Решение № 15082 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15082 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110166818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. Д., ЕГН:

**********, с поС.ен адрес: гр. София, ........., съдебен адрес: гр. София, ул. „Искър“ № 8, ет.

5, чрез адв. Х. Р. от САК против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша ж.к. “Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителите на дружеството ............, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност вземането по изпълнителен лист от 07.02.2011 г. по гр. д.

№ 2442/2011 г. на СРС, 79-ти състав, за сумата от 5 927,41 лева – главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., ведно със законна лихва от 19.02.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 1166,08 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2006 г. до 11.12.2010 година, сумата от 141.87 лв. - разноски по гражданското дело, както и сумата 423,37 лв. - адвокатско възнаграждение, за принудителното събиране на което било образувано изпълнително дело № 1614/2011 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че на 24.06.2011 г. по молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу него било образувано изпълнителното дело № 1614/2011 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег.№ 786 на КЧСИ с район на действие СГС. Твърди, че изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2011 г., на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 07.02.2011 г., издадена по гр.д. № 2442/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като длъжникът С. Д. Д., с ЕГН:

********** бил осъден да заплати на кредитора „Юробанк и Еф Джи“ АД следните суми: 5 927,41 лева – главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., ведно със законна лихва от 19.02.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 1166,08 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2006 г. до 11.12.2010 година, сумата от 141.87 лв. - разноски по гражданското дело, както и сумата 423,37 лв. - адвокатско възнаграждение. Твърди, че на 07.04.2016 г. с вх. № 6765 била депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ за констуитуиране като взискател по делото във връзка с извършена цесия на 18.01.2016 г., като се сочи, че ищецът бил уведомен за цесията. Твърди, че по изпълнително дело № 1614/2011 г. по описа на ЧСИ Миладин 1

Миладинов последното валидно изпълнително действие било от 06.04.2018 г., когато било изпратено запорно съобщение с изх.№ 4199/21.03.2018 г.до работодателя на ищеца, като същото било връчено на служител на фирмата от призовкар на 06.04.2018 г. Поддържа, че след 06.04.2018 г. до настоящия момент не били извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на давността. Твърди, че по изпълнителното дело настъпила и перемпция и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.дело № 1614/2011 г. било прекратено на 13.09.2023 година с Постановление на ЧСИ за прекратяване на изп.дело № 1614/2011 г. Твърди, че на 20.11.2023 г. ищецът изпратил писмо по имейл към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което уведомил последния, че се позовава на погасителна давност за процесиите вземания, както и че желае вземанията да бъдат отписани от ЦКР. На 24.11.2023 г. бил получен отговор по имейл от „ЕОС Матрикс“, с което от дружеството отказали да уважат възражението на ищеца за изтекла погасителна давност.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на изпълнителен лист от 07.02.2011 година, издаден по гр.д. № 2442/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, 79 с-в, поради изтекла погасителна давност. Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Твърди, че не било налице висящо изпълнителното производство, като сочи, че изпълнителното производство било прекратено преди депозиране на исковата молба. Твърди, че вземането по изпълнителния лист съществува като материално право на кредитора и давността не засяга това право, а само възможността на кредитора за принудително събиране на вземането. С оглед на възраженията и твърденията в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковата претенция и присъди разноски в полза на ответника.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна:

По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително дело № 20117860401614 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС.

От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

На 24.06.2011 г. по молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу длъжника е образувано изпълнителното дело № 1614/2011 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег.№ 786 на КЧСИ с район на действие СГС. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото съС.ие на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2011 г., на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 07.02.2011 г., издадена по гр.д. № 2442/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като длъжникът С. Д. Д., с ЕГН:

********** е осъден да заплати на кредитора „Юробанк и Еф Джи“ АД следните суми: 5 927,41 лева – главница по договор за кредит от 15.11.2006 г., ведно със законна лихва от 19.02.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 1166,08 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2006 г. до 11.12.2010 година, сумата от 141.87 лв. - разноски по гражданското дело, както и сумата 423,37 лв. - адвокатско възнаграждение.

На 07.04.2016 г. с вх. № 6765 е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ за констуитуиране като взискател по делото във връзка с извършена цесия на 18.01.2016 г.

На 06.04.2018 г. е изпратено запорно съобщение с изх.№ 4199/21.03.2018 г. до работодателя на ищеца, като същото е връчено на служител на фирмата от призовкар на 06.04.2018 г.

На 13.09.2023 година с Постановление на ЧСИ за прекратяване изп.дело № 1614/2011 г. е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

2

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума, за която е издаден изпълнителен лист от 07.02.2011 г. по гр. д. № 2442/2011 г. по описа на СРС, 79 състав, поради погасяването й по давност.

В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в настоящия съдебен процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на издадената в полза на „Юробанк и еф джи България“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по по гр. д. № 2442/2011 г. по описа на СРС, 79 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 07.02.2011 г. – т. е. след 07.02.2011 г.

Във връзка с възражението на ответника за липса на правен интерес у ищеца за образуване на настоящото произвоство, съдът намира, че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство или не. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита, а в случая страните не спорят, че ответникът разполага с изпълнителен лист срещу ищеца.

В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.дело № 903/2021 г. на ВКС, III г.о е прието, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Съдът съобрази, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 07.02.2011 г. изпълнителен лист, е било висящо. Следователно от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишната погасителна давност относно процесното вземане.

Съгласно чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тълкувателното решение се посочва, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя 3 или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.