Решение № 168 от 10.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20211110136100 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по подадена молба от СВ. ИВ. Ц. с искане за предприемане на мерки за защита срещу нейния съжител и баща на две общи техни деца Б. П. ИВ. за упражнен от страна на последния акт на домашно насилие на 21.06.2021г. с механизъм подробно описан в молбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на направените от ответника и претендирани разноски.

Молителката поддържа, че на горната дата около 18,30 часа след като имали уговорена среща с ответника в заведение Контеса в парк Свети Никола в гр. София, разменили някои съждения относно делото за родителски права и отново стигнали до разногласия, си отправили взаимно обиди. След това ответникът започнал да й крещи и замахнал с халбата бира срещу нея, тя се извърнала и така той я ударил в тила, като счупил чашата в главата й.

Тя се почувствала зле, имало кръв от главата. Отишла до Пирогов и обработили раната, след което дежурния полицай там се обадил в Трето РПУ – София, за да ги предупреди, че идва пострадала да подаде жалба.

Ответникът оспорва молбата и моли тя да бъде отхвърлена. Сочи, че действително имало среща, но доста по-рано от посочения час, а именно – към 16,00 часа. Към 17,00 часа вече имал среща с негов приятел да почетат деня на смъртта на баща му. Няма представа как е била наранена молителката, изтъква, че написаното в молбата са голословни твърдения.

Претендира разноски.

Към молбата е приложена подписана от молителката декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

1

Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните и по специалните разпоредби на ЗЗДН, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представеното Удостоверение се установява, че страните имат общи две деца и са били във фактическо съпружеско съжителство.

Има издаден Амбулаторен лист от УМБАЛСМ Пирогов от 21.06.2021г. от 19,22 часа с анамнеза „ударена с чаша по главата“, обективно състояние „рана“, изследвания „графия на череп фас по бачин и ляв профил, с терапия 4тоалет „бтл“.

Представеното СМУ за преглед на молителката от 22.06.2021г. дава сведения, че ден след твърдяния инцидент на молителката са установени следните наранявания: хирургически обработена рана в лявата тилна област на главата, кръвоасядане на дясната предмишница.

По показанията на свидетелката Ц. - м. – сестра на молителката, се установява по косвен път казаното в молбата. Имало е разговор по телефона, въз основа на който Светлина първо е говорила със съпруга на свидетелката, а после и със самата нея да я пита какво точно се е случило. Това станало около 19 часа вечерта – първо се обадил съпругът й и казал, че Борислав се е видял със Светлина и се скарали, като след удар сестра й отишла в Пирогов.

След това се чули и с нея и тя потвърдила, че е била на преглед в спешното и че се видели с Борислав в заведение преди това. Свидетелката няма скорошни лични впечатления от личността на ответника. Не го е виждала от 5 – 6 години. Казва още, че Светлина приключва работното си време около 17,00 часа.

Св. Шошков е близък приятел на ответника. Дава сведения, че същият ден се видял с Борислав, но излага, че това станало около 17,00 часа, когато срещата му със Светлина била приключила и той бил много разтроен. Имали уговорка да се видят, за да почетат починалия на същия ден през 2016 година баща на Борислав. Той сподели, че са се видели в заведение и са се скарали заради делото за децата. Този свидетел пък не познава и не е виждал молителката, описва Борислав като човек, който не злоупотребява с алкохол. Познава децата им, но се сеща за името само на момичето, за момчето „знае, че играе футбол“.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съдът намира, че крайният анализ на събраните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че ответникът е осъществил на процесната дата спрямо молителката поведение, което покрива съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН действия, изразяващи се в удар по главата на молителката в тилната област с халба бира, която се счупила, от което за пострадалата настъпила разкъсно – контузна рана без 2 опасност за живота.

В тази връзка съдът приема изложените в молбата обстоятелства за упражнено насилие за действително настъпили, както с оглед изявлението на молителката в нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, така и предвид факта, че посочените в същата обстоятелства досежно извършения акт на насилие кореспондират напълно със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Писмените такива – издадените от самото лечебно заведение – УМБАЛСМ Пирогов и Съдебна медицина напълно покриват версията, изнесена в молбата.

Съдът не кредитира дадените от свидетеля Шошков показания за часа на срещата му с ответника, тъй като те противоречат на всички останали доказателства и не се подкрепят с нито едно друго такова. Ясно е, че са близки приятели, не е много сигурно защо е следвало да се видят – не се доказва някаква традиция или обичай при отбелязването на помена за баща му – безспорно починал на същия ден. Няма нищо, което да свързва срещата именно с часа 17,00 часа, освен че показанията с голяма степен на вероятност са дадени само с цел процеса и опит за обратно доказване.

Съдът не кредитира и показанията на първата свидетелка в частта, в която казва, че ответникът злоупотребява с алкохол – това са непроверени данни, тя самата не е виждала лично този човек от 5-6 години. Нейните показания припокриват версията на сестра й, макар и под формата споделени по телефона.

След като не се спори, че действително е проведена среща между двамата в посоченото заведение, съдът възприема за доказано изнесеното в молбата поради съответствието му най-вече с писмените доказателства.

Подходяща е общата възбрана за въздържане, която е и БЕЗСРОЧНА и според съда ще защити в най-необходима степен правата на молителката. Тепърва ще трябва двамата да се срещат по повод предстоящото уреждане спора за родителските права и не би било подходящо това да е дистанционно.

Това, което молителката трябва да има предвид е, че всяко последващо нарушение на забраната за общо въздържане от насилие, която е безсрочна, постановена и с настоящия акт /в случай че влезе в сила/, ще бъде престъпление и следва да сезира органите на Прокуратурата, които ще са длъжни да упражнят принудителните мерки по НПК. Това означава също, че производство срещу същия ответник при влязло в сила решение по ЗЗДН според настоящия състав е недопустимо.

На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на същия следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева – отчитайки тежестта на извършеното – удар в главата на публично място на жена, която проява граничи и с хулиганство. Същевременно на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН, 3 ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

По разноските

Съответно на изхода на спора на молителката се полагат разноски. Такива са поискани.

Съдът приема, че има доказателства за сторени разноски в размер на 480 лева по Договор от 22.06.2021г. и така те се присъждат в пълен размер.

Така мотивиран

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че на 21.06.2021г. в гр. София, Б. П. ИВ. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ..........................., е извършил домашно насилие спрямо СВ. ИВ. Ц. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ул. „Манастирски ливади“ Б № 26 Б, и ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН като:

ЗАДЪЛЖАВА Б. П. ИВ. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо СВ. ИВ. Ц..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. ИВ. ДА ЗАПЛАТИ на СВ. ИВ. Ц. сумата 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН Б. П. ИВ. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на СРС глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева и по сметка на СРС държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на началника на съответното РУ на СДВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването му в препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5