Решение № 682 от 20.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Добрич, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20263230102817 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от Молителят С. В. Д., ЕГН **********, с адрес в град ******, срещу Г. К. Й., ЕГН **********, с адрес в град ******. Молбата е с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Молителят моли, съдът да му издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, както и да наложи мерки за защита на пострадалото лице в настоящото производство.

Молителят С. В. Д., ЕГН **********, с адрес в град ******, твърди че с ответника по молбата Г. К. Й., ЕГН **********, с адрес в град ****** са съжителствали на семейни начала почти пет години, като се разделили окончателно на 25.05.2026 г. По време на връзката си обитавали жилище с адрес град ******, като двамата нямат родени деца от съвместното съжителство. През последните две години от връзката им Г. Й. често злоупотребявал с алкохол и започнал да упражнява физическо насилие спрямо молителката, което в крайна сметка довело и до раздялата им. В молбата се визира случай преди две години, когато Г. Й. пребил молителката Д. на сватбата на сестра си. След раздялата в края на месец Май 2026 г., Й. посетил местоработата на молителката – фирма „******“ ЕООД, с адрес град ******, където в пияно състояние карал Д. да се качи при него в колата, което много я уплашило. Ответника по молбата започнал постоянно да й звъни по мобилния телефон и да й пише съобщения чрез мобилно приложение „Вайбър“, като я заплашвал, че ще я пребие, ще я убие, ще запали къщата й. Подобни заплахи отправял и към бившия съпруг на молителката – Т. Д. При телефонните обаждания Й. използвал обиди, като наричал Д. „курва“, „боклук“, „шматка“.

Започнал да причаква молителката около работното й място, което 1 допълнително я плаши и смущава, тъй като приключвала работа вечерно време в 21:00 часа. Посочва, че Й. е осъждан за управление на МПС в пияно състояние. Твърди, че изпитва страх за живота и здравето си, както и това на своите близки и познати.

Молителката настоява за налагане на ограничителни мерки в полза на нея, спрямо ответника.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право да търси защита по този закон по смисъла на чл.3, ал.1, т.2, пр.2 от ЗЗДН.

Обстоятелствата, които се излагат в молбата, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Твърденията са за извършено психическо домашно насилие по отношение на молителката.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана собственоръчно от С. В. Д..

Съдът, на осн. чл.18, ал.1 от ЗЗДН, е издал Заповед за незабавна защита № 22/12.06.2026 г., с която е наложил спрямо ответника мерки за защита по смисъла на чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката С. В. Д. се явява лично, представлява се от адв. Г. Т., АК-Добрич, заявява, че поддържа молбата си.

Ответникът Г. К. Й., редовно призован, явява се лично, оспорва изложените обстоятелства, че е заплашвал молителката. Не отрича, че на посочената дата е посетил местоработата на молителката. Не отрича, че е обиждал молителката. Счита молбата за неоснователна, не ангажира доказателства.

Свидетелят Д. Д. – бивш съпруг на молителката, потвърждава изцяло изложените в молбата обстоятелства.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата по Закона за защита срещу домашното насилие е подадена в законоустановения по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН, 3-месечен срок /описаните актове на насилие са станали през месец Май 2026 г. в град Д., като молбата е подадена в РС-Добрич на 12.06.2026 г./ от легитимирано лице пред компетентния съд и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Твърдяната връзка между молителя и ответника – съжители на семейни начала – не е спорна по делото.

Ответникът Г. К. Й. се явява лице по чл.3, ал.1, т.2, пр.2 от ЗЗДН спрямо молителката С. В. Д.. Към момента на подаване на молбата страните вече не обитават съвместно жилище. С. Д. е упражнила надлежно признатото й от чл.4, ал.1 от ЗЗДН право да се обърне към районния съд по нейния настоящ адрес и фактическо местопребиваване за защита в качеството й на пострадала от домашно насилие.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от С. Д. по смисъла на 2 чл.9, ал.3, вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, установява упражнен спрямо декларатора акт на домашно насилие от страна на ответника Г. Й., изразяващ се в проява на психическо насилие спрямо пострадалата.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо и/или психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Ответникът е упражнил психическо насилие над молителката – викал й и я обиждал, заплашвал я, след раздялата им посетил вечерно време работното място на молителката.

Като „Психическо насилие” следва да се схваща всяко поведение, имащо вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на пострадалия. То може по смисъла на закона да се изрази в конкретен и еднократен акт, причиняващ увредата на психичното здраве, но следва да се приеме също, че може да се прояви и в поредица от действия, които в своята съвкупност да имат това неблагоприятно въздействие. Причиняването на страх и тревога несъмнено попадат в тези параметри.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване, относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.

От всички доказателства, събрани по делото, фактическите твърдения, заявени в молбата по ЗЗДН, съдът приема за доказана проявата на домашно насилие чрез оказан психически тормоз.

Съдът извърши оценка на риска, съгласно методика, одобрена по реда на чл.

15, ал. 4 от ЗЗДН, като определя нивото на риск за ниско.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана, като в защита на молителя бъде постановени мярка за защита по реда на ЗЗДН.

Отчитайки интересите на пострадалата, за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника, съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, като продължителността бъде 12 месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита.

Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо тях от ответника прояви на домашно насилие.

На основание чл.19 от ЗЗДН съдът следва да обяви Заповед за незабавна 3 защита № 22/12.06.2026 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповед за защита от 20.08.2026 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Й. следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените в производството разноски за едни адвокат в размер на 300,00 евро.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в настоящото производство в размер на 12,78 евро по сметка на Районен съд – Добрич.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от Г. К. Й., ЕГН **********, с адрес в град ******, спрямо С.

В. Д., ЕГН **********, с адрес в град ******.

ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Г. К. Й., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и/или психическо, по отношение на С. В. Д., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Г. К. Й., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 100 метра С. В. Д., ЕГН **********, местоработата й – фирма „******“ ЕООД с адрес град ****** № 11, и местата за социални контакти и отдих на молителя, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 12.06.2026 г.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, на Г. К. Й., ЕГН ********** да осъществява контакт със С. В. Д., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, вкл. мобилно приложение „Вайбър“, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 12.06.2026 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. К. Й., ЕГН **********, че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част от същото.

ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 22/12.06.2026 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповедта за защита, съгласно чл.19 от ЗЗДН.

4

ОСЪЖДА Г. К. Й., ЕГН ********** да заплати на С. В. Д., ЕГН ********** сумата от 300,00 евро (триста евро), представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. К. Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем цента).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от днес, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТЯТ до Първо РУ – Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5