Решение № 18833 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18833 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110106550 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. П. С., искова молба против 149 С.у. „И.Х.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва: искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № ЗП 665/05.12.2024 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 940,00 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 09.12.2024 г. до 08.06.2025 г. /съгласно уточняваща молба, л. 38/; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 580,00 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се основно трудово възнаграждение на ищцата за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 867,00 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 09.12.2024 г. съгласно чл. 33, ал. 6 и ал.

8 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г., евентуално съгласно чл. 24 и сл. от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда; иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 490,00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; иск с правно основание чл. 296 КТ за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 338,00 лв. , представляваща обезщетение за полагащи се пари за дрехи за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г. съгласно чл. 48 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г.;

1 иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 122,00 лв. обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 1 работен ден за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г.;

С протоколно определение от 26.09.2025г. е допуснато изменение на част от исковете, след което претенциите са заявени както следва искът по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1579.76лв искът по чл. 128, т. 2 КТ за допълнително трудово възнаграждение за сумата от 1866.96лв. искът по чл. 220, ал. 1 КТ за 2489.99лв.

Със същото протоколно определение на база уточнителна молба /л.174/, докладът по делото е допълнен, като за разглеждане са приети и акцесорни претенции за мораторна лихва.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника са били в трудови правоотношения в периода 16.02.2024 г. – 09.12.2024 г.

Сочи, че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на трудов договор № 1218 от 16.02.2024 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ /за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа/, по силата на който заемала длъжността „учител по информационни технологии“, с код по НКПД 2330-5005, с основно месечно възнаграждение 1720 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 32 %, за IV ПКС – 45 лв., платен годишен отпуск 48 дни, с уговорен срок – до завръщане на титуляра А.Д.В.. Аргументира, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е един месец и за двете страни, а за членовете на синдикална организация срокът на предизвестието е съгласно действащия колективен трудов договор. Твърди, че е започнала да изпълнява задълженията си по трудовия договор на 15.02.2024 г., като при постъпването на работа, продължила и членството си в синдикалната организация на училището. При постъпването на работа на 15.02.2024 г. сочи, че е подписала длъжностна характеристика за длъжност „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ с код по НКПД 2330-5005, но в трудовия договор, който подписала на 16.02.2024 г. длъжността била променена на учител по ИТ. Излага, че договорът е прекратен със заповед № ЗП 665/05.12.2024 г. като изпълняващ длъжността „учител по ИТ и информатика“, с променена длъжност, на основание чл. 69, ал. 2 КТ и подадено заявление от А.Д.В., с което лицето е заявило, че желае трудовият договор да бъде прекратен считано от 06.12.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно съгласие/. Счита, че заповедта има характер на уведомление по смисъла на чл. 69, ал. 2 КТ. Твърди, че на 05.12.2024 г. е отказала да подпише заповедта, която била разписана от двамата зам. директори като свидетели. Излага, че на 05.12.2024 г. и 06.12.2024 г. е била на работа, като провела учебните часове, но на 09.12.2024 г. бил спрян достъпът до учебната платформа на електронния дневник „Ш.“, като бил извикан нов учител. Сочи, че е била принудена да подпише заповедта, като в нея посочила и основанията за несъгласието си. Излага, че срокът на предизвестието съгласно трудовия договор е един месец, който не бил спазен. Според колективния трудов договор, срокът на предизвестието бил два месеца, като имала право на допълнително трудово възнаграждение и работно облекло, което не било отразено. Счита, че заповедта е дискриминационна, т.к. била издадена след възражение на ищцата до МОН. Оспорва заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЗП 665/05.12.2024 г., като сочи, че същата е издадена за „учител по ИТ и информатика“, т.е. счита, че е посочена длъжност, различна от тази в трудовия договор. На следващо място твърди, че не е поискано разрешение на синдикалната организация, в която членува, за прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че не е дала съгласие за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на едногодишния срок, който смята, че е нормативно определен за срочни договори. Излага още, че не е 2 спазен срокът за предизвестие /едномесечен съгласно трудовия договор, и двумесечен съгласно КТД/. Счита, че трудовият договор е прекратен в нарушение на чл. 4 от

Конвенция № 158 от 1982 г. на Международната организация на труда, както и в нарушение на чл. 4, чл. 12, чл. 14, чл. 21, т. 5 ЗЗДискр. Твърди, че директорът на училището като основание за прекратяването на трудовия договор, е посочил, че иска да назначи млад човек, което ищцата счита за дискриминация по признак „възраст“. Наред с това ищцата счита и че освобождаването е свързано с писмо на МОН, с което директорът бил задължен да даде обяснения защо изплаща на ищцата по-малка от полагащата се работна заплата. Обръща внимание и че на нейно място е назначено лице без педагогическа правоспособност. Моли съда да отмени процесната заповед, да я възстанови на заеманата длъжност, както и да осъди ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 14940,00 лв. за периода от 09.12.2024 г. до 08.06.2025 г. /съгласно уточняваща молба с вх. № 111405/28.03.2025 г., л. 38/.

Ищцата претендира и разликата между изплатеното и полагащото се трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г. В тази връзка сочи, че с трудовия договор от 16.02.2024 г. неправомерно е определена заплата в размер на

1720 лв. и твърди, че за учител с пълен норматив през 2024 г. основната заплата е 1853 лв. съгласно чл. 27, т.2.2. от КТД № Д01-415/28.12.2023 г. и Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда на МОН. Твърди, че през учебната 2024/2025 г. е възложен пълен норматив с допълнителни лекторски часове. С оглед изложеното претендира сумата от 1580,00 лв.

Претендира и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2490,00 лв.

Претендира допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 09.12.2024 г., на което излага, че има право на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 8, чл. 34 от КТД № Д01-415/28.12.2023 г. и Наредба 4/23 Януари 2024 г. на МОН, в размер на 1867,00 лв.

Твърди, че не са изплатени и полагащите се средства за работно облекло за периода 15.02.2024 г. – 09.12.2024 г. въз основа на Наредба 14/16.11.2017 г., чл. 1 и чл.

2, чл. 48, ал. 2 КТД № Д01-415/28.12.2023 г., в размер на 338,00 лв.

Претендира и обезщетение по чл. 224 КТ за един ден отпуск като профсъюзен член в размер на 122,00 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, поради това, че титулярът, който замества е прекратил трудовия си договор с училището. Сочи, че в този случай работодателят има право да прекрати трудовия договор на заместника. Излага и че прекратяването на трудовото правоотношение по този ред не предполага закрила по чл. 333 КТ. Оспорва твърденията на ищцата относно проявена дискриминация от страна на работодателя.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 296 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, в това число прекратяване на трудовото правоотношение със замествания титуляр, която хипотеза съгласно константната съдебна практика се 3 приравнява на връщането му на работа /в този смисъл Решение № 1344/12.07.2001 г. на ІІІ ГО на ВКС, Определение № 54/23.01.2009 г. по гр. дело № 5150/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС и Определение № 997/19.07.2011 г. по гр. дело № 908/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 1218 от 16.02.2024 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ /за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа/; че заместваният служител А.Д.В., е подал заявление, с което е заявил, че желае трудовият договор да бъде прекратен считано от 06.12.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно съгласие/; че със Заповед № ЗП 665/05.12.2024 г. трудовото правоотношение между страните в настоящото производство е прекратено.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.

От приложеното на л. 8 по делото копие на Трудов договор № ТД1218/16.02.2024г. се установява, че между страните са възникнали трудови правоотношение, по силата на които ищцата е престирала труд в полза на ответното учебно заведение на длъжност „Учител по ИТ“, като трудовото правоотношение е възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ.

От приложеното на л. 10 по делото копие на заповед № ЗП – 665/012.2024г. се установява, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 69, ал. 2 КТ.

Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството, законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 69, ал. 2 КТ.

Не е спорно по делото, че правоотношението между ищцата и ответното учебно заведение е породено от процесния трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ.

Съгласно цитираната материалноправна разпоредба срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

В случая договорът е сключен, като ищцата е встъпила в трудово правоотношение поради отсъствие на заместван служител А.Д.В..