза и респективно върху националните правни системи. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява 3 консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение. Съгласно чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОБ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.), съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението - от деня на неговото връчване. Обвързващата сила на преюдициалните заключения относно субектите е обяснима и поради друга причина. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, тези, които не разглеждат спор като последна инстанция, могат, а юрисдикциите, които са последна национална инстанция по спора, са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато установят, че дадена общностна разпоредба е неясна (чл.267, параграф 2 и 3 от ДФЕС). Развива оплакване, че след като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Приемането на различна теза би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС.