Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 11.10.2019, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1206/2019
Вид
Решение № 404
Подписан
11.10.2019
В сила
01.11.2019
Състав
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180, ал.1, т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата

№ 404 / 11.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 10 септември...……....................................….…………………. през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при секретаря Тодора Владинова.............................................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от съдията Николова……….…..........АН дело 1206 по описа за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №

19-0996-002178/ 17.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на К.Ц.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани се явява лично, а пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призовани не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява

ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 02.07.2019г. около 12.45 часа в гр.Монтана на кръстовището на бул.”Трети март” и ул.”свети Климент Охридски”, като водач на лек автомобил „Пежо Партнер” с peг № М 96 03 ВК, паркирал в зоната на кръстовището на по малка от 5/пет/ метра, с който пречи на останалите участници в движението, като не им позволява да извършват правилно маневрата завой надясно от ул.””св.Кл.Охридски” към бул.”Трети март”.

Актосъставителят съставил

АУАН, за това, че е паркирал на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението- нарушил чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. При предявяването на акта същият не направил възражения. Не направил такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН. АНО издал атакуваното наказателно постановление.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът установи в хода на административно наказателното производство, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказания.

На жалбоподателя е вменена отговорност за допуснато нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП в съставеният АУАН, а в атакуваното наказателно постановление е вписано като нарушена разпоредба чл.98 ал.1 т.1 от с.з. Нещо повече, вписано е и в обстоятелствената част словом допуснатото нарушение - паркирал на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, нарушил чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Това описание на нарушението обаче е в противоречие с обстоятелствената част на атакуваното НП, тъй като там се визира нарушение - паркирал в зоната на кръстовището на по малка от 5/пет/ метра, което е нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

Напрактика не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателя това по т.6 или такова по т.1 на чл.98 ал.1 от ЗДвП. Нещо повече, в АУАН е описано и вписано като нарушение чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, което пък се явява и в противоречие с вписаното в атакуваното НП-чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Това е нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а нарушение, което ограничава права всякога е съществено нарушение на процесуалните правила със самостоятелно отменително основание.

Предвид гореизложеното само на това основание без съдът да излага доводи за това извършено ли е нарушението, извършено ли е виновно от нарушителя и правилно ли е определен размера на наказанието, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-002178/ 17.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на К.Ц.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: