Определение № 9144 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9144 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20261100504033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и следв. ГПК.

С Разпореждане № 38887 от 26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4769/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав, е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 57072/23.02.2026 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.В.В., като е прекратено производството по гр. д. № 4769/2026 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят сочи, че съобразно чл. 11 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България ищцовата претенция в петитума била посочена в нейната еврова стойност. Не споделя становището на съда, че исковата молба била нередовна и не счита, че същата следвало да бъде оставена без движение. Оспорва извода на съда, че за ищеца не бил налице правен интерес от предявените искове. Поддържа, че посочването на сумата в евро независимо че материалното правоотношение било възникнало при друга валута не влечало след себе си нередовност на исковата молба. Счита, че исковата молба отговаряла напълно на изискванията на чл. 127 и следващите от ГПК. Твърди, че е изпълнил в срок дадените указания и е изложил подробни съображения относно наличието на правен интерес.

Становището, че превалутиране на сумите касаело само вземания по влогове, но не и по материалните правоотношения, считато че не се споделя от основния принцип, заложен в ЗВЕРБ за автоматичност на превалутирането. Сочи, че стойностите по заварените договорни правоотношения автоматично се считали преизчислени от левове в евро при спазване на правилото на чл. 12 ЗВЕРБ. Моли съда да отмени разпореждането на СРС и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от ищеца, чрез юрк. Д.К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Софийският районен съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искова молба от 1

„Топлофикация София“ ЕАД срещу В.В.В. за признаване за установено, че последната дължи на ищцовото дружество следните суми: 1341, 42 евро /2623,59 лева/, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 287,54 евро /562,37 лева/ - лихва за периода 16.07.2023 г. до 09.09.2025 г., както и сума за дялово разпределение: 30,13 евро /58,93 лева/ - лихва за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,54 евро /12,79 лева/ - лихва за периода от 16.07.2023 г. до 09.09.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 25997 от 25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 4769/2026 г. по описа на СРС, 156-и състав, съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок¸с писмена молба с преписи за ответника, да уточни дали претендира сумите в евро или в левове, като в случай, че претендира сумите в евро, изрично да уточни правния си интерес за промяна на валутата по твърдените материални правоотношения. На страната е указано да вземе предвид валутата, в която е издадена заповедта за изпълнение, както и това, че за процесния период валутата е била български лев. Дадени са указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 130,24 евро по сметка на Софийският районен съд.

С писмена молба от 04.03.2026 г. ищецът е посочил, че претендира сумите в лева, тъй като считано от 1 януари 2026 г. еврото е официално националната валута в Република България и доколкото към момента на завеждане на исковата молба официалната валута била евро, превалутирането било извършено в съответствие с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С Разпореждане № 30860 от 10.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4769/2026 г. по описа на СРС, 156-и състав, съдът е приел, че указанията са частично изпълнени и е указал и дал възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали претендира сумите в лева или евро, като вземе предвид периода на претенцията и издадената в негова полза заповед за изпълнение и да уточни, ако претендира сумите в евро, правния си интерес от това. Съдът е предупредил, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

С писмена молба от 12.03.2026 г. ищецът отново е посочил, че към момента на депозиране на исковата молба официалната валута в Република България била евро, поради което сумите се претендирали в евро. Уточнил е, че ако исковата претенция била претендирана в лева, то това би направило невъзможно изпълнението на задължението.

С обжалваното разпореждане от 25.02.2026г. СРС е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания и са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е върнал исковата молба като нередовна.

Трайната съдебна практика приема, че за да бъде надлежно указан за отстраняване недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, а указанията на съда, освен ясни и конкретни, следва да са и изпълними. Неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение /решение № 160/18.02.2010 г. по гр. д. № 839/2009 на ВКС, III-то г. о., решение № 434/13.05.2010 по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 128/13.03.2012 по ч. гр. д.

№ 535/2011 г. на ВКС, I-во г. о./

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че дадените от Софийския районен съд указания за обосноваване на правен интерес от претендиране на процесните суми в евро, са неправилни. Следва да се посочи, че превалутирането на сумите от лева в евро не представлява промяна в материалното правоотношение между страните, доколкото по арг. чл. 11, ал. 4 ЗВЕРБ не се изменят вземанията между страните. Наред с това, с оглед 2 принципите на приемственост и автоматично превалутиране и доколкото съдебните решения представляват правен инструмент по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ, за съда е налице задължение да присъди сумите в евро при прилагане на правилата за превалутиране и закръгляне съгласно в чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, дори и същите да са претендирани в левове.

В светлината на изложеното и доколкото към датата на предявяване на исковата молба съгласно чл. 4 ЗВЕРБ валутата на Република България е евро, настоящият съдебен състав намира, че исковата молба не е нередовна и дадените указания за обосноваване на правен интерес от претендиране на сумите в евро са неправилни.

Въз основа на изложеното по-горе, обжалваното разпореждане на СРС, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доколкото с настоящото определение не се прегражда развитието на производството, същото не подлежи на обжалване – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 38887 от 26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4769/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав.

ВРЪЩ А делото на Софийски районен съд, 156-и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3